Решение № 333 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма "Балкани - Средиземно море 2014-2020" (Програмата), подадена чрез пълномощник, против решение 10587 от 02.07.2024 г. по адм.д. 12218/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение РД-02-14-1271/28.11.2023 г. за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага доводи за доказаност на констатираното с акта нарушение на процедурата за избор на изпълнител с публична покана от страна на бенефициера и поддържа твърдението си за липса на изтекла погасителна давност за установяването му. Оспорва извода на съда в тази насока и моли решението да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Сдружение "Български икономически форум", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли производството по делото да бъде спряно и съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за отговор на следния въпрос, който има съществено значение за правилното решаване на спора: "Как следва да бъде решена колизията при определяне началото на започване на давностния срок, когато към хипотезата е приложима регулацията на чл. 3, ал. 1 от Регламент 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейската общност и, съответно, се противопоставят два възможни начина на изчисление на този срок: моментът, в който твърдяната нередност е извършена съгласно чл. 3, ал. 1, § 1 от Регламента или моментът, в който програмата, по която проектът се финансира, се прекратява във връзка с чл. 3, ал. 1, § 2 от този Регламент". Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по чл. 628 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и по същество изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно и към която съдът препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Безспорно е по делото, че сдружението като бенефициер по проект "Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество", съфинансиран по Програма за транснационално сътрудничество "Балкани - Средиземно море 2014-2020" е провело избор с публична покана по реда на ПМС 160/2016 г. с предмет "Услуги за дизайн, изработка и доставка на промоционални материали и публикации в медиите по проекта" и на 23.04.2018 г. е сключил договор за изпълнение с единствения подал оферта участник "Адвъртайзинг Солюшънс" ЕООД. Ръководителят на УО на Програмата, след регистриран сигнал за нередност и извършена проверка на проведената процедура, е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-1271/28.11.2023 г. за определяне на финансова корекция на сдружението. Приел е от фактическа страна, че съгласно поставените от възложителя в публичната покана критерии за подбор на участниците, за доказване на опит за изпълнение на поръчката те следва да представят справка-декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, изпълнени през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, която да включва описание на стойностите, датите и получателите, както и да приложат минимум две референции/препоръки за добро изпълнение в съответствие с посоченото в декларацията. Единственият участник "Адвъртайзинг Солюшънс" ЕООД е приложил две референции, които според административния орган са твърде общо изложени и не доказват изпълнение на сходни услуги през последните три години; не съдържат детайлно описание на услугите и период на извършване. Тази констатация не може да обоснове извод, че посочените в справката-декларация услуги са извършени в релевантния съгласно публичната покана период. Освен това референциите сочат само на твърдения за добро изпълнение на услуги. Приел е също, че помощната комисия в процедурата не е приложила възможността на чл. 8, ал. 1 ПМС 160/ 2016 г. Предвид установеното от фактическа страна издателят на акта е обосновал извод, че единственият участник е незаконосъобразно избран за изпълнител, тъй като не отговаря на минималните изисквания, поставени в документацията за възлагане на обществена поръчка, посочил е като нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 1, чл. 9, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г. и чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Административният орган е приел в извода си, че с действията си възложителят не е спазил принципа на добро финансово управление и не е разходил предоставените европейски средства в съответствие с принципа на икономичност. Според органа правото на бенефициера по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е не да получи безвъзмезден финансов ресурс, а е свързано с възможността да участва в постигането на публичната цел, за която е обявена съответната схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а тази цел не е постигната, тъй като изпълнението е възложено на икономически субект, който не е отговарял на поставените от бенефициера условия по процедурата. Квалифицирал е нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, посочил го е като нередност по т. 2 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за което е определил финансова корекция 25% от стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя, като е изложил мотиви защо не определя корекцията в предвидения с нормативния акт максимален размер. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Според съда установеното от органа нарушение на национална разпоредба, а именно чл. 9, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г., е доказано от фактическа страна, но не е допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, според която бенефициерите определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, доколкото органът не е обосновал по какъв начин констатираните нарушения са засегнали именно тези принципи. Съдът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на принципа за добро финансово управление, тъй като е сключил договор с участник, за който не е доказано, че отговаря на условията на поръчката, а това компрометира постигането на целите на проекта. Разходването на средства при порочно проведена процедура поставя в риск и може да доведе до невъзможност за постигане на набелязаните цели и резултати. Приел е, че е доказано от фактическа страна посоченото от органа нарушение по чл.70, ал.1,т.3 ЗУСЕФСУ, представляващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Съдът е приел за основателно възражението на сдружението за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Позовал се е на решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 год. по дело С-465/2010 относно хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, §1, ал. 2 от Регламент 2988/95 и прилагането на четиригодишния давностен срок. Посочил е, че съгласно представен по делото приемо-предавателен протокол изпълнението на възложените дейности е приключило на 22.05.2018 г., следователно давностният срок е изтекъл на 23.05.2022 г. Дори и считано от по-късната дата на извършване на плащането - 04.06.2018 г. съгласно представената по делото фактура и банково извлечение, давността в този случай е изтекла 06.06.2022 г. Няма данни давността да е прекъсва, а първото действие на органа е писмо от 09.11.2023 г., с което бенефициерът е уведомен за съмненията за нередност. Съдът при тези данни е обосновал, че още към тази дата четиригодишният срок е изтекъл, поради което финансовата корекция е определена след изтичане на давностния срок по чл.3 от Регламент 2988/95. С тези мотиви е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. Правилен е изводът на съда за компетентостта на органа, формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. Правилно е заключението за незаконосъобразност на акта, но по различни от възприетите от съда мотиви. Фактическите установявания на органа се отнасят до констатации по отношение доказване на изискванията, поставени от възложителя към участниците. Видно от раздел V.В, т.2 от публичната покана участникът следва да представи като документ, доказващ техническите възможности и/или квалификация на кандидата минимум две референции/препоръки за добро изпълнение в съответствие с посоченото в приложената справка-декларация. Съгласно т. III.2.2, т.5, б"б" от поканата като основание за отстраняване от процедурата е посочено непредставяне от участника на изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор. Въведеното изискване към участниците по същество представлява критерий за подбор и, предвид описаното в акта от фактическа страна, органът е приел, че избраният в процедурата участник не отговаря на поставените критерии за подбор, защото представените две референции за добро изпълнение са общи, времеви неопределени и не сочат на конкретно извършени дейности от участника, които да водят до извод за изпълнени сходни дейности с предмета на поръчката, считано три години назад от датата на подаване на офертата. Според издателя на акта възложителят, нарушавайки чл. 9, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г., вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, е допуснал нарушение на принципите за добро финансово управление, в частност на принципа за икономичност, в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, предвид чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Именно това нарушение органът е посочил като нередност по т. 2 от Приложение 2 към Наредбата и за него е определил финансова корекция. Приетата с решението правна квалификация на нарушението не съответства на посочените от органа фактически установявания. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение е съществено нарушение, което винаги води до незаконосъобразност на акта. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящия случай това не е сторено, административният акт се явява незаконосъобразен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността. Липсата на посочената от органа нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция. Ответникът в съдебно заседание по делото е направил искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл. ГПК във вр. с чл. 144 АПК по конкретно поставен и посочен по-горе въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 628 ГПК съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Касационният съдебен състав приема, че конкретно формулираният въпрос не дава основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, доколкото преценката за необходимостта от отправяне на такова питане следва да е обвързана с прякото значение, което има тълкуването на правото на ЕС за постановяването на решение по конкретния правен спор. Възникването на необходимост настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване изисква да е установено съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от правото на Европейския съюз към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Предвид формирания от съда правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт в контекста на установено нарушение, преценката дали поставените въпроси са от значение за разрешаване на материалноправния спор и свързани с общностното право, е ирелевантна. Отговорът на въпроса за изтекла погасителна давност за определяне на финансова корекция по конкретния спор изисква установяване по категоричен начин на допуснато нарушение, неговата съответна квалификация като нередност и законосъобразното определяне на финансова корекция за тази нередност, за да бъдат подложени на проверка релевантните факти по отношение на давността в контекста на общностната регламентация. Ето защо искането за преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на административния акт е правилен като краен резултат и съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноските по делото е основателно с оглед изхода на правния спор. Сумата от 1189,20 лв. представлява уговорено и платено адвокатско възнаграждение и е доказана с представените по делото пълномощно, договор за правна защина и съдействие, фактура и банково потвърждение за плащане (л. 32-36). Направеното от пълномощника на ръководителя на НО в касационната жалба възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски е бланкетно и немотивирано. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, материалният интерес, проявената процесуална активност и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд