Решение № 8453 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2017 г.

Решение № 8453 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "АДВ Билдингстрой" ООД, със седалище в гр. П., бул. "Р." ..№..., чрез пълномощника на дружеството адв. И. Т., САК, против решение № 2359/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1107/2016 г. по описа на Административен съд-П., което се счита необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява се за отмяната на съдебния акт и вместо това се постанови решение, с което отмени заповед № ДК-10-ЮЦР-17/11.04.2016 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с оставен в сила мотивиран отказ на Гл. архитект на район Централен, общ. П. от 22.02.2016 г., за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: "Укрепване и обезопасяване на съществуваща сграда с идентификатор 56784.523.761.1", в УПИ I-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв. 381 по плана на Трета градска част, гр. П., ул. "К. Р." .№..., с възложител "АДВ Билдингстрой" ООД. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции, по приложен списък. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника - адв. Т., по изложените в нея съображения. Сочи се, че процесната сграда е построена и съществува по 4 предходни плана на град П., още от миналия век, същата има траен статут и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. В заповедта на РДНСК е посочено като основание, че има забрана в § 53, ал. 2 на ЗУТ, който е в сила от 22 декември 2015 г., а административното производство е започнало от 10 декември 2015 г. Безспорно се установи пред първата инстанция, че сградата е опасна и има предписание да се укрепи, но това незаконосъобразно е било отказано с процесната заповед, потвърждаваща отказа на Гл. архитект. Ответната страна - Началникът на РДНСК- ЮЦР, редовно призован, се представлява се от юрк. Г., оспорващ жалбата. Счита, че изложените в касационната жалба основания не са такива по чл. 209, т. 3 АПК и в този смисъл се явяват неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е законосъобразна, по изложените в нея съображения и мотиви, и като е отхвърлил жалбата, е постановил едно обосновано решение, което се иска да бъде потвърдено. Прави и възражение за прекомерност на исканите разноски. Ответникът - Главният архитект на район "Централен" при Община - П., редовно призован не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението се преценява като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледа по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС-П. е отхвърлил, като неоснователно и недоказано, оспорването на дружеството против цитираната заповед на Началника на РДНСК-ЮЦР, обосновавайки изводите си, въз основа на подробен анализ на доказателствата, включително и заключенията по допуснатите и приети три експертизи. Като безспорно е прието, че от 2007 г. жалбоподателят е собственик на двуетажна масивна сграда със ЗП 122 кв. м. с изба, ведно с безсрочно право на строеж за пристрояване и надстрояване на офиси и магазини, която е търпима, но няма траен градоустройствен статут - действащият ЗРП/1984 г. не я запазва като елемент на застрояването, което определя и режимът й в съответната алинея на § 53 ЗИЗ ЗУТ (ред. ДВ бр. 101/2015 г.), а проектираното укрепване, при което се изпълняват нови конструктивни елементи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа, съответства на "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ. В конкретния случай, видно от приложената преписка, не е издавана заповед по чл. 195 ЗУТ, необходимите ремонтни и възстановителни дейности не са предписани от общинската администрация, а преценката за това е предоставено на собственика на сградата. Решението е правилно, отменителни за него основания не са налице. Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях е приложил правилно материалния закон, подлагайки на детайлен анализ относимите за спора доказателства, включително и заключенията на допуснатите и неоспорени три съдебни експертизи. Изложените в съдебния акт изводи почиват на точна преценка на доказателствения материал спрямо относимите за спора правни норми, обосновани са и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че процесната сграда има траен градоустройствен статут, като построена и съществуваща още от миналия век, по четири предходни плана на град П. - от 1947 г., 1953 г., 1965 г. и 1972 г., както и, че е част и е отразена в сега действащия ПУП, одобрен със заповед № 617/21.06.1984 г. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, като обосновано и задълбочено е обсъдено в решението. Самото отразяване на сградата като съществуваща, (с посочения идентификатор, за която е отреден ПИ 523.761, заемащ само терена под нея - 120 кв. м.), действително не оборва извода в оспорения отказ, че не й е придаден градоустройствен статут, тъй като в действащия план не е включено нейното запазване, пристрояване или надстрояване - УПИ I, в кв. 381 по плана на Трета градска част, гр. П., е с предвиждане за комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, като сградата попада в частта за подземните гаражи. Освен това, от мотивите на приложеното решение № 2172/22.10.2014 г. по адм. дело № 712/2014 г. на АС- П., (по силата на което сградата е призната за търпим строеж), е видно, (стр. 3), че е било издадено разрешение за строеж № 497/05.12.2006 г., въз основа на ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № ОА-201/26.02.2002 г. на кмета на община-П., който е бил отменен с решение № 281/27.06.2008 г. на ОС-П. по гр. д. № 112/2007 г., като е обезсилено и разрешението за строеж. Не е спорно по делото, че сградата е опасна и е наложително укрепването й - това е установено след съвместен оглед, извършен на 21.03.2013 г., но констатираното не е било отстранено (в указания по протокола двумесечен срок) от собственика дори и година по-късно, когато е съставен, на 16.05.2014 г., нов констативен протокол от комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, с предписание за обезопасяване на обекта и предупреждението за предприемане на процедура по чл. 195 ЗУТ, при неизпълнение. Уверенията на дружеството (молба от 28.07.2015 г. - л. 129 по делото), са за предприемане на действия по цялостна реконструкция на сградата. Представеният за одобрение инвестиционен проект включва изграждането на нова укрепваща смесена конструкция, включваща стоманобетонни плочи, колони и греди, тухлени зидове, нови вертикални и хоризонтални елементи и пр., което е в противоречие с нормата на § 53, ал. 2 от ЗИДЗУТ, ДВ., бр. 101/2015 г. - последният, в ал. 2 указва, по отношение на строежите в режим на търпимост, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, че могат, при спазване на изискванията на закона, да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, но без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови, или да се укрепват носещите конструкции. Същите са законовите ограничения и по отношение на временните строежи (чл. 53 ЗУТ). При тези данни, въпреки извършеното обследване от общинската администрация, заповед по чл. 196, ал. 3 ЗУТ не е била издадена от кмета, (т. е., процедурата е останала недовършена), а задълженията по чл. 195 ЗУТ са на собственика на сградата. В случая, след като с години не са предприети съответни с изискванията действия за укрепването й, по начин, допустим от закона съобразно статута й, а изготвеният проект недопустимо предвижда направата на нови или укрепване на носещите конструкции, несъстоятелно се твърди неправилност на решението, потвърждаващо изводите на административните органи в издадените отказ и заповед. Доводите за преднамереност в действията на общинската администрация, тенденции и пр., са субективни, без правна стойност и не следва да бъдат коментирани. Неоснователно е и възражението за неприложимост на посочената като основание забрана в § 53, ал. 2 ПЗР на ЗУТ, (в сила от 26.12.2015 г.), тъй като административното производство било започнало от 10 декември 2015 г. Законосъобразността на административните актове се преценява към момента на издаването им, а след като процесният отказ е от 22.02.2016 г., нормата е била част от действащото право и правилно е съобразена в него, както и в последвалата заповед на Началника на РДНСК. По тези съображения, касационни основания за отмяна на съдебния акт не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,