Решение № 13908 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2018 г.

Решение № 13908 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.04.2018 г. по адм. д. № 2947/2017 г. Административен съд Пловдив е отменил заповед № РД-17-1305/21.09.2017 г. на кмета на район "Централен" община Пловдив. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на район "Централен", община Пловдив. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба И. К. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд Пловдив заповед на кмета на район "Централен", община Пловдив е наредено на ответника К. да премахне незаконен строеж "Двуетажна масивна постройка с приблизителна площ 32 кв. м., изградена върху улица, публична общинска собственост и имот. пл. № 1314 собственост, на И. К., без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Административният орган е приел, че строежът не е търпим по правилата на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Пловдивският административен съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Приел е, че в заповедта строежът не е индивидуализиран и в нея липсва точно и ясно разпореждане на административния орган за изпълнение. Приел е, че строежът е търпим, тъй като е бил предмет на прехвърлителна сделка през 2014 г. След като бил предмет на сделка, то очевидно сградата била юридически търпим строеж, по отношение на който е налице нормативно установена забрана за премахване. Решението на Административен съд Пловдив е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Заповедта, която е оспорена пред Пловдивския административен съд е издадена въз основа на констативен акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Както в акта, така и в мотивите на заповедта е посочено, е на премахване подлежи "Двуетажна масивна постройка" с приблизителна площ от 32 кв. м. Тя е изградена в имот пл. № 1314, включен в границите на УПИ ХІІІ от кв. 497 по плана на Пловдив и върху улица, публична общинска собственост. Сградата е изпълнена от стоманобетонови елементи, с ограждащи тухлени стени, измазана, с монтирана дограма. Свързана е с електроснабдителната, канализационната и водопроводна мрежа. В мотивите на заповедта незаконният строеж е индивидуализиран с характеристични белези за вид, приблизителна площ, начин на изграждане, начин на ползване(за жилище) и местоположение - в имот пл. № 1314 и улица, публична общинска собственост. В заповедта има ясно и точно формулирано разпореждане в диспозитивната част за премахване на описания незаконен строеж. За да направи извода си за липса на индивидуализация, Пловдивският административен съд се е позовал на заключението на експертизата, но изводите му не съвпадат с тези, направени от вещото лице. В т. първа на заключителната част на експертизата е посочено, че сградата, описана в констативния акт, съответно в мотивите на заповедта е нанесена в кадастралната карта с идетификатор 56784.520.606. 1 и отразена на окомерната скица към констативния акт е променяла границите си във времето, но по сега действащия регулационен план от 1994 г. и кадастралната карта попада частично в улица "Струма", публична общинска собственост (т. 5 и т. 6 от заключителната част на експертизата)., По делото са събрани гласни доказателства (съдът не ги е обсъждал), които установяват, че сградата е изградена от ответника К. през 1980-1983 г. Преди това в имота е имало две паянтови постройки. Ответникът К. ги е премахнал и направил нова сграда. Ако съдът беше преценил всички събрани по делото доказателства не би направил извод за липса на индивидуализация на имота с оглед направената ретроспекция на регулационните и кадастрални планове в заключението на експертизата. По действащия регулационен план към момента на изграждането на процесната сграда от 1978 г.) са нанесени премахнатите постройки. Но при съпоставянето на регулационните планове от 1978 г. и 1994 г., който е действащ се установява ново строителство, което засяга улица "Струма" и за което няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект (т. 5 от заключителната част на експертизата). Незаконосъобразен и необоснован е извода на Пловдивския административен съд за това, че строежът е търпим само поради факта, че е бил предмет на прехвърлителна сделка през 2014 г. Дори при изповядането на сделката да е представено удостоверение за търпимост (такова не е посочено в приложенията към нотариалния акт от 2014 г.), то има доказателствена сила само по отношение на прехвърлителната сделка. Посоченото по - горе установява, че строежът е изграден през 1980 - 1983 г. не е допустим по правилата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като част от него попада в улица "Струма", която е публична общинска собственост. Улицата съществува на място както по време на изграждане на строежа, така и към настоящия момент. Противоречието с ПУП обосновава извода, че строежът не е търпим. Решението на Пловдивския административен съд следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата на И. К. срещу заповед № РД-17-1305/21.09.2017. на кмета на район "Централен", община Пловдив. И. К. следва да бъде осъден да заплати на община Пловдив разноски по делото за първа инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Пред касационната инстанция кметът на район "Централен", община Пловдив не е представляван от процесуален представител нито в съдебно заседание, нито чрез писмена защита, поради което за тази инстанция не се дължат разноски. По изложените съображения Върховният административен съд