Решение № 127 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6287/2015 г.

Решение № 127 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6287/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Ф. и В. К. С. срещу въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр. д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № І-34-67 от 11.06.2013 по гр. д. № 11219/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявеният от К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков срещу С. В. Ф. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването на С. В. Ф. от Х. Б. Грудков, съгласно нот. заверено пълномощно, с рег. № 47233 от 9.10.2007 г. на нотариус А. Ч., с рег. № 310 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, поради невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си като неоснователен; предявеният от К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков срещу С. В. Ф. и В. К. С. иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Н. А. № 135/2007 г. на нотариус А. Ч., като сключен без представителна власт като неоснователен, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявените искове. Поддържа се оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуален закон, с искане за неговата отмяна. Ответниците К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков чрез адвокат П. М. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, евентуално ако делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд да се дадат задължителни указания, че правната квалификация на предавения иск е по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С определение № 170 от 10.02.2016 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: кое определя един иск като допустим - обстоятелствата които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е неправилна какви са правомощията на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са били отхвърлени исковете, въззивният съд е приел, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Посочил е, че с фактическите твърдения в исковата молба и уточнителната молба от 2.10.2014 г. ищците оспорват извършеното от наследодателя им упълномощаване при твърдения, че поради изключително влошеното му здравословно състояние последният не е могъл изобщо да волеобразува, т. е. да формира и изявява воля. Като причина за това посочват наличие на сериозни заболявания, които са го лишили от възможността да формира правно валидна воля, като заявяват, че не е страдал от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставен под запрещение. При така наведените обстоятелства, формулиращи основанието на исковата претенция досежно упълномощителната сделка, въззивният съд е приел, че недействителността на същата е предявена при твърдения за порок, който води до нищожност, а не до унищожаемост. Приел е, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е неправилна, като наред с това е приел, че съдът се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Въз основа на това е приел, че предмета на делото е определен не съобразно твърденията на ищците, а въз основа на обстоятелства, които не са релевирани, поради което решението е недопустимо, доколкото със същото е разгледан и разрешен иск на непредявено основание. Изложил е съображения, че фактическите твърдения, съставляващи основание на исковата претенция, се включват в хипотезиса на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, а не на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В частта по иска за прогласяване нищожност на сключения съгласно пълномощното договор за покупко-продажба е приел, че решението също е недопустимо, доколкото този иск има характер на обусловен и разглеждането му преди произнасянето по обуславящия иск е недопустимо. С тези мотиви въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, като недопустимо, и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане. Решението е неправилно. Незаконосъобразно е виждането на съда, че решението на първата инстанция е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Видно от съдържанието на исковата молба и молбата от 2.10.2014 г. твърденията са, че неспособността на упълномощителя за валидно волеобразуване, се дължи на влошеното му здравословно състояние, без да е съпроводено със слабоумие или душевна болест, което да налага поставянето му под запрещение. Ищците са поддържали, че заболяванията не са засегнали душевното му здраве, а че към момента на сключване на упълномощителната сделка, в резултат на тежките му заболявания се е намирал в състояние на помрачено съзнание, което изключва формирането на воля. Тежкото му здравословно състояние според тях изключва възможността наследодателят им свободно да е изразил и реализирал волята си при сключване на упълномощителната сделка. Тези факти са поддържани в процеса на делото, по тези факти са събирани доказателства и те са залегнали в решението на първоинстанционния съд, от което следва, че решението не страда от порок водещ до недопустимост, както неправилно е приел въззивният съд, а до квалификация на спорното право. Както в теорията, така и с трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване, в какво се състои искането /петитум І. Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Затова, когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. От дадения отговор на поставения правен въпрос следва, че когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество. В настоящият случай, при посочените в исковата молба фактически обстоятелства, първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение, въззивният съд е упражнил част от правомощията си, като е квалифицирал естеството на спорното материално право по обуславящия иск, изведено от наведените в исковата молба правно релевантни факти по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вместо по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Този порок е основание за незаконосъобразност на решението, която въззивният съд е следвало да отстрани, като постави вярната квалификация, отмени първоинстанционното решение и като решаващ съд разгледа спора по същество със собствени фактически и правни изводи по него. При тези съображения, като процесуално незаконосъобразно, решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение, съобразно правомощията си. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр. д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.