Решение № 12942 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160 ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Алдо Ритейл ЕООД, гр. Варна, чрез адв. И. Станчев против решение 388/04.03.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 2537/2019 г., с което жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в частта на определените задължения за лихви по ЗДДС за данъчен период м. 10.2017 г. в размер на 4 183.14 лева, а в останалата част относно установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2017 г. в размер на 26 000 лева главница и 3 070.59 лева лихви, е отхвърлена. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като сочи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По отношение прекратяването на делото в частта на определените задължения за лихви по ЗДДС сочи, че в първоинстанционната жалба изрично се поддържа искане за отмяна на РА изцяло, поради което направеното от процесуалния представител на дружеството в хода на съдебното производство уточнение на жалбата в частта по ЗДДС неправилно е прието от съда като просрочено. По същество счита, че за процесния данъчен период данъкът не е дължим, поради което не следва да се начисляват лихви за забава. Конкретните доводи по приложението на материалния закон се отнасят до нарушение на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Касаторът твърди, че по делото са налице доказателства, въз основа на които по безспорен начин се доказва използването на търговската марка ALDO в дейността на дружеството през 2017 г., в това число и доказателства за извършени разходи за реклама и рекламни материали. В резултат на използването на търговската марка са отчетени приходи. Счита, че противно на приетото от съда, реалното използване на търговската марка в дейността и реализирането на икономически ползи безспорно са доказани, поради което се налага извода за извършен разход за услуга, която е реално осъществена. Позовава се на практика на СЕС. В касационната жалба са изложени подробни съображения, че вписването на лицензионния договор в Патентното ведомоство няма конститутивно действие и същият като действителен представлява надлежно основание за изпълнение на поетите взаимни задължения между страните. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство, счита, че предоставеното с договора право върху търговската марка е използвано от ревизираното дружество през ревизирания период и че осчетоводеният от Алдо Ритейл ЕООД разход за дължимо възнаграждение по договора за лицензия е свързан с дейността на дружеството и като такъв следва да бъде признат за данъчни цели. Искането е за отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Варна, чрез гл. юрк. К. Димова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административен съд - Варна е осъществил контрол за законосъобразност по отношение на ревизионен акт, с който на Алдо Ритейл ЕООД са установени задължения за лихви по ЗДДС за данъчен период м. 10.2017 г. в размер на 4 183.14 лева и задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 000 лева и съответните лихви от 3 070.59 лева, резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за този период със сумата 260 000 лева, отчетени разходи за лицензна такса по лицензионен договор от 03.04.2017 г., сключен между Транскомерс S.A., в качеството му на лицензодател и ревизираното лице - лицензополучател. С обжалваното съдебно решение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото в частта по оспорването на установените лихви по ЗДДС за д.п. м.10.2017 г., като е приел, че е просрочена в тази част. В мотивите си е посочил, че ревизионният акт в тази част е оспорен по административен ред предвид общото възражение по отношение на ДДС на л. 6 от жалбата до решаващия орган и е мълчаливо потвърден. В жалбата по съдебен ред липсва конкретно оспорване на ревизионния акт в частта на установените лихви по ЗДДС. Това е сторено с уточнение на жалбата в с.з. на 30.10.2019 г., след изтичане на предвидения от закона срок. В останалата част по оспорването на определения корпоративен данък за 2017 година, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима и е постановил отхвърлянето й като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал.2 ДОПК и в съответствие с изискванията за форма. Заповедите за възлагане на ревизия, за спиране на ревизионното производство и за възобновяването му, както и ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизия. По приложението на материалния закон съдът е установил, че източник на задълженията за корпоративен данък и съответните лихви е извършеното от данъчната администрация на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. със сумата 260 000 лева представляващи осчетоводени от Алдо Ритейл ЕООД разходи за лицензна такса по лицензионен договор от 03.04.2017 г., сключен между Транскомерс S.A., в качеството му на лицензодател и ревизираното лице - лицензополучател. От събраните по делото доказателства по делото е установено, че за 2017 г. разходи на стойност 260 000 лева са отразени по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на сметка 499 Други кредитори с основание за записване на счетоводната операция Лицензионен договор за търговска марка от 03.04.2017 г., сключен с Транскомерс S.A., Тръст Къмпани Комплекс, остров Аджелтейк Маджуро, Република Маршалови острови (Транскомерс S.A). По силата на този договор ревизираното дружество като лицензополучател дава съгласие да плаща на лицензодателя фиксирана лицензна такса в размер на 260 000 лева. Възнаграждението се дължи независимо от това дали лицензополучателят упражнява търговска дейност за срока на действието на договора. Въз основа на тази уговорка в договора, съдът е приел за ирелевантни ангажираните от ревизираното лице доказателства за използване на търговската марка ALDO в търговката му дейност. В мотивите на решението е посочено, че договорът удостоверява облигационните отношения между страните, докато изготвянето на счетоводните документи се извършва в момента, в който се извършва дадена стопанска операция или сделка. В случая в хода на ревизионното и съдебното производство не е представен първичен счетоводен документ, който да дава основание за така направения счетоводен запис и конкретно коя всъщност стопанска операция удостоверява. За документираното право/услуга по лицензионен договор от 03.04.2017 г. не са представени доказателства за извършено плащане. На ревизираното дружество не е издаден документ за отчетения разход от 260 000 лева или какъвто и да е друг писмен документ за основание и произход на начисленият разход, който да послужи като разходнооправдателен такъв, по смисъла на ЗСч и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. При тези факти, съдът е обосновал извод, че извършеният разход се явява документално необоснован извършеното намаление на счетоводния финансов резултат за данъчна 2017 година е необосновано, в нарушение на счетоводното законодателство и изискванията на ЗКПО. По силата на чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от същия закон законосъобразно органите по приходите не са признали за данъчни цели разход, който не е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанските операции и е потвърдил ревизионния акт в тази част. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, които да обосноват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението в частта, с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта на определените лихви за м.10.2017 г. за несвоевременно начислен ДДС е правилно постановено, но по съображения, различни от изложените в мотивите му. Настоящият касационен състав намира, че жалбата на Алдо Ритейл ЕООД в тази част е процесуално недопустима на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК, тъй като определените задължения за лихви за данъчен период м.10.2017 г. не са обжалвани по административен ред. Видно от жалба вх. 41686/13.06.2019 г. дружеството е оспорило ревизионния акт пред директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, гр. Варна частично: в частта на определеното задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 000 лева и съответните лихви върху тази сума, както и в частта на направените от органите по приходите констатации по раздел III Счетоводство на ревизираното лице и раздел V по ЗДДС на ревизионния доклад и ревизионния акт. Това са констатации, свързани с редовността на воденото от дружеството счетоводство съгласно изискванията на чл.11 ЗСч и констатации за несъответствие между стойността на стоките по приложените към фактурите описи и посоченото във фактурата, във връзка с наличие на обстоятелства чл. 122, ал.1, т. 4 ДОПК. В жалбата по административен ред липсва оспорване на начислените лихви за несвоевременно начислен ДДС и искане за отмяна на ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДС за м.10.2017 г. Видно от петитума на тази жалба искане за отмяна на акта от решаващия орган е направено само в частта на установените задължения по ЗКПО, не и по отношение на оспорените констатации в частта по ЗДДС. С оглед на изложеното неправилно съдът е приел, че ревизионния акт в тази част е обжалван по административен ред и е мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Независимо от това, крайният му извод за недопустимост на оспорването в тази част е верен, тъй като на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт в частта, в която не е обжалван по административен ред, не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Решението в частта, с характер на определение е правилно постановено и следва да се остави в сила. По решението в частта относно установените задължения по ЗКПО, спорът е по приложението на материалния закон. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на Алдо Ритейл ЕООД. Тази норма предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По делото няма спор, че за отчетените разходи в размер на 260 000 лева не е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на 4, ал. 2 от ЗСч. Дружеството обосновава отчетения разход за външни услуги със сключения лицензионен договор от 03.04.2017 г. по силата на който се е съгласило да плаща лицензна такса на Транскомерс S.A за предоставения му неизключителен лиценз да използва търговска марка ALDO. Съгласно договора чуждестранното лице лицензодател се легитимира като придобил правото и привилегията да използва търговската марка от изключителния й собственик. Това обстоятелство е опровергано от събраните по делото доказателства според които към момента на сключване на лицензионния договор и отчитане на разхода през м.04.2017 г. заявител на търговската марка ALDO за стоки и услуги от клас 29, 30, 32, 33, 35, 39 и 43 по Международната класификация на стоките и услугите, е Алдо Холдинг ЕООД по заявка 135392 от 19.01.2015 г. Транскомерс S.A е придобило правата по заявката въз основа на договор от 12.07.2017 г.. Видно от приложената в преписка справка за търговска марка по посочената заявка от 13.03.2018 г. заявител е Алдо Холдинг ЕООД, а не Транскомерс S.A. При тези факти не може да се приеме, че лицензионният договор от 03.04.2017 г. удостоверява вярно стопанска операция по възникване на задължение за плащане на лицензна такса към чуждестранното лице, тъй като към м.04.2017 г. това лице не е придобило каквито и да било права от заявителя на комбинираната търговска марка ALDO. Поради това и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО правилно съдът е приел, че осчетоводеният въз основа на сключения лицензионен договор разход не следва да се признава за данъчни цели. Извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата 260 000 лева и установеното задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 000 лева и съответните лихви, законосъобразно е потвърдено. Останалите доводи в касационната жалба се отнасят до фактическото използване на търговската марка ALDO в дейността на дружеството. Представените в тази връзка доказателства са относими към преобразуването на финансовия резултат, поради отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 16, ал.2, т.4 ЗКПО. Доколкото е налице самостоятелно основание по чл. 26, т. 2 ЗКПО за непризнаване на разходите, основателността на тези доводи не променя крайните изводи на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Алдо Ритейл ЕООД не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл.209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 1 527.61 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,