Решение № 1766 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2016 г.

Решение № 1766 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - П., чрез процесуален представител, срещу решение № 623/24.03.2016 г. по адм. д. № 735/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед № ДС-3/05.03.2015 г. с която е прекратено служебното правоотношение на Щ. Д. Д. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният състав е приел, че по административната преписка не е изготвен и приложен работен план на служителя за 2014 г. Твърди, че междинната среща между ръководителя и служителя на 03.07.2014 г., за която е отразено от оценяващия го ръководител че служителят "изпълнява всичко по поставените цели в работния план и няма необходимост от промяна" е имала формален характер, както и резултатите от нея. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски. Ответникът - Щ. Д. Д., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване е заповед № ДС-3/05.03.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - П., с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Щ. Д. Д., считано от 05.03.2015 г., възникнало със Заповед № 06/24.08.2006 г., поради получена възможно най-ниска оценка за длъжността - "неприемливо изпълнение". Жалбоподателят е изпълнявал длъжността "главен експерт Контрол на инсталации и съоръжения за третиране на строителни и битови отпадъци" до издаването на оспорената заповед. Видно от приложената длъжностна характеристика към нея оценяващия го ръководител е на длъжност началник сектор "Управление на отпадъците". Оспорената заповед е постановена в определения в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл месечен срок за прекратяване на служебното правоотношение поради най-ниска присъдена на държавния служител годишна оценка, считано от датата на получаване на окончателната оценка от контролиращия ръководител. По делото са разпитани и свидетели. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно като краен резултат, но настоящият съдебен състав не споделя всички изложени от АС мотиви. Основателно е възражението на касатора, че работния план на служителя за 2014 г. е бил предоставен с административната преписка своевременно в цялост, но при копирането първо е копирана втора страница, а след това - първа. Въпреки това са правилни изводите на решаващия състав, че са налице нарушения при издаването на административния акт, касаещи материалната му законосъобразност и съществено нарушение на процедурата по издаването му. Видно от формуляра за оценка на изпълнението на длъжността с оглед посочените констатации от междинната среща, проведена на 03.07.2014 г., жалбоподателят е изпълнявал всичко по поставените цели в работния план и няма необходимост от промяна в спецификата на трудовата дейност. Формулярът, попълнен от компетентния административен орган има силата на официален документ. Същият е представен от административния орган заедно с преписката, оспорената заповед е мотивирана със съдържанието му, тоест страната, която го е представила е демонстрирала желанието си да се ползва от него, поради което са недопустими опитите на директора на РИОСВ да опровергае част от съдържанието на представения от него документ със свидетелските показания на свидетеля К. Предвид изложеното правилно АС не е кредитирал показанията му и е констатирал противоречие между резултатите от междинната среща и крайната оценка. За да бъде поставена оценка "неприемливо изпълнение" на оценявания служител следва да са налице две кумулативно дадени материалноправни предпоставки, а именно служителят да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и служителят да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1, съгл. чл. 15, т. 5, б. "а" и б. "б" от НУРОИСДА. Видно от данните по делото в обстоятелствената част на мотивите на оценяващия ръководител са посочени 5 компонента, неотговарящи на изпълнението на поставените задачи, свързани със съкращаване на сроковете по издавани преписки, решения и становища; допускане използване на непроверена информация и недостоверни данни; неприемливо поведение при работа в екип; незачитане правата и интересите на клиента и допускане на грубо отношение към тях, както и често допускани греши при прилагането на законодателството. Анализът на твърденията в обстоятелствената част съставлява преобладаваща част от компетентности, неотговарящи на изискванията, но не са изложени мотиви относно твърдяното неизпълнение на преобладаващата част от целите в работния план, което обстоятелство следва да бъде кумулативно установено, съгл. изискването на чл. 16, т. 5, б. "а" от НУРОИСДА, за да бъде поставена оценка "неприемливо изпълнение" на служителя. Нещо повече, изложените мотиви относно поставената оценка кореспондират единствено с т. 5 от поставените цели в работния план /от общо 7/ "Да съкрати сроковете по издадени становища, преписки, решения и др. с три дни по-рано от регламентираните, което обстоятелство следва да се квалифицира като нарушение на материалния закон при издаване на административния акт, съставляващо самостоятелно основание за отмяната му. Достигайки до същия краен резултат, АС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено претендираното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева на основание чл. 143, ал. 1 от АПК по представен договор за правна защита и съдействие от 13.01.2017 г., платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение