Решение № 7275 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2013 г.

Решение № 7275 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 4555 от 8.07.2013 г., постановено по адм. дело № 126/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Йълмаз Февзи Караосман, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, като взе предвид съдържащите се в жалбата доводи и представените по делото доказателствата, намира следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е разпоредил на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция да прекрати безусловно действията, извършени спрямо Йълмаз Февзи Караосман чрез прихващане на сумата от 770,24 лв., представляваща обща субсидия за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., оторизирана с Уведомително писмо изх. № 02-190-6500/4927 от 23.09.2011 г., като изплати на Йълмаз Февзи Караосман сумата от 770,24 лв. по посочена от жалбоподателя банкова сметка, в 7-дневен срок от получаване на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По същество жалбата била насочена срещу фактически действия на ответника, извършени чрез прихващане на сумата от 770,24 лв., представляваща обща субсидия за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., оторизирана с Уведомително писмо изх. № 02-190-6500/4927 от 23.09.2011 г. Съдът е приел за безспорно установено, че към датата на прихващането АУПДВ 01-6500/22839/12.04.2011 г. е бил отменен с влязло в сила съдебно решение. От друга страна, по делото не се твърдяло и не били ангажирани доказателства прихващането да е било извършено на основание на друг влязъл в сила административен акт, който да установява изискуемо (установено по основание и размер) задължение на жалбоподателя към ДФЗ, с което да може да се направи прихващане. Напротив, в придружителното писмо към административната преписка изх. № 01-6500/22839 от 13.05.2013 г., ответникът бил направил изрично волеизявление, че "... освен АУПДВ 01-6500/22839/12.04.2011 г. не е издаван друг акт, с който на жалбоподателя да са налагани санкции за бъдещ период и във връзка с който да е извършено прихващане от оторизираната сума...". В случая не била налице и законова норма, която да допуска да бъде извършено прихващане с на практика несъществуващо задължение. Съдът е стигнал до извод, че към момента на извършване на фактическите действия по прихващане, по отношение на жалбоподателя Йълмаз Февзи Караосман нямало установени по реда на националното законодателство задължения. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Действията на административния орган по прихващане от оторизираните за 2010 г. суми за сметка на надплатени през 2009 г. е правно действие на административния орган. Това действие не е фактическо действие и защита срещу него е недопустима по реда на чл. 250 от АПК. Защитата по реда на глава петнадесета на АПК е срещу действия на административния орган, които не са административен акт, не са породени от такъв акт, нито произтичат от закона, т.е. това са действия, които се извършват без да имат законово основание или да се осъществяват въз основа на акт на администрацията. Поради това такива действия, с които се увреждат права и интереси на засегнатите лица не могат да се защитят чрез обжалването на административен акт, какъвто не представляват, а се осъществява по предвидения с АПК специален ред в чл. 250 и сл. от АПК и се изразява в издаване на разпореждане за преустановяването им. Не са такива обаче действията на административния орган по прихващане на суми от оторизираните такива за 2010 г. и които са предмет на АУПДВ или на Уведомително писмо. Това са правни действия, изразени чрез волеизявление в актовете, издавани от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Тези индивидуални административни актове засягат права и интереси на жалбоподателя бенефициент и той ще осъществи защитата си срещу органа по пътя на оспорването им за законосъобразност пред съда. По делото е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/22839 от 10.04.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. на Йълмаз Февзи Караосман са били наложени санкции за бъдещ период. Това именно е актът, на който се позовава административният орган, за да извърши прихващането. Този акт е бил обжалван и по него има висящ спор пред Административен съд - София-град. Съдът следва да приложи относимите материалноправни и процесуални разпоредби към правилно установената от него фактическа обстановка. По изложените съображения решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,