Решение № 6414 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П. и Ж. А. Ж., подадена чрез процесуален представител, против Решение № 13386/02.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 1540/2025 г., с което е отхвърлено оспорването им срещу Решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Варна, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ – Варна. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че след като те не са уведомени за последващите решения на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, то същите не ги обвързват. Сочат, че отмяната на издаденото от тях Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК не може да доведе до ангажиране на солидарната им отговорност поради липса на причинна връзка между тяхното поведение и настъпилия вредоносен резултат, както и поради отсъствие на виновно поведение. Изтъкват, че административният орган разполага с правомощие за спиране на административното производство по отпускането на пенсия по чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ КСО, а те като членове на колективен орган не носят отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Намират за несподелими изводите на решаващия състав, че са нарушили нормативните разпоредби по издаване на ЕР и неправилно са възприели за отправна точка диагнозата [заличен текст], като подчертават, че различията между двете решения на ТЕЛК са резултат от субективна професионална оценка на медицинската документация. Подчертават, че е релевантно заболяването [заличен текст], посочено в представените етапни епикризи. В тези насоки развиват подробни доводи в жалбата и претендират отмяна на атакуваното решение, както и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява, че заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение е прекомерно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна, задължаващо солидарно касаторите да внесат установената по Ревизионен акт (РА) за начет № РМ-5-03-01876238/25.03.2025 г. сума в общ размер на 1 338,62 лева, от които главница в размер на 1 097,64 лева и лихва в размер на 241,01 лева, ведно с лихва по чл. 113, ал. 1 КСО до окончателното погасяване на задължението. За да достигне до извод за законосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспорващите са членове на ТЕЛК при УМБАЛ “Света Марина- Варна“ ЕАД, която с ЕР № 92430 от зас. № 125/03.07.2023 г. е определила на освидетелстваното лице Д. В. В. 66 % трайно намалена работоспособност (ТНР) при състояние до експертизата 50 %. Увеличението на процента е изчислено по Методиката на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като са отчетени заболяванията [заличен текст]. Така издаденото ЕР е отменено от НЕЛК с ЕР № 91837 от зас. № 197/13.10.2023 г. в частта на определения процент за „серонегативен ревматоиден артрит“ по част 9, раздел 23, т.3 НМЕ – 50 % и в частта на определения процент за [заличен текст]. Според изложените мотиви, представените медицински документи за три консулта с ревматолог не съдържат описание на изразен ОФД, нито за проведена консултация с ортопед. В хода на административното обжалване пред НЕЛК ТП на НОИ- Варна е отпуснало на В. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 276,64 лв., считано от 02.07.2023г. След влизане в сила на ЕР на НЕЛК, отпуснатата й пенсия е спряна на основание чл. 95, ал.1, т.6 КСО, считано от 01.11.2023г. В изпълнение на решението на НЕЛК е издадено ново ЕР на ТЕЛК, с което на В. са определени 32 % ТНР, в резултат на което отпуснатата й пенсия е прекратена. На основание чл. 114, ал.2 КСО е прието вече изплатената й сума да не се възстановява от лицето. Със Заповед № ЗР-5-03-01778127/08.01.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отмененото ЕР на ТЕЛК, обусловило неправомерно извършени осигурителни разходи за периода 02.07.2023 г. – 31.10.2023 г., приключила с издаването на РА за начет № РМ-5-03-01876238/25.03.2025 г., с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е определена като подлежаща на солидарно възстановяване от членовете на ТЕЛК сумата от общо 1 338,62 лева, ведно с лихва по чл. 113, ал. 1 КСО до окончателното погасяване на задължението. Въз основа на посочения РА за начет е издадено Разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна, потвърдено с Решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за ангажиране на имуществената отговорност на оспорващите. Този извод е обоснован с довода, че отмяната на ЕР на ТЕЛК не се дължи на различия в професионалната медицинска оценка между ТЕЛК и НЕЛК, а на нарушение на нормативните правила по НМЕ при определяне на процента ТНР. Според решаващия състав приложената отправна точка за диагнозата [заличен текст] не е подкрепена от наличната медицинска документация, а при освидетелстването на лицето не са били установени необходимите клинични данни, функционален дефицит и обективни медицински показатели, които налагат определянето на възприетия процент ТНР. Допълнил е още, че съществува пряка причинно-следствена връзка между първоначално издаденото ЕР и неправомерно извършените осигурителни разходи, тъй като именно въз основа на приетото от ТЕЛК е възникнало правото на Д. В. В. за отпускане на пенсия за инвалидност. Уточнил е, че членовете на ТЕЛК носят отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и когато действат като колективен орган, доколкото законът изрично предвижда имуществена отговорност за причинени щети от актове на медицинската експертиза, отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторите поддържат, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е ценил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал кореспондиращи и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица, на юридически лица и/или на осигурители ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Цитираната разпоредба обективира законодателната воля причинените от лицата щети да бъдат поправени, тъй като фондовете на ДОО се формират от обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен, а не по общия исков ред с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес /така и Решение № 4750 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. дело № 11547/2025 г., VI отд./. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна, безвиновна и възникваща по силата на изрична правна норма. Както правилно е посочил първостепенният съд, фактическият състав, обуславящ нейното ангажиране, включва кумулативното наличие на следните елементи: отменен акт на медицинската експертиза, постановен в нарушение на нормативните изисквания, причинена имуществена щета на фондовете на ДОО и причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 62 НМЕ в приложимата по време редакция, видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. По аргумент от чл. 63, ал.1 НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, видът и степента на увреждане се определят по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2. Така очертаният нормативен регламент сочи, че при установяване степента на ТНР участващите в колективния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация, или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и нормативно установения ред за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, то тогава е налице нарушение на нормативни разпоредби по неговото издаване като един от елементите на фактическия състав на имуществената отговорност /така и Решение № 4572 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. дело № 11541/2025 г., VI отд., Решение № 5415 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. дело № 12239/2025 г., VI отд. и др./. В случая, решаващият състав подробно е анализирал приложимите за отправните точки норми на Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 НМЕ във връзка с представената медицинска документация, в резултат на което правилно е приел, че възприетият от членовете на ТЕЛК процент ТНР не е в резултат на субективна професионална оценка на медицинската документация, а е следствие от нормативни нарушения. Изложените в тази връзка от съда мотиви са достатъчно подробни, обосновани и ясни, с оглед на което не следва да бъдат преповтаряни, а единствено към тях да се препрати на основание чл. 221, ал.2 АПК. Определящо е, че ЕР на органите на медицинската експертиза имат характер на административни актове и експертни заключения във връзка с оценка здравословното състояние на освидетелстваното лице, а различният подход и проявен субективизъм на членовете на ТЕЛК и НЕЛК при определяне функционалния дефицит на установеното увреждане не дерогира ангажирането на отговорността им при отмяна на акт на медицинската експертиза, при издаването на който са допуснати нормативни нарушения /така и Решение № 4750 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. дело № 11547/2025 г., VI отд./. Противно на застъпената в касационната жалба теза, решаващият състав обосновано е приел, че при определяне на процента ТНР членовете на ТЕЛК са приложили заболяването [заличен текст] за отправна точка, без да са налице достатъчно обективни медицински данни, функционален дефицит и клинични показатели за това. Този извод не се променя от довода, че в етапните епикризи, издадени от д-р Б. Б. и от д-р Д. Ж., е посочено заболяването [заличен текст], тъй като само по себе си вписването на определена диагноза в медицински документ не е достатъчно основание за приложимост на конкретна отправна точка по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. Необходими са и съответстващи обективни медицински показатели за изразен ортопедичен функционален дефицит, а именно тяхната липса е изтъкната от НЕЛК като причина установеният процент ТНР да се квалифицира като неправилен. Несподелими са и аргументите за липса на пряка причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и издаденото от касаторите и отменено ЕР. По делото е безспорно установено, че точно този административен акт е основанието да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване на освидетелстваното лице, а тази корелация налага извод, че при изначално правомерно определяне на следващия се процент ТНР такова право на пенсия не би възникнало. В тази връзка правилно съдът е съобразил, че разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ КСО е неприложима. Специалната разпоредба на чл. 98, ал. 7 КСО изрично сочи, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Следователно, действайки в условията на обвързана компетентност и на основание постановеното от касаторите ЕР, пенсионният орган законосъобразно е отпуснал на освидетелстваното лице пенсия за инвалидност. Упражнявайки това свое правомощие, пенсионният орган не е опосредил, нито прекъснал причинната връзка между отмененото ЕР и причинената щета на ДОО, тъй като извършените осигурителни плащания са пряка и непосредствена последица от акта на медицинската експертиза на ТЕЛК. В допълнение следва да се посочи, че нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО не изключва отговорността на членовете на ТЕЛК с оглед колективността на този орган, а предвижда реализиране на тяхната имуществена отговорност за щетите, причинени от отменените им актове на медицинската експертиза, постановени в нарушение на нормативните разпоредби. Доколкото законосъобразността на последващите решения на органите на медицинската експертиза не е предмет на настоящото производство, то ирелевантно за дължимата преценка е дали касаторите са били уведомени за тях. Отмяната на издаденото от тях ЕР безспорно ги обвързва, а нанесената щета за бюджета на ДОО обуславя ангажирането на тяхната солидарна имуществена отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 КСО. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил оспорванията, АС- Варна е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 100 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение