Решение № 9400 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2011 г.

Решение № 9400 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" чрез гл. юрисконсулт Йорданова срещу решение № 1304 от 21.03.2011 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2499/2010 г. С обжалваното решение, по жалба на "ДЖИРО ТРЕЙД" ООД е отменено решение № 84/19.02.2010 г. на директора на Агенция Митници, с което е отнет издадения на дружеството лиценз № 48 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се в село Първенец, ул. "Персенк" № 8, и е прекратено действието на лиценза. Със същото решение Агенция Митници е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2050 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са неправилно предложение на материалния закон и допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на представени по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на решението на директора на Агенция Митници. От директора на Агенция Митници е подадена и частна жалба срещу определение от 27.04.2011 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането на директора на Агенция Митници за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по касационната и частната жалба - "ДЖИРО ТРЕЙД" ООД ги оспорва по съображения в писмен отговор и писмена защита, както и по съображения, изложени в съдебно заседание от процесуалните представители на дружеството. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност, както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба като допустими, тъй като са подадени от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за обжалване на съдебните актове. По отношение на основателността им съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение № 84 от 19.02.2010 г. на директора на Агенция Митници, с което е отнет лиценз № 48, издаден на "Джиро-трейд" ООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на лиценза. Митническият орган е приел наличие на основанието по чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 от същия закон. Фактическите констатации в решението са, че на дружеството са издадени общо 15 броя наказателни постановление (НП) за нарушения по ЗАДС. Установено е, че НП са издадени за различни нарушения и през различни периоди - една част от тях са издадени през 2007 г., друга през 2008 и трета през 2009 г. като наложените имуществени санкции по тях са общо в размер на 45 023,26 лева. Констатирано е също така извършването на повторно нарушение по чл. 66, ал. 3 от ЗАДС, за което има издадено НП № 238/07 г., влязло в сила на 14.12.07 г., а на 09.07.08 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 204/08 г. и е издадено НП, което е влязло в сила на 29.12.08 г. Административният съд преценявайки съдържанието на НП № 238 и НП № 204 приема, че не става въпрос за повторност на нарушението по смисъла на чл. 4, т. 17 от ЗАДС (погрешно съдът е посочил, че определението за повторност на нарушението се съдържа в § 1, т. 17 от ДР на ЗАДС). Прието е, че с текстовото описание на нарушението в първото НП, издателят му очевидно визира разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ППЗАДС, въпреки че е посочена и разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗАДС. Съдът сочи също така, че второто НП е отменено с влязло в сила решение на Пловдивския районен съд, с което отпада предпоставката "повторност" на извършеното нарушение по чл. 126а от ЗАДС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд. Безспорно е между страните, че лицензът е отнет, не заради извършено тежко нарушение по ЗАДС, а заради извършено повторно нарушение, а именно на изискването, визирано в чл. 66, ал. 3 от ЗАДС. Разпоредбата гласи: Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му. Съгласно чл. 4, т. 17 от ЗАДС повторно е нарушението, извършено в срок една година от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. По аргумент от чл. 128 от ЗАДС нарушенията по този закон се установяват с актове за нарушения, а наказанията се налагат с наказателни постановления, като реда за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления е този по ЗАНН. В конкретния случай, лицензът е отнет заради нарушенията, установени с АУАН № 238/18.07.2007 г. и издаденото във връзка с него НП № 238/22.11.2007 г. и АУАН № 204/09.07.2008 г. и издаденото във връзка с него НП № 204/11.12.2008 г. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение на Районен съд-Пловдив е отменено НП № 204/09.07.08 г. Видно от решението на Административния съд-Пловдив, с което е оставено в сила решението на РС-Пловдив е, че решаващият мотив на съда е, че сочената като нарушена правна норма на чл. 66, ал. 3 от ЗАДС е бланкетна и като такава е изисквала посочване на други конкретни правила за поведение, които митническите органи считат за нарушени. И в двата конкретни случая митническите органи са приели, че е осъществен състава на чл. 126а от ЗАДС. Посочената разпоредба гласи: Всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Следователно, за да е налице нарушение, административният орган следва да посочи констатираното положение, кое нормативно регламентирано правило за поведение нарушава. В конкретния случай, както правилно е приел и Административния съд - Пловдив в АУАН № 204 и НП № 204, административният орган не е посочил правната норма, регламентираща конкретното правило за поведение, на което установеното положение противоречи. Тоест, нарушението не е индивидуализирано. При липсата на индивидуализация на нарушението в АУАН и НП, издадено във връзка с него, не може да се приеме, че е налице повторение на нарушението, установено с АУАН № 238 и НП, издадено във връзка с него. Като е стигнал до извод за липса на повторност на нарушението, административният съд е извършил обоснована и правилна преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на формирания извод, съдът е приложил правилно материалния закон отменяйки обжалваното митническо решение. Решението на АССГ е правилно и следва да се остави в сила. По частната жалба на директора на Агенция "Митници": С нея се обжалва определението на АССГ, постановено по същото дело, с което съдът е отказал да уважи искането на директора на Агенция "Митници" за изменение на решението в частта на присъдените разноски в полза на жалбоподателя, чрез редуцирането им. Съдът е отхвърлил искането с мотива, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е направено несвоевременно, а именно след приключване на устните състезания. Определението на административния съд е правилно. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията на административния съд въз основа на които искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставено без уважение. Липсват данни по делото, ответникът пред първоинстанционния съд да е направил своевременно възражението си за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Обжалваното определение като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, искането на ответника за присъждане на направените от него разноски за това производство следва да се уважи до размера на доказаните, а именно - 2000 лева адвокатски хонорар. Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК