Решение № 12004 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2011 г.

Решение № 12004 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Бургас против решение № 1393/29.11.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Бургас по адм. д. № 1126/2010 г. С обжалваното решение е отменен РА № 02901701/23.10.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД - 10 - 153/15.05.2010 г. издадено от директора на дирекция "ОУИ"-Бургас в обжалваната част, с която са установени задължения за данък дочавена стойност за периода 01.10.2007 г. -30.11.2007 г. за размера над 21 474,09 лв. до 25 346,29 лв. и лихва за размера над 6 908,51 лв. до 8 154,25 лв. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на Григор Йорданов разноски в размер на 310 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението . Ответникът по касационната жалба - Григор Йорданов Йорданов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че Григор Йорданов е закупил от фирма "Лорд Аутомобиле" в Германия лек автомобил БМХ Х5, който отговаря на критериите на ЗДДС за квалификацията му като нов автомобил. Ревизираният субект не е оспорвал също така обстоятелството, че за покупката на посочения автомобил съобразно разпоредбите от ЗДДС дължи заплащане на ДДС в България. Спорен между страните е бил въпросът относно размера на данъчната основа върху която следва да се начисли ДДС. Според жалбоподателя органът по приходите незаконосъбразно е включил в данъчната основа и платения ДДС в Германия. Според органа по приходите след като съобразно нормите от Директива 2006/112, за покупката на нов автомобил от продавач със седалище в държава-членка на ЕС, ДДС не се дължи в държавата, където е продавачът, то събраната сума от германския продавач не е за ДДС, а е част от продажната цена. Административният съд въз основа на представената фактура за покупката на автомобила е приел, че цената на автомобила е 52 100, 84 евро върху която е начислен ДДС в размер на 19 % или 9 899,16 евро. Съдът е приел, че данъчната основа върху която се следва начисляване на ДДС е цената на автомобила- 101 900,39 лева плюс размера на платения акциз - 5 470 лева или 107370,39 лева. Прието е, че органът по приходите неправилно е включил в облагаемата данъчна основа и размера на ДДС платен в Германия, за който е установено по делото, че впоследствие е върнат на жалбоподателя. Въз основа на тези съображения административният съд е отменил частичтно РА. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Обосновани и верни са изводите на съда относно размера на данъчната основа. От представената по делото фактура (лист 26 от делото) ясно се вижда продажната цена на автомобила, както и че сумата от 9 899,16 евро е начислен ДДС, т. е тя е вземане, различно от прадажната цена на вещта. Като е изключил от облагаемата данъчна основа по ЗДДС, ДДС, платен в Германия съдът е приложил правилно материалния закон- чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд