Решение № 14427 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1479/2012 г.

Решение № 14427 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1479/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ) против решение № 5705 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7691 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, в която е отменено решение № 422 от 16.08.2011 г. на председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на Мина Ашуб Дехкорди за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на закона. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната му част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът - Мина Ашуб Дехкорди - гражданка на Ирак, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак, и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, както и за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Въпреки че молбата за закрила на Мина Ашуб Дехкорди е от февруари 2011 г., при постановяване на съдебното решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаването на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва касаторката, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административния съд - София-град, в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него съдът да постанови друго - по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Мина Ашуб Дехкорди против отказа на председателя на ДАБ при Министерския съвет да предостави хуманитарен статут на иракската гражданка. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,