Решение № 12233 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. Д., [ЕГН], чрез адв. Г. Т., против Решение 3760/23.04.2024 г., постановено по адм. дело 2154/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/06/1/0/00326/04/01 от 03.08.2023 г. на директора на Областна дирекция (ОД) Пловдив на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 100 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за наличие на изкуствено създадени условия между земеделските стопани с цел получаване на финансова помощ по Договор BG06RDNP001-6.001-0830-C01 от 25.10.2019 г. Счита за надлежно изпълнено задължението за увеличаване на обработваемата земя на стопанството. На следващо място, твърди че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените възражения за нищожност, според които не е допустимо в административния акт да бъдат обективирани едновременно отказ за изплащане на финансовата помощ и прекратяване на административния договор. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Областна дирекция Пловдив на ДФЗ, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрола за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е бил АУПДВ 16/06/1/0/00326/04/01 от 03.08.2023 г., издаден от директора на ОД Пловдив на ДФЗ, с който на М. Д. е отказано пълното изплащане на финансова помощ в общ размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.001-0830-C01 от 25.10.2019 г., който е прекратен и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. първо плащане по административния договор. Като основание за това са посочени чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП, във вр. с чл. 11, т. 2, т. 5 и т. 12, т. 19 и т. 22 и чл. 15, ал. 2, т. 1 от договора, т. 11.1.2, т. 11.1.5, т. 11.1.8 и т.11.1.15 от раздел Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014- 2020, чл. 28, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 15 и т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Наредба 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (Наредба 4/30.05.2018 г.). Съгласно установяванията на решаващия съд от фактическа страна, жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и е бенефициер по посочения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014- 2020, подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия. Първата част от БФП в размер на 24 447,50 лв. е била изплатена на 15.11.2019 г. Производството за издаване на обжалвания АУПДВ е открито от административния орган с писмо от 30.11.2022 г. във връзка с извършените проверки по повод на постъпилата заявка за второ плащане по договора чрез ИСУН на 02.02.2021 г. Констатациите са отразени в изготвените докладни записки на директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Пловдив от 26.04.2021 г. и от директора на дирекция Противорействие на измамите към ДФЗ от 03.02.2022 г. Направеното заключение е за установени обстоятелства и връзка между И. К. Д. и група бенефициери, между които и М. Д., водещи до наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на т. 13 от раздел 27 от Условията за кандидатстване, във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. Задълженото лице е депозирало отговор с възраженията си на 12.12.2022 г. чрез ИСУН, които са обсъдени и отхвърлени като неоснователни при издаването на АУПДВ. Първоинстанционният съд е потвърдил законосъобразността на АУПДВ по изложените на следващо място мотиви в решението. Преди да достигне до това заключение, съдът е извършил проверка за валидността на акта, приемайки че същият е издаден от компетентен орган, в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на законовите изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са установени допуснати нарушения на производствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Правният спор по същество е сведен до преценката относно установеното неправомерно предимство за получаване на финансовата помощ от жалбоподателката в противоречие с целите на европейското и национално законодателство, съответстващи на разписаното в чл. 11, т. 22 от административния договор BG06RDNP001-6.001-0830-C01 от 25.10.2019 г. Според изводите на съда, налице е неизпълнение от страна на Д. на задължението за увеличение на обработваемата земя с наемане на трайни насаждения череши. Като безспорен е отчетен фактът, че на 22.12.2020 г. между жалбоподателката и И. Д. е сключен договор за аренда за поземлен имот 014326. Последният е бил очертан за 2020 г. и фигурира в подадената заявка за второ плащане пред ДФЗ от Д. Д. (бенефициер по подмярка 6.1). Обстоятелството, че договорът за аренда между Д. и Д. е прекратен с анекс преди да бъде подписан договор с жалбоподателката, не опровергава изводите на контролните органи. Включените четири имота в нейното стопанство са очертавани за различните кампании от едни и същи лица И. Д., М. Д., С. К. и Д. Д., които са бенефициери по мерките. На следващо място съдът е приел, че не е оборена и констатацията за неизпълнение на изискването за създаване на нови работни места, тъй като в стопанството на Д. е назначена на пълен работен ден М. Д. (бенефициер по подмярка 6.3). В подкрепа на крайното заключение са отнесени данните за прехвърлянията на активите, предмет на инвестиция и паричните потоци по банковите сметки на бенефициерите, които извършват преводи по сметка на И. Д. - за м. 01.2020 г. (намерени са 8 превода с основание захранване в общ размер на 12 500 лв.). Решаващият съд е отхвърлил като неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на АУПДВ, тъй като липсва нормативна забрана актът да съдържа няколко волеизявления на административния орган. В случая са налице фактическите и правни основания за неговото издаване. С оспорения АУПДВ се установява недължимост на извършеното от страна на ДФЗ в полза на бенефициера плащане поради липса на условия за допустимост изкуствено създадени условия за получаване на помощ или предимство при получаване на безвъзмездната помощ, което е в противоречие с целите на мярката, за която се отпуска помощта. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обосновал надлежно крайното заключение за отсъствието на отменителни основания съгласно чл. 146 АПК с оглед на изяснената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото. При разрешаването на главния въпрос, свързан със законосъобразността на АУПДВ 16/06/1/0/00326/04/01 от 03.08.2023 г., не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Решаващият съд е обсъдил всички наведени оплаквания и правилно е отхвърлил същите като неоснователни и недоказани. Противно на възраженията на касатора, в съдебното решение са изложени мотиви относно съдържанието на диспозитива и формата на процесния АУПДВ. Липсва нормативно уредена забрана актът на компетентния административен орган да съдържа три волеизявления, касаещи един и същи адресат на едно и също фактическо основание. Водещо за преценката в тази насока е обстоятелството, че с АУПДВ от 03.08.2023 г. се установява недължимост на извършеното плащане от страна на ДФЗ в полза на бенефициера М. Д., поради неизпълнение на условията за допустимост - изкуствено създадени условия за получаване на помощ или предимство при получаване на безвъзмездната помощ, което е в противоречие с целите на мярката, за която се отпуска помощта. Именно основното волеизявление на директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив определя формата на акта и обуславя правните последици във връзка с възникналите между страните административни правоотношения по силата на Договор BG06RDNP001-6.001-0830-C01 от 25.10.2019 г. Кумулирането на отделните волеизявления не препятства възможността адресатът му да упражни правото си на защита. В хода на първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция касаторът не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на защитната си теза. Неотносими за преценката по същество са доводите за липса на данни за двойно заявени площи за един и същ референтен период, както и за точното изпълнение на бизнес плана поради замяната на видовете култури (череши с кайсии) - Приложение 1 към чл. 5, ал. 15 от Наредба 14/28.05.2015 г. Съгласно приложимите разпоредби на чл. 30, ал. 1, т. 2 и 7 от Наредба 4/30.05.2018 г., ДФЗ РА оттегля цялата или част от предоставената финансова помощ и изисква възстановяване, когато се установи, че бенефициентът изкуствено е създал условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство, и когато бенефициентът не спазва критерий за допустимост, ангажименти или друго задължение, посочени в тази наредба, Условията за изпълнение на проектите по чл. 26 ЗУСЕСИФ или административния договор, респ. заповедта за предоставяне на финансова помощ. Съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Преценката за наличие на изкуствено създадени условия изисква установяването на обективни и субективен елементи, като в този смисъл са решенията на СЕС от 21.07.2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb и от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила ЕООД. Според т. 39 от решението по дело С-515/03, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Според т. 43 от решението по дело С-434/12, във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. Формираният извод от първоинстанционния съд за наличие на изкуствено създадени условия в случая е обоснован с конкретен анализ на обективните елементи от географско, икономическо, правно и персонално естество, както и на субективните признаци, които го подкрепят. Събраните доказателства в производството по издаване на АУПДВ 16/06/1/0/00326/04/01 от 03.08.2023 г. разкриват, че М. Д. може да постигне формално, но не и обективно, заложените цели за увеличаване на стопанството и за осигуряване на работни места. Релевантните за преценката факти свидетелстват за изготвяне на аналогични инвестиционни проекти с други бенефициери по мерките, деклариране на идентични обработваеми имоти в една географска площ за различните референтни периоди от тяхна страна (в зависимост от заложените показатели в бизнес плана), неопроверганите данни относно паричните потоци между бенефициерите, за които не са разкрити различни от посочените в АУПДВ основания за преводите, прехвърляне на собствеността върху активи, които са предмет на инвестиция по договорите с ДФЗ. Достатъчно показателно за преценката по същество е твърдението в касационната жалба, че срокът по договорите за наем на обработваеми насаждения с череши и кайсии, сключени с И. Д., ще бъдат удължени до края на мониторинговия период или от 30.09.2024 г. до 25.10.2024 г. Въз основа на изложеното правилно е формиран изводът на съда за обоснованост на съмненията за създаване на изкуствени условия за получаване на предимство. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на първоинстанционния съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски е неоснователна, а такава от ответника не е заявена своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,