Решение № 11531 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна Морска (с правоприемник директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници), чрез процесуален представител юрск. Сърбинска, срещу решение 191 от 14.12.2020г., постановено по адм. дело 400/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което по жалба на Мелпомена ООД със седалище гр. Шумен е отменено решение с рег. 32-293890 от 08.10.2020 г. към МRN 18BG002002Н0032032 от 06.03.2018г., издадено от директора на ТД Северна Морска при Агенция Митници. Касаторът поддържа жалбата си и в допълнително писмено становище, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Мелпомена ООД, чрез процесуален представител адв. Желязкова, в писмен отговор, становище и писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна. Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е решение с per. 32-293890 от 08.10.2020 г. към МRN 18BG002002Н0032032 от 06.03.2018г., издадено от директора на ТД Северна Морска при Агенция Митници, с което на дружеството е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с 14 по МД MRN 18BG002002Н0032032 от 06.03.2018г..; определена е митническа стойност на стока 14 по МД MRN 18BG002002Н0032032 от 06.03.2018г., на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е разпоредено да се коригира митническата декларация в частта й относно код, стойности и рекапитулация; да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС; установен е общ размер на задължения за мита и ДДС, от които - начислените и взети под отчет с ВПО 3204/06.03.2018г. суми мито (А00) както и дължими суми за досъбиране - ДДС в размер на 1160,80лв., мито А00 532,48лв., мито А30 1721,68лв., ведно с лихви. С митническа декларация дружеството е декларирало в режим допускане на свободно обращение за стока 14 РС=124 велосипед- 124 бр., код по ТАРИК 8712007099, допълнителен код по ТАРИК В999, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, фактурна стойност 2676 USD, е декларирана митническа стойност 4250,99лв. или 34,28лв./бр., декларирана стойност 2,18лв./кг. Административният орган е приел, че предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в съответствие с чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническата стойност за стоката - велосипеди, внос от Китай по процесната митническа декларация, определена на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е в размер на 7,22лв/кг. По делото е прието заключение на ССЕ. От заключението на вещото лице е видно, че реално платената цена по търговската фактура, предмет на процесната митническа декларация, е осчетоводена като платена изцяло по банков път в размер, съответстващ на сумата, посочена в митническите документи. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че необосновано митническите органи са постановили отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на дружеството и не са обосновали приложението на чл.140, вр. с чл.141 Регламента за изпълнение, вр. с чл.74, пар.3 Регламент 952/2013г.Съдът е отменил оспорения пред него административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните пред първоинстанционния съд е бил за правилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Обоснован е изводът на административния съд, че административният орган не е изложил конкретни мотиви, защо е приложил именно вторичен метод, поради което решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. В решението си административният орган е посочил, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 9.53 EUR/kg за 2015 г. и 3.65 EUR/kg за 2016 г. и 3.65 EUR/kg за 2017г., а средностатистическите стойности при внос в България са най-ниските в Европейския съюз 1.82 EUR/kg за 2015 г. и 1.06 EUR/kg за 2016 г. и 1.16 EUR/kg за 2017г. Видно от посочените данни за този тригодишен период е налице значително намаляване размера на средностатистическата стойност за ЕС, като за последната година стойността е близо три пъти по-ниска от предходната година. Административният съд обосновано е приел, че това обстоятелство не е съобразено от административния орган и той не е изложил никакви мотиви защо приема, че митническата стойност на процесната стока, внесена в страната през 2018г. е необичайно ниска. Правилно е приетото от съда, че декларираната митническа стойност на стоката - велосипеди, внос от Китай, в размер на 2,18лв/кг, съпоставена с установените средностатистическите стойности при внос в България, е в размер надвишаващ или равен на стойностите за 2016 г. и 2017 г. Стоката в процесната ЕАД е декларирана на брой, а административният орган е използвал за мерна единица килограм, но не е изложил релевантни мотиви как е съпоставил двете различни мерни единици. От таблица 1 в решението на административния орган и от представените справки на MISЗА и THESUS не може да бъде установено как са преобразувани стойностите от брой в килограми. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредба относно определянето на митническа стойност на стоките, предмет на внос договорната стойност на стоката, установена в чл. 74 § 1 МК и субсидиарно приложимите вторични методи за определянето й по чл. 74, §2 и §3 МК. Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност. Съдът правилно е кредитирал заключението по ССчЕ. Според вещото лице не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. По така изложените съображения и съобразно мотивите на първоинстанционния съд, към които се препраща на основание чл.221,ал.2 изр. последно АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд Шумен е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Мелпомена ООД, следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 360 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,