Решение № 175 от 16.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 741/2011 г.

Решение № 175 от 16.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 741/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по повод постъпила молба от Е. Е. М., от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 66 от 22.02.2010 г. по възз. т. д. № 1443/2009 г. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено Решение № 2811/11.09.2009 г. по гр. д. № 150/2009 г. на Варненския районен съд, 19-ти състав, с което е уважен предявеният от А. К. К. срещу молителката Е. Е. М., двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че молителката Е. М. дължи на А. К. сумата 8 500 евро, на основание издаден от нея Запис на заповед от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 7.07.2008 г. до окончателното й изплащане, въз основа на който и на основание чл. 417, т. 9 ГПК срещу нея е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ. С определение № 15 от 18.01.2011 г. по т. д. № 612/2010 г. на ВКС, I Т. О., на основание чл. 288 ГПК решението на Варненския окръжен съд не е допуснато до касационен контрол. Молителката, чрез адвокат П., подържа, че е налице новооткрито писмено доказателство, изходящо от ответната страна, а именно направен от ищеца А. К. писмен отказ от иска по т. д. № 612/2010 г. на ВКС, I Т. О., поради което подържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че за това, сочено като новооткрито доказателство, е узнала едва с получаването на призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ С. Я. по образуваното изпълнително дело в частта за дължимите от молителката разноски. С определение № 222 от 7.10.2011 г. на основание чл. 307, ал. 1 ГПК молбата за отмяна е допусната до разглеждане. Ответникът оспорва молбата за отмяна. Подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. Основанията за отмяна са изброени от закона изчерпателно и не могат да се тълкуват разширително, защото чрез тях се посяга на формираната сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Отмяната на влязлото в сила решение на това основание цели да се отстрани непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото, която не по вина на съда се разкрива едва след постановяване на решението от въззивната инстанция. Под обстоятелства законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение ролята на юридически или доказателствени факти от значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост. П. с молбата за отмяна отказ от иска, направен от А. К. К. по т. д. № 612/2010 г. на ВКС, I Т. О., приключило във фазата на чл. 288 ГПК, не е достигнал до съда, поради което и не е произвел действие. Отказът от иска не е нов факт с доказателствено значение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отказът от иска представлява процесуално действие, насочено към съда, а не опрощаване от ищеца на задължението на ответника чрез договор /чл. 108 ЗЗД/. Погасителен ефект спрямо вземането има опрощаването на дълга, което предхожда процесуалното действие на отказ от иска. Сам по себе си, обаче, отказът от иска, при това не достигнал до съда, разглеждащ спора, не доказва опрощаване на дълга, поради което и не може да представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд