Решение № 85 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 485/2012 г.

Решение № 85 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 485/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дабрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 37 от 23.01.2013 г. по жалба на К. А. Я. е допуснато касационно обжалване на решение № III-3 от 30.01.2012 г. по гр. д. № 1994/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която искът на касатора срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" за ревандикация на имот от 850 кв. м. в землището на [населено място], м. "М. " е отхвърлен. В жалбата се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е съобразил, че имотът е възстановен на касатора с решение на съда, което следва да се зачете при решаване на настоящия спор за собственост. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявеният иск за собственост се основава на това, че имотът е бил възстановен на ищеца и другите наследници на общия наследодател А. Я. С. по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1019/8.01.2001 г. по адм. д. № 766/2000 г. по описа на Бургаски окръжен съд, въз основа на което е издадено и последващото решение на ПК № 746/6.03.2001 г., като по отношение на ответника ИА " Военни клубове и военно почивно дело" искът засяга площ от 850 кв. м., извън регулацията, попадащи в територия, владяна от агенцията и предназначена за изграждане на курортен хотел на Министерство на отбраната. За да отхвърли иска за тази част от имота, въззивният съд е приел, че същият неправилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, тъй като се касае за имот, отчужден преди 9.09.1944 г. и затова непопадащ в предмета на земеделската реституция. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на косвения съдебен контрол спрямо решението за възстановяване на имота. С ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че когато възстановяването на земеделските земи е станало с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, държавата и нейните органи и други структури, които стопанисват държавно имущество, са обвързана от това решение и то не може да се подлага на косвен съдебен контрол и да не се зачитат последиците му при разрешаване на спорове за собственост относно същия имот от гражданския съд. В настоящия случай решението за възстановяване се противопоставя на изпълнителна агенция, създадена с акт на Министерския съвет, поради което от значение за решаването на спора е изясняване статута на тази агенция и предмета й на дейност. Изпълнителните агенции към министъра на отбраната са създадени с ПМС № 162 от 10.08.1999 г. и им е възложено осъществяването на определени дейности, като напр. управление на почивната база, на жилищния фонд, на военните клубове и друго имущество на министерството. Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" е правоприемник на първоначално създадените изпълнителни агенции "Отдих и възстановяване" и "Военни клубове и информация". Видно от У. правилник на агенцията, приет с ПМС № 54 от 1.04.2010 г., тя е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната за административно обслужване във връзка с управлението и дейността на военните клубове в страната, осигуряване на отдиха на военнослужещите и служителите на МО и др., като за осъществяване на тези функции й е предоставен държавния имот "военно почивен дом в [населено място]". Следователно изпълнителната агенция като структурно звено на пряко подчинение на министъра на отбраната осъществява дейност по управление и стопанисване на определен вид държавните имоти, предоставени на министерството на отбраната. Като държавни учреждения както последното, така и самата агенция, следва да се считат обвързани от съдебното решение за възстановяване на имота в полза на ищеца и съгласно приетото с ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС не могат да оспорват по реда на косвения съдебен контрол възстановяването, извършено от държавата по силата на приетия от нея закон и чрез съответните компетентни държавни органи- съдът по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и съответната поземлена комисия. От представения по делото акт за държавна собственост № 1376/20.10.94 г. е видно, че най-късно към 1987- 88 г. имотът е бил вече предоставен на министерството на отбраната и е заварен като такъв от ЗСПЗЗ. С оглед наличието на съставен акт за държавна собственост, в който е посочено и основанието за одържавяване на имота, счита се, че при преценката за възстановяване на имота, тези обстоятелства са могли да бъдат установени и съответно да се съобразят при вземането на решение. С влизане в сила на решението за възстановяване посочените въпроси са преклудирани и държавата, респ. министърът на отбраната и подчинената му изпълнителна агенция следва да се считат обвързани от това решение и не могат да го ревизират чрез провеждане на косвен съдебен контрол. Такъв е допустим съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК само когато решението се противопоставя в гражданския спор за собствеността на имота на трети лица, които не са участвали в производството по възстановяване или не черпят права от правен субект, който е обвързан от постановеното решение за възстановяване, каквато в случая се явява държавата. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд, с което по реда на косвения съдебен контрол не е зачетено действието на съдебното решение за възстановяване, е неправилно и противоречи на чл. 17, ал. 2, пр. 2 от ГПК, на чл. 177, ал. 1, пр. 1 от АПК, както и на приетото в ТР № 5/20011 г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да бъде отменено. От заключението на техническата експертиза е видно, че със заповед № РД-18-60/4.10.2007 г. за [населено място] са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, според които имотът на ответника е с идентификатор 67800.5.750, с обща площ 26665 кв. м. и се намира извън регулацията на населеното място. Възстановените на ищеца 850 кв. м. попадат в горната част на посочения имот като продължение на имот 67800.503.60, който също е възстановен на ищеца, но е в регулацията на населеното място, а между двата имота се намира ПИ с идентификатор 67800.5.730, записан като собственост на общината. Тъй като възстановяването е в реални граници, които следва да се посочат при произнасяне по ревандикационния иск, а освен това имотът, предмет на спора, следва да се опише според актуалното му състояние по плана и да се определи точното му разположение, тази индивидуализация следва да се уточни допълнително с помощта на техническа експертиза, тъй като досега не е давано такова заключение и по делото няма скица на имота, която да съвместява данните за възстановения имот с тези за имота на ответника по кадастралната карта. По тази причина след отмяна на решението делото следва да се върне на въззивния съд за допълнителна експертиза, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение