Решение № 15634 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2019 г.

Решение № 15634 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Начев срещу решение № 766 от 21.12.2018 г. по административно дело № 462/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/10834/03.04.2018 г. (УП), издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил спора по същество, като въз основа на събраните доказателства обосновано и аргументирано са формирани правилни изводи. С оспореното пред АС - Хасково УП Заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомява Начев, че за кампания 2011 г., за която същият е подал заявление за подпомагане за одобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АП) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за първа година е недопустим кандидат поради това, че същият кандидатствайки за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност"(ВПС 1/2) от мярка 214, тъй като при кандидатстването по направление ВПС1, с код на дейността АПП 13 не е вписал в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АП от ПРСР (Наредбата) и съответно не е декларирал отглеждани животни. От съдържанието на подаденото от Начев заявление за регистрация с УИН26.30.0511/84273/11.05.2011 г. и УРН 533902 се установява, че Начев е заявил като схеми за подпомагане Схема за единно плащане, Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони и АП, като е попълнил таблици на използваните земеделски парцели и таблица на използваните през 2011 г. парцели, но в таблицата за животните, за кандидатстване по схеми за подпомагане, необвързани с производство не е посочил брой и видове животни, за които кандидатства през текущата година. Въз основа на приложената административна преписка и при съобразяване на представеното по делото писмо изх. № 3984-70/18.07.2018 г. на Българската агенция за безопасност на храните правилно първоинстанционният съд приема, че към датата на подаване на заявлението няма вписани налични животни в животновъдния обект, вписан като собственост на Начев на 28.01.2011 г. в с. Стражец, обл. Кърджали, както и в този, вписан на 10.12.2014 г. в с. Остри камък, обл. Хасково. Противно на твърденията на жалбодателя регистрацията на животновъдни обекти по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), в редакцията му, действала към момента на регистрация на първия животновъден обект – ДВ бр. 84/2007 г., не обосновава извод за наличие на животни в същия, предвид обхвата на дължимата предхождаща регистрацията проверка на комисията по чл. 137, ал. 2 ЗВМД (ред. ДВ бр. 8482007 г.) и определението в ал. 9 съдържание на регистъра. При това към момента на подаване на заявлението е действала разпоредбата на чл. 51 ЗВМД (ред. ДВ бр. 8/2011 г., предвиждаща, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация в БАБХ. В случая, при липсата на декларирани в заявлението за регистрация 2011, подадено от Начев ДФЗ на животни, обстоятелството, че е имал регистриран животновъден обект не води до извод за изпълнение на нормативните изисквания на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП в приложимата редакция ДВ бр. 8/2011 г., предвиждащ попълване на данни, в случая посочване в заявлението по вид брой отглеждани животни в система за идентификация и регистрация на животните, която е част от интегрираната система за администриране и контрол към Разплащателната агенция – ДФЗ.. Представеното в настоящото производство писмо изх. № К-4166/27. 2018 г., установяващо обстоятелството, че към 27.01.2011 г. в регистрирания животновъден обект в с. Стражец са отглеждани три броя идентифицирани животни също не води до обратен извод, доколкото е безспорен фактът, че Начев при подаване на заявлението си за регистрация през 2011 г. в ДФЗ не е посочил животни за кандидатстване по схеми за подпомагане, при което не са изпълнени цитираните по – горе изисквания. Неоснователен е наведеният довод, че към момента на подаване на заявлението в действалата редакцията на чл. 32 от Наредбата не е съществувала разпоредба, аналогична на сега съществуваща по т. 8, тъй като действалите към момента на подаване на заявлението разпоредби на чл. 54 и 55 от Наредбата са предвиждали наличие на определен брой животински единици за предоставяне на агроекологични плащания, с каквито безспорно Начев не е разполага, предвид установените три броя овце в регистрираните от него вид, брой в регистър към съответната референтна дата – 28.02.2009 г. При така установеното настоящият състав намира, че в случая изводът в обжалваното решение за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение