Решение № 12283 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 336/2011 г.

Решение № 12283 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 336/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът началника на Митническо бюро - Шумен моли да бъде отменено като неправилно решение № 59/19.11.2010 г. по адм. д. № 285/2010 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение вх. № 333/21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0026116/05.07.2007 г. на началника на Митническо бюро - Шумен, потвърдено с решение № П 47-139-1-1/19.05.2010 г. на началника на Митница Варна. Поддържа, че са налице касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ-Шумен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Примекс" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение оспорения административен акт административният съд е приел, че с него е променена митническата стойност на внесените гуми от Украйна от 50686.93 лв. на 51550.72 лв., определен е ДДС за внасяне в нов размер с лихви и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС. С цитирания по - горе ЕАД от "Примекс" ЕООД е оформен режим "допускане за свободно обръщение" на гуми от Украйна с изпращач ОАО"Днепрошина"-Украйна. В решението на началник МБ-Шумен е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Украйна гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 29072007/29.07.2007 г. на "Хелана венчърс" ООД-Лондон по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. /МК/ предвид становище на отдел "Тарифна политика" в Митница-Варна. В това становище събраните допълнителни доказателства при извършена проверка на "Примекс" ЕООД като вносител по процесния ЕАД по чл. 78 МК, в процедура за последващ контрол, не установят наличието на комисионна за покупка. При проверката "Примекс" ЕООД е представил договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. В потвърждаващото решение на горестоящия административен орган е прието, че в приложената към ЕАД международна фактура № 22710/29.06.2007 г. на ОАО "Днепрошина"-Украйна за доставка на гуми, като купувач е посочено "Хелана венчърс" ООД-Лондон. Последното дружество е издало за своята комисионна фактура № 29072007/29.07.2007 г. на купувача "Примекс" ЕООД по договор № 31/04/П/2004 г. без да е издадена фактура за стойността на доставените гуми, платени на украинския изпращач. Цитираният договор е сключен от "Хелана венчърс" ООД-Лондон като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество и предвид липсата на заявки, потвърждения за заявки, кореспонденция между доставчика и агента, началникът на Митница-Варна е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по § 1, т. 9 ЗМ, но при допуснати съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - липса на мотиви. Проверката по чл. 78 МК е завършила с доклад № 15/14.10.2009 г. с препоръка да се съберат допълнителни доказателства за взаимоотношенията между "Примекс" ЕООД - получател по фактурата на "Хелана венчърс" ООД-Лондон с предмет "комисионна за покупка". Правилно съдът е приел, че не е обоснован изводът в обжалваното пред съда решение, че стойността по тази фактура не представлява комисионна за покупка. Съдът е приел за основателен доводът, че от решението не е ясно каква сума е взета под отчет. Изводът е неправилен. В решението е посочен размер на задължението по процесния ЕАД - 50686.93 лв., промененият размер на задължението в размер на 51550.72 лв. и размерът на дължимото ДДС, а също, че се взима под отчет новият размер на задължението. Видно от ЕАД на него е поставен печат "Разрешено вдигане на стоките", от което следва, че дължимият ДДС по декларираната в ЕАД митническа стойност е внесен и взимането под отчет по процесното решение на МБ-Шумен се отнася до увеличението на дължимия ДДС . Обосновано съдът е отхвърлил доводът на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като по делото е представен комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г. между "Примекс" ЕООД като доверител и "Хелана венчърс" ООД - Лондон като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува вътрешни, външни гуми и предпазни ленти от ОАО "Днепрошина"-Украйна от свое име и за сметка на "Примекс" ООД по предварителна заявка, като доверителят ще заплаща на посредника комисионна по т. 4 от договора. Предвид чл. 348, ал. 1 ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор по ТЗ - непряко представителство. Представена е международна фактура № 22710/29.06.2007 г., издадена от ОАО "Днепрошина"-Украйна - доставчик и изпращач на купувач "Хелана венчърс" ООД-Лондон, с получател "Примекс" ЕООД. Според съда неправилно в решението на началника МБ-Шумен е посочен пример от Сборник с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс /TAXUD/800/2002-EN/ и е прието, че за да е налице комисионна за покупка следва агентът да действа от името и за сметка на купувачът. В решението на началника на МБ-Шумен липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел "Тарифна политика" на МБ-Шумен до Митница-Варна и правилно е обсъден и преценен от съда. Съдът е цитирал заключение № 14 б. "б" от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име, до производителя/доставчик, а според б. "г" от същото заключение № 14 агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчик за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на решение от 25.07.1991 г. по дело С-299/90 г. на СЕО, в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели, трябва да се отчита сделката между производителя/доставчик на стоките от една страна и вносителя. Цената по сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 /отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е приел, че цитираната практика на СЕО е приложима в случая, тъй като понятието "комисионна за покупка по чл. 32 § 4 МК" е с идентично съдържание като в чл. 3 § 1 на отменения с МК Регламент № 1224/80. Изводът е правилен като следва да се добави, че чл. 3 § 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като чл. 29 § 1 МК, чл. 8 § 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32 § 1 б. "а" i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29 § 1 МК, а чл. 8 § 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32 § 4 от МК, според който комисионна за покупка означава възнаграждението, платено от вносителя на агента му за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки. Съдът е приел, че комисионерът не е издал на доверителя фактура за прехвърляне на собствеността върху закупените от името на комисионера стоки Издадена е фактура за стойността на комисионното възнаграждение и че фактурата на украинския производител установява придобиване на стоката от името на комисионера. Приел е също, че прехвърлянето на стоките от комисионера на доверителя не е документирано чрез издаване на фактура. По фактурата на украинския доставчик "Примекс" ЕООД е посочен като получател на стоката, който факт се установява и от представената ЕАД и заключението на вещото лице, според което гумите са осчетоводени по сметка 304-стоки с доставчик "Хелана венчърс" ООД-Лондон на основание процесната ЕАД и фактурата на ОАО "Днепрошина"-Украйна. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност 34042.00 щ. д. . Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от "Примекс" ЕООД на "Хелана венчърс" ООД-Лондон, както и комисионната за покупка по фактурата на последното дружество, за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките от комисионера на доверителя по комисионния договор, независимо, че липса фактура, тъй като стоките са предадени на вносителя "Примекс" ЕООД, който е декларирал същите в ЕАД за получаване на режим свободно обръщение. Доставката е при условия FCA - франко превозвача, уговорено място - Днепропетровск, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на "Примекс" ЕООД е правилен, но с известни уточнения и допълнения. Неправилно съдът е приел, че комисионерът следва да издаде фактура на доверителя за прехвърляне правото на собственост върху стоката. По чл. 349, ал. 2 ТЗ правата придобити от комисионера се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били прехвърлени. По чл. 355 ТЗ комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. По чл. 348, ал. 2 ТЗ разпоредбите на договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. В глава двадесет и четвърта "Комисионен договор" липсва уредба на случай, в който комисионерът не е изпълнил задължението си по чл. 355 ТЗ да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка, поради което на основание чл. 348, ал. 2 ТЗ е приложим чл. 292, ал. 2 ЗЗД. По този текст, ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Ето защо законосъобразен е изводът на съда, че с предаване на стоките на вносителя, собствеността върху тях е преминала в патримониума на вносителя, макар, че липсва фактура за отчетната сделка по комисионния договор. След като в отношенията между комисионера и доверителя правата придобити от комисионера се считат за права на доверителя даването на сметка на доверителя и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 ТЗ при движими вещи се извършва с предаването на вещите на доверителя, което е настъпило предвид вносната ЕАД, украинската фактура, доказателствата за извършен транспорт на стоките, възложен от "Примекс" ЕООД и установеното от вещото лице осчетоводяване от вносителя на стоките по сметка 304-стоки. В този смисъл е трайната практика на ВАС по идентични казуси. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е прехвърлена на вносителя от получаването на стоките е законосъобразен. Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, свързани с договора не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. Съдът обосновано е отхвърлил доводът, че гумите са доставени по договора за продажба № 31/04/П от 20.01.2004 г. между "Примекс" ЕООД като купувач и "Хелана венчърс" ООД-Лондон като продавач, тъй като отношенията са оформени по сключения по-късно комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г. Изводът е правилен и се потвърждава от съдържанието на представените две фактури, договори и вносна ЕАД. Законосъобразен е изводът на съда, че в решението в нарушение на чл. 32 § 1 б. "а" i) МК е определена увеличена митническа стойност чрез включване на комисионната за покупка в митническата стойност на внесените стоки. По чл. 32 § 3 МК при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в този член. Съдът обосновано е приел, че не е налице търговско посредничество от английското дружество на "Примекс" ЕООД, за да се включи платената комисионна в митническата стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски на дружеството за адвокатски хонорар е основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение