Решение № 13320 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6728/2024 г.

ВАСТрето отделение09.12.2024 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2926/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 11954/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. Р., гражданин на Афганистан, действащ лично и чрез законовия си представител адв. В. Лилов, против решение 2926 от 30.04.2024 г., постановено по адм. дело 11954/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се, че съдът се е произнесъл по неизяснена фактическа обстановка, както и това, че оспореното решение е немотивирано. Иска от съда да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а в условията на алтернативност да отмени и решението на административния орган и върне преписката на ДАБ за ново произнасяне. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, писмено и в съдебно заседание, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. С. Р. - непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, против решение 18045 от 24.11.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено административно производство по общия ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е посочил, че макар нормите на ал. 2 и на ал. 3 от чл. 8 от ЗУБ да дават възможност за по широко тълкуване на понятието преследване , по смисъла на ал. 5, то (преследването) следва да бъде на основата на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, каквито обстоятелства не се твърдят в представената от чужденеца версия за причините да напусне страната си. Според съда липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Афганистан жалбоподателят е бил подложен на преследване или е бил обект на негативно отношение, в качеството му на [заличен текст], какъвто сам твърди да е. В този смисъл, първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по см. на чл. 8 от ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че по отношение на търсещия закрила не може да бъде прието, че съществува реална опасност от тежки посегателства, като: 1. Смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани и подробно изложени изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на процесното решение съдът е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил в цялост представените от кандидата доказателства. Напротив, съдът подробно е обсъдил и задълбочено е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Х. С. Р. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване, в случая Р. е напуснал страната си поради икономически причини и за по-добър живот. В интервюто си той е заявил, че в пров. Херат е работил с брат си в ресторант, правили са сандвичи, но парите, които изкарвали са били малко и не са им стигали. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. С. Р. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, правилно е приел решаващият съд, че липсват доказателства търсещият закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая Х. Р. не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, а както е приел и административният орган причините са икономически и по-добър живот. Дори и историята с миналото на баща му, който е бил заместник-директор в училище, но напуснал тъй като бил направил изявление в пресата против талибаните, не може да е основание за предоставяне на бежански статут, тъй като това се е случило преди години и до настоящия момент няма данни по отношение на Х. Р. да са настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на Х. Р.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Напротив, както е посочено от първоинстанционния съд, въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Представените от процесуалния представител на чужденеца допълнителни документи не променят тези изводи. Същите са по-стари като период на отразяване в сравнение с представените от административния орган справки относно Афганистан, поради което правилно първоинстанционният съд е взел предвид именно по-актуалните справки за страната на произход на търсещия закрила. В случая безспорна е и практиката на съда, че обстановката в страната на произход сама по себе си не може да е основание за предоставяне на бежански статут, а в случая в проведеното интервю търсещият закрила е заявил, че той лично не е имал проблеми нито с власти, нито с когото и да било. Също така е посочил, че не е имал проблеми заради етнос, религия или политически убеждения и не е бил заплашван или насилван. Неоснователно е и твърдението за неправилност на решението поради процесуално нарушение, тъй като административната преписка не била представен в цялост. Видно от последно съдебна заседания процесуалният представител на търсещия закрила не е оспорил това обстоятелство и е заявил, че няма други доказателствени искания и няма да сочи доказателства. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение