Решение № 5848 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2016 г.

Решение № 5848 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "АММ Инженеринг" ЕООД с ЕИК 130858333, със седалище и адрес на управление град София, ул. "Абанос" № 6, вх. Б, партер, против решение № 7688/09.12.2015 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 6909 по описа за 2014 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2021208235/05.04.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 713/25.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което моли за отмяната му. Претендира присъждане на разноски сторени в касационното производство. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител, в писмено становище и такова в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Първо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "АММ Инженеринг" ЕООД против ревизионен акт № 2021208235/05.04.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 713/25.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е, че заповедта за възлагане на ревизия № 1208235/19.11.2012 г. е връчена на упълномощено лице, а при атакуване на РА по административен ред, жалбоподателят не е възразил, че е налице нередовно връчване на ЗВР, ЗОКО, РД и РА на дружеството жалбоподател и на посочените лица. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, който визира, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Като не е възразил своевременно, съдът е намерил, че действията на лицата - сочени като такива без представителна власт, са потвърдени от дружеството. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 355 337,80 лв. по фактури, действителната стойност на които е 175,34 лв. Посоченото е в резултат на включването в отчетните регистри на фактури на многократно по-висока стойност, в сравнение с отразената такава в съответния първичен счетоводен документ. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Първо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Съдът е анализирал предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като е обсъдена и неоспорената и кредитирана съдебно-счетоводната експертиза. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в няколко пункта по делото, с подробни мотиви, като е проследил всяка една от процесните фактури, тяхното счетоводно отразяване и отчитането им в СД и дневник покупки за м. 07.2012 г. Доводът на касатора досежно нередовното връчване на ЗВР, ЗОКО, РД и РА, се явява абсолютно несъстоятелен. Законът не изисква изрично упълномощаване за представителство относно образувано ревизионно производство, на което се позовава ревизирания субект, поради което надлежно издадено пълномощно по реда на чл. 10, ал. 4 от ДОПК, преди ревизията поражда действия и дава възможност на пълномощника да представлява ревизираното лице в рамките на ревизията. Такива са представените в хода на ревизията пълномощни от Л. С. - управител на "АММ Инженеринг" ЕООД за лицата Х. Х. (л. 52 от адм. дело № 9427/13 г. на Административен съд София-град) и Ж. П. (л. 206 от адм. дело № 9427/13 г. на Административен съд София-град). Следва да бъде посочено още, че от доказателствата по делото е видно, че връчването на книжата на упълномощените лица не е довело до ограничаване правото на ревизираното лице да участва при извършване на ревизията, нито до ограничаване на правото му да обжалва ревизионния акт по административен и съдебен ред. Предвид изложеното настоящият състав, приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила при извършване на ревизията, които да представляват основание за отмяна на акт. В посочения смисъл са решения на ВАС: решение № 15487 от 15.12.2010 г. постановено по адм. дело № 7778/2010 г. и решение № 5675 от 25.04.2014 г. постановено по адм. дело № 2251/2014 г. В процесния случай, по отношение на отказаното правото на приспадане на данъчен кредит за м. 07.2012 г., в размер на 355 161,47 лв. по фактури издадени от "МЕТАЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, "УНИБЕТ" ООД, "МИП - ТС" ООД, "ДЕЙТАКОМ" ООД, "ТОПЛИВО - 2" ЕООД, "ЕЛТРАНС 1" ООД, ЕТ "КОСТА - КОНСТАНТИН ЗЛАТКОВ", "ПАЙПЛАЙФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, "ВАСИР" ООД, "РЕЛИКС ВИБРО" АД, "МИНЕРА КО" ООД и "УНИЦЕМ" ООД с предмет стоки и услуги, правилно е установено, че притежаваният от задълженото лице данъчен документ, не отговаря на изискванията на ЗДДС. В конкретния случай се налага извод, че жалбоподателят не притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Правилно е позоваването на Административен съд София-град на извода на вещото лице по ССЕ, че в счетоводството на дружеството процесиите фактури са осчетоводени с действителните стойности, които са многократно по-ниски от отразените в дневника за покупки на дружеството за процесния период м. 07.2012 г. Начисленият данък върху добавената стойност по процесните фактури, издадени от горепосочените доставчици, възлиза на сумата от общо 175,34 лв. Касаторът, обаче е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 355 337,80 лв. чрез включване в отчетните регистри на същите фактури, но с многократно завишени стойности. От проверката в счетоводството на "АММ Инженеринг" ЕООД, е видно, че фактурите са осчетоводени с реалните им стойности по съответните счетоводни сметки, като само в дневника за покупки и СД за ДДС за м. 07.2012 г., стойностите на данъчната основа и ДДС са много по-високи. Всеки един от доставчиците, издали процесните фактурите, освен ЕТ "КОСТА КОНСТАНТИН ЗААТКОВ" е отразил последните в дневниците си за продажби, респективно в СД, фигуриращи с действителните, ниски стойности на фактурите, а не с завишените такива. Предвид горното, правилна е констатацията, че за м. 07.2012 г. са налице основания за корекция на декларираната данъчна основа и начислен данък за покупките. Предвид горното за жалбоподателя не е налице условието за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, визирано в чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - да притежава данъчни документи, отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС условие за упражняване правото на данъчен кредит е да се притежава данъчен документ съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от същия закон предвижда, че правото по се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период. В настоящия случай ревизирания субект притежава данъчни документи, същите са отразени в дневника за покупки и СД за м. 07.2012 г., но с некоректни стойности, което е довело до незаконосъобразно определяне резултата за внасяне за посочения данъчен период. Настоящият касационен състав намира за правилна констатацията на органа по приходите, а в последствие и на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит за разликата между начисления данък и приспаднатия като данъчен кредит ДДС от лицето в размер от 355 161,47 лв. е упражнено неправомерно. Като е достигнал до горните изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касацията се дължат разноски в размер на 6342.31 лв. представляващо юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,