Решение № 1976 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2009 г.

Решение № 1976 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Дарина Драганова Николова от с. Пелатиково, Кюстендилска област, против решение № 103 от 10.04.2009 г. постановено по адм. дело № 396/2008 г. на Административен съд -Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 159/16.07.2008 г. на кмета на община Невестино, като неоснователна. Касатора поддържа, че решението е неправилно - допуснати са съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото . Желае се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което атакуемата заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответника- Фанка Иванова Манова, представлявана от дъщеря й Лидия Асенова Зашева, оспорва жалбата като неоснователна. Останалите ответници, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Кюстендил е отхвърлил жалбата, подадена от Дарина Драганова Николова срещу сочната по горе заповед, с която е наредено да се изземе съществуващ на място махленски път- публична общинска собственост, преминаващ през поземлен имот № 55734.170.001, находящ се в село Пелатиково, който път се владее без законово основание от жалбоподателката. За да постанови този резултат съдът изходил от установената фактическа обстановка- Николова е собственик по наследство на дворно място от 1 200 кв. м. в м. "Очипалска" на село Пелатиково. По нейно искане, за този имот, но вече с площ от 3 110 кв. м., са одобрени от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- Кюстендил-кадастрална карта и кадастрален регистър, отреден му е идентификационен номер. Сочи се също така, че поради възражения от страна на съседите на имота-на кадастралната карта е отразен полски път, разделящ имота на жалбоподателката на две части. Констатирано е въз основа на съдебно- техническа експертиза, че съгласно единната топографска карта за село Пелатиково от 1970 г. - спорния път е заснет и пресича имотът на Николова; ширината му е около три метра, в лошо състояние и е възможно преминаване единствено на леки автомобили/в сухо време/ и на пешеходци. Прието е, че с ограждането на целия имот- оспорващата, фактически препятства свободното ползване на пътя; такава пречка са и струпани дърва и клони, изградена външна стълба за стопанската й постройка. При тези факти съдът направил извод за законосъобразност на атакуваната заповед- имот, публична общинска собственост се държи от жалбоподателката без основание. Правилни и законосъобразни изводи на съда. Обосновано съдът, изхождайки от разпоредбите на Закона за общинската собственост, Закона за пътищата и Закона за движение за пътищата - е приел, че трасираната на картата ивица земя е път, съгласно легалното определение на § 1, т. 1 от ДР на ЗП и § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП; заграждането му от жалбоподателката и приобщаването му към имота й -е без правно основание. Настоящата съдебна инстанция споделя това разбиране. Анализът на сочените по горе доказателства несъмнено обуславя извода, че се касае за път. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за пътищата - собствеността им е публична и частна. Няма спор, че процесния не е частна собственост; нито, че е част от републиканската пътна мрежа, поради което същия се явява общински. Общинските пътища, съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 8 ЗП - са публична собственост. Николова държи част от този имот без основание. Правилно първоинстанционния съд е игнорирал обстоятелствата дали има и друг достъп до имотите от двете страни на пътя; дали самото пътно трасе е поддържано и с възможност за преминаване през него с всякакви превозни средства; както и дали други лица, извън Николова препятстват ползването му. Това са все факти ирелевантни за разглеждания спор. По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания изискващи неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните първоинстанционния съд е издал решение изцяло съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение