Решение № 5488 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12677/2014 г.

Решение № 5488 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12677/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Върбинов Димов от гр. София, кв. "Овча купел", бл. 604 против решение № 2154/3.04.2014 г., постановено по адм. дело № 239/2014 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено лице, предприета спрямо автомобил марка "Ssangyon" модел Kyron на 09.12.2013 г. от полицай Р. Александров, служител в група "СЦГМ" в отдел "Пътна полиция" - СДВР. По наведени доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - полицейски орган в група СУГМ, отдел "Пътна полиция" СДВР - не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решене Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че на 9.12.2013 г. горецитираният автомобил с ДК № СА 4259 ВВ собственост на Димов е бил паркиран на бул. "Евлоги Георгиев", върху тротоара, за което е направен снимков материал и е съставена докладна записка от полицай Александров, в която е отразено, че същия ден в 11.50 ч. е разпоредил репатриране на автомобила, тъй като процесният автомобил е паркиран на тротоара и пречи на движението на пешеходците в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Към докладната е направена скица на ръка и е изготвен снимков материал. За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е издадено е наказателно постановление (НП). При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган - полицейски служител, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно пречел е на движението на останалите участници в движението - пешеходците, като е бил паркиран на тротоара. Въз основа на приложения снимков материал, съдът е приел, че автомобилът е разположен изцяло на тротоара и свободната част от същия не отговаря на изискването на чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП. С оглед императивната разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" предл. второ ЗДвП, която гласи, че паркирано пътно превозно средство (ППС), може да бъде преместено без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението и при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност административния орган налага предвидената в закона ПАМ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно тази хипотеза е обективирана в случая. От снимките, приложени на л. 21 - 24 от делото ясно се вижда, че автомобилът е разположен успоредно на пътното платно и между зелената площ и автомобила не може да се премине безпрепятствено, а остатъкът от тротоара между автомобила и пътното платно е недостатъчен за свободно преминаване. Следователно паркираният от Димов автомобил създава неудобства за придвижването на пешеходците, като прави невъзможно преминаването на майки с деца, инвалиди и възрастни хора. Видно от снимковия материал (л. 42) местоположението на МПС-то изцяло паркирано върху тротоарно пространство, прави невъзможно преминаването на пешеходците. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. Преценявайки законосъобразността на акта, съдът е отчел, че МПС-то е паркирано на тротоара по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). Видно от приложените в административната преписка доказателства (АУАН и снимков материал) се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. Редовно съставеният и неоспорен АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка за наличието на компетентност на административния орган, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им се възприема изцяло от настоящия касационен състав. Доводите на касатора, че площта, на която е бил паркиран автомобила не е тротоар, а асфалтов участък, както и че паркираният автомобил не пречи на преминаващите пешеходци са неоснователни. Съгласно § 6. т. 6 от ДР на ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. С оглед цитираната разпоредба следва да се приеме, че площта на която е бил паркиран автомобилът представлява тротоар, тъй като от снимковия материал безспорно се установява, че от едната страна е зелена площ, а от другата страна е разделен от пътното платно с изграден бордюр. Доводите на касатора, че автомобилът не пречи на пешеходците, тъй като преминаването през кръстовището е уредено по друг начин, също са неоснователни. Паркирането върху тротоар винаги създава пречки за пешеходците, а когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението е и основание за репатрирането на паркирания на тротоара автомобил. В контекста на изложено оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,