Решение № 2367 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14950/2008 г.

Решение № 2367 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14950/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания (АХУ) срещу решение № 941 от 29.09.2008 г., постановено по адм. д. № 3147 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение е отменена негова заповед, като преписката му е върната за ново разглеждане и произнасяне по проекта на Живко Калчев, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да бъде отменено, а спорът - реши по същество. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за обосновано и постановено в съответствие с методиката, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика. Счита, че направената преценката за дисквалифициране не съответства на методиката, което правилно е преценено от съда като нарушение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба срещу заповед № 36 от 22.04.2008 г. на изпълнителния директор на АХУ, с която е утвърдено окончателното класиране на проекти по методиката за оценка на проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от лица с трайно загубена работоспособност и представени за финансиране със средства на АХУ. Обжалвалият заповедта Живко Железов Калчев от гр. Варна е представил проект по чл. 31 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), който е бил дисквалифициран, за което е уведомен с писмо, съдържащо и основанията за това. Съдът е проверил компетентността на органа, издал заповедта, активната легитимация на жалбоподателя и процесуалната допустимост на жалбата. Извършил е контрол и върху работата на комисията, разгледала подадените проекти, тяхното оценяване според критериите за оценка, част от утвърдената със заповед № 156 от 21.02.2007 г. на министъра на труда и социалната политика методика за класиране, финансиране, наблюдение и отчетност на проекти за започване развитие на самостоятелна стопанска дейност от лица с трайно намалена работоспособност и предоставяни за финансиране със средства на АХУ на основание чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИХУ, във връзка с чл. 8, т. 4 и чл. 31 ЗИХУ. От приложените писмени доказателства съдът е установил работоспособността на жалбоподателя, предложения от него разработен проект с рег. № 37-ССД/1 от 18.03.2008 г. за кандидатстване за получаване на субсидия от средствата на АХУ, състоящ се в създаване на микропредприятие за изработка на дребен пчеларски инвентар - дървени рамки за кошери. Проектът е бил дисквалифициран. Тази преценка на комисията съдът е съпоставил с критериите в методиката, като е приел, че комисията е нарушила установените с нея правила, в които са указани случаите, при които лицето се дисквалифицира. Въз основа на това е направен извод, че проекта на жалбоподателя неправилно е дисквалифициран. На следващо място е прието, че оценяването на проекта на жалбоподателя с 0 точки означава непрецизно и задълбочено оценяване, извършено от комисията. На последно място е прието, че в заповедта на изпълнителния директор на АХУ не се съдържат никакви мотиви относно проекта на Живко Калчев, поради което заповедта, като издадена в нарушение на чл. 59 АПК е преценена като незаконосъобразна и е отменена. Съдът е дал указания по тълкуването и прилагането на закона на административния орган, в изпълнение на задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел неправилни правни изводи, които правят решението необосновано и в нарушение на материалния закон. Вярно е, че за проекта на Живко Калчев е използван термина "дисквалифициран", което е неправилно, защото от данните по делото се установява, че проекта на Калчев по същността си е допуснат до разглеждане и оценка от членовете на комисията. Според методиката, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика - раздел II, т. 1 и 3, под дисквалифициране се има предвид проект, който не отговаря на посочените в раздела изисквания. Това означава, че този проект изобщо не се допуска до разглеждане и оценяване от комисията. За проекта на Живко Калчев, употребеният термин "дисквалифициране" не отговаря на действителната работа на комисията извършена по този проект. Проектът му е разгледан и върху него е направена преценка на всеки един от членовете на комисията. Според методиката проектите се оценяват по шест критерия, на всеки от който е придадена тежест, определена с точки, като максималният им брой е 80 точки. Не е определена формула, по която да се извърши изчисляването на всеки един от критериите, а оценките са записани в числа, сочещи на максималната оценка, на съответния критерий. При така зададените критерии с максимална стойност, всеки един от членовете на комисията е извършил оценяване на предложения проект на Калчев, като е мотивирал и дадената оценка от 0. След като оценката на критериите има максимална граница, няма пречка проектът да бъде оценен с минималната оценка, както е направил и всеки член от комисията, като след излагането на мотиви за дадената оценка е поставил 0 точки. Тези данни по делото сочат на единственият извод, че проекта на Живко Калчев е бил разгледан и оценен от всеки един от членовете на комисията, а не дисквалифициран, в смисъла, в който съдът е придал на употребения термин, който неправилно е бил използван и в писмото, с което Калчев е уведомен за заповедта на изпълнителния директор на АХУ и причините, поради които проекта му е получил тази оценка. По тези съображения мотивите на съда, с които е прието, че проекта на Калчев е дисквалифициран се явяват необосновани, защото са в противоречие с фактите и обстоятелствата по делото. Необосновано е решението на съда и в направените от него изводи за заповедта на изпълнителния директор на АХУ. Според чл. 19, ал. 4 и сл. ППЗИХУ проектите се оценяват от комисия, назначена от изпълнителния директор. Тя за всяко заседание изготвя протокол, който се подписва от членовете й. Комисията предлага за утвърждаване от изпълнителния директор класирането на одобрените проекти, а той утвърждава със заповед окончателното класиране на проектите. След като проекта на Живко Калчев не е получил сбор от точки, за да бъде класиран, той не фигурира и в заповедта на изпълнителния директор, предмет на жалбата. Оценката на проекта на Калчев, направена от комисията, с утвърждаване на предложението й е приета и от изпълнителния директор. Това означава, че той изцяло е одобрил работата на комисията, извършеното от нея оценяване и класиране на проектите, като по този начин ги е направил част от своето волеизявление. Съдът е приел, че заповедта на изпълнителния директор не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК, но в случая административният орган действа при спазване на правилата, визирани в чл. 19 ППЗИХУ. Специалният ЗИХУ и правилника за неговото прилагане дерогират приложението на общия закон АПК. Законосъобразността на издадената заповед следва да се преценява при спазване на материалното право, приложимо за нея - чл. 19 ППЗИХУ, а не според чл. 59 АПК. От данните по делото се установява, че заповедта е издадена при спазване на чл. 19 ППЗИХУ. Комисията, извършила оценяването и класирането на проектите, не е нарушила административните правила, установени с методиката. Всеки член от комисията е направил самостоятелна и мотивирана оценка на проекта на Живко Калчев, които оценки са намерили отражение в протокола на комисията, съставен на заседанието й. Оценяването е предложено на изпълнителния директор, който го е приел и утвърдил със заповедта си. Самата заповед в мотивите си сочи на фактическото основание, послужило за издаването й, а това е протокола на комисията, назначена със заповед № 24 от 19.03.2008 г. на изпълнителния директор за одобрените съгласно утвърдената целева методика проекти. Позоваването в заповедта на протокола за работата на комисията, съставен въз основа на извършеното оценяване и класиране на проектите, прави протокола част от мотивите на заповедта, след като в чл. 19, ал. 8 ППЗИХУ няма въведено изискване за форма и съдържание на заповедта. Съдът не е обсъдил всички факти по делото, връзката между тях и издадената заповед. Неправилно е приложил и материалната норма, вместо специалния закон - общия, което е довело и до порока неправилност на решението. Това налага то да бъде отменено при условията на чл. 222, ал. 1 АПК и вместо него постановено друго решение по съществото на спора. По изложените вече съображения комисията е спазила правилата, установени с методиката, като при оценяване на проектите е спазила административнопроизводствените правила. Заседанието и взетите решения са отразени в съставения протокол. Той е утвърден с обжалваната заповед на изпълнителния директор на АХУ, при спазване на установените в чл. 19 ППЗИХУ, поради което заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение