Решение № 10201 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2008 г.

Решение № 10201 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Павлинка Евтимова Петрова от гр. Плевен, против Заповед на министъра на отбраната на Република България (МЗ) № РД-26-356/31.07.2008 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната своя заповед министърът на отбраната на РБ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е прекратил служебното правоотношение на Петрова за заеманата от нея длъжност "старши експерт по собственост, управление и организиране разпореждането с имоти частна държавна собственост, извън военно-жилищния фонд" в Регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти", гр. Плевен към Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти", с ранг III младши, считано от 01.08.2008 г. На основание чл. 106, ал. 4 от ЗДС е разпоредено да се изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието, а на основание чл. 61 от с. з. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2005 - 2008 г. общо в размер на 104 работни дни. Недоволна от заповедта, Петрова я обжалва. Счита същата за нищожна. Алтернативно се развиват доводи за незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната `и, възстановяването на заеманата преди издаването на МЗ длъжност и присъждане на обезщетение общо в размер на 1278, 00 лв. за два месеца, през които е останала без работа поради издадената незаконосъобразна МЗ. Претендира за разноски. Ответната страна - министърът на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител, счита жалбата и иска за обезщетение за неоснователни. Моли отхвърлянето им и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Между страните няма спор, а и от представеното по делото поименно щатно разписание на длъжностите на служителите в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерството на отбраната" (ИА "ДС на МО") в сила от 11.02.2008 г. (14 и сл. от делото) се установява, че до издаване на обжалваната заповед, жалбоподателката е заемала по служебно правоотношение длъжността"старши експерт по собственост, управление и организиране разпореждането с имоти частна държавна собственост, извън военно-жилищния фонд" в Регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти", гр. Плевен, Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти" при ИА "ДС на МО", с ранг III младши. С обжалваната Заповед № РД-26-356/31.07.2008 г. министърът на отбраната, на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, е прекратил служебното правоотношение с Петрова за заеманата от нея длъжност, считано от 01.08.2008 г. ИА "ДС на МО" е създадена с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265/30.12.1999 г. (обн. ДВ, бр. 6/21.01.2000 г.), с което е приет и Устройствен правилник (УП) на Изпълнителната агенция "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество", преименувана през 2001 г. на ИА "ДС на МО". Съгласно чл. 2 от УП, агенцията е юридическо лице със седалище гр. София. Ръководи се, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 1 от същия УП, от изпълнителен директор. Последният, съгласно чл. 7 т. 6. от правилника, утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите в агенцията, а съгласно т. 7 назначава и освобождава държавните служители в агенцията. С § 3 на ПМС № 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната (МО, обн., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.) е отменен УП на ИА "ДС на МО", приет с ПМС № 265/1999 г. Съгласно § 9, дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "ДС на МО", се поемат от МО по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижимите имоти - държавна собственост, необходимостта от които за МО е отпаднала, а от Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" - по отношение управлението на жилищния фонд на МО. ПМС № 167/2008 г. влиза в сила от 1 август 2008 г. От посочените нормативни текстове следва изводът, че към 31.07.2008 г. ИА "ДС на МО" все още е съществувала като правоспособно юридическо лице. Компетентен да прекрати служебното правоотношение с жалбодателката е бил нейният изпълнителен директор, а не министъра на отбраната. Последният е придобил такава компетентност, съгласно горепосочените § 9 и § 15, от 01.08.2008 г. Издадената от него и обжалвана от Петрова МЗ на 31.07.2008 г. се явява издадена при липса на компетентност. Предвид тежестта на порока и в съответствие със съдебната практика и административноправна теория, обжалваната МЗ следва да се обяви за нищожна. Настоящия съдебен състав счита, че при наличните данни за нищожност, е безпредметно обсъждането на останалите развити от жалбоподателката доводи, касаещи материалната законосъобразност на акта. Последното би следвало да се извърши от съда, ако доводът за нищожност беше неоснователен. По делото е предявен и иск против МО за сумата 1278, 00 лв. След като съобрази разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. последно ЗДСл, съдът намира, че са налице предпоставките и следва да бъде разделено производството по делото в тази му част. Предмет на оспорване и разглеждане в настоящето производство следва да остане МЗ № РД-26-356/31.07.2008 година, издадена от министъра, с която е прекратено служебното правоотношение на Петрова. Следва служебно да се изготвят заверени преписи от исковата молба на Петрова, ведно с приложенията към нея, която да се докладва на председателя на пето отделение на ВАС за администриране и образуване на производство по предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, след влизане в сила на настоящото решение. На жалбоподателката следва да се укаже, че трябва да конкретизира периода за който претендира обезщетение, да представи доказателства за това работила ли е по служебно или трудово правоотношение през този период, като представи в съда за констатация служебната си и трудова книжка (ако има такава). Необходимо е да докаже осигурявана ли е била или се е самоосигурявала за същия период, за който претендира обезщетението, чрез документ от регионалното поделение на НОИ. Предвид изложените правни изводи, искането за присъждане на разноски на жалбоподателката следва да се уважи. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв., за които следва да бъде осъдено МО да и ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение