Решение № 291 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2013 г.

Решение № 291 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Подадена е молба вх. № 2190 от 8.04.2013 г. от К. И. Т. и Е. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския районен съд № 1294 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 2198/2009 г., с което е уважен предявеният срещу тях установителен иск за собственост. Молителите поддържат, че на основание подадената от тях жалба е образувано досъдебно производство, по което е установено, че пред нотариуса са били представени документи с преправено съдържание, с които е установено, че продавачът по нот. акт № 76/2005 г. е наследил от баща си * идеална част от спорния имот, а другата * идеална част е собственост на купувача като фактически е "продаден" и делът на К. С., която е съсобственик със сина си М. С. С молбата за отмяна е представено постановление на Районната прокуратура Б. за прекратяване на досъдебно производство № 219/2011 г., образувано за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради несъставомерност на деянието. Ответникът И. М. С. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Претендира присъждане на разноски. По допустимостта на молбата за отмяна от гледна точка на срока по чл. 305 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение се е произнесъл с определение № 263 от 16.10.2013 г., с което я е допуснал за разглеждане по същество. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху които е основано решението. Надлежния съдебен ред според задължителната съдебна практика - ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК е влязла в сила присъда, респективно споразумение по НПК или влязло в сила решение, с което по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК е уважен установителен иск за факта на престъплението, когато наказателното производство е изключено по посочените в НПК причини. В разглеждания случай молителите поддържат първата хипотеза хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК като твърдят, че е установена неистинност на документ, представен пред нотариуса К. Т. за изповядане на договор за продажба - между Л. М. С. и И. М. С. - нот. акт № 76/2005 г. заповед № 37 от 09.01.1981 г. на Председателя на ГОНС Б. и разпределителен протокол на Ж. "Лъч" от 24.12.1980 г. Техните твърдения се основават на установеното в досъдебно производство, което обаче е прекратено с представеното постановление на Окръжната прокуратура Б. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство според разясненията в ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК не представлява съдебен акт, не установява престъпно обстоятелство по предвидения в чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК надлежен ред и не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо молбата за отмяна на К. И. Т. и Е. М. Т. е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника И. М. С. следва да бъдат присъдени направените разноски за производството по отмяна по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 200 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение