Решение № 4037 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. М. от [населено място], обл.Перник, чрез адв. Б. Божкова, срещу Решение 591/23.02.2024г. постановено по адм. дело 965/2021г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за нищожно или недопустимо или неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 1-3 от АПК. Излага доводи, че съдът е изготвил непълен доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, с което е нарушил правото на защита на ищцата; че не се е съобразил с постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и с приложимото европейско законодателство; че е нарушил задължението си да се мотивира по изтъкнатите от ищцата правни основания и изложени съображения по отношение на ответниците - ВАС и ВСС; че е отказал допускане на поискани и относими към спора доказателства; че е изопачил факти и обстоятелства по делото; че е лишил ищцата от ефективни средства за защита заключението по назначената съдебно-психологическа експертиза й е било изпратено в деня на съдебното заседание. Моли, при наличие на затруднения в правния анализ, от гледна точка на правото на ЕС, да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС. Иска да се отмени обжалваното съдебно решение, в т.ч. и в частта му за разноските, като прави и възражение за тяхната прекомерност и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът - Административен съд София - област, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Върховен административен съд, чрез процесуален представител юрк. Дякова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск и поддържа извода, че не са налице кумулативно установените предпоставки за ангажиране отговорността на ВАС на соченото от ищцата основание. Иска решението като правилно да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски. Ответникът - ВСС, чрез процесуален представител юрк. Топалова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа изложените и пред първоинстанционния съд аргументи, че не е надлежен ответник. Счита, че съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, като формираните правни изводи са правилни и обосновани. Иска решението като правилно да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. С молба от 28.01.2025 г., след обявяване на делото за решаване, касационната жалбоподателка е подала заявление, с което иска да се отмени определението, с което е даден ход на делото по същество, по съображенията: че съдебния състав не е докладвал в цялост частната жалба; че е докладвал единствено основанията за неправилност на обжалваното решение; че не е докладвал искането й за оправяне на преюдициално запитване до СЕС и че докладчикът по делото /командирован съдия/ не си е направил отвод, с оглед указанията дадени в дело С-369/2023 г. на СЕС. Настоящият състав намира, че искането следва да се остави без уважение. По делото не е подавана частна жалба, поради което и такава не е докладвана. Касационната жалбоподателка в касационната си жалба, която надлежно е докладвана в проведеното на 15.01.2025 г. съдебно заседание, не е формулирала изрично искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, а единствено е вписала: В случай, че има затруднения Моля да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС. По отношение на съдията-докладчик не са налице визираните в чл. 22 от ГПК основания за отвод, а и цитираното дело С-369/2023 г. на СЕС е неотносимо към неговата безпристрастност. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с искова молба на Р. Б. М., с която е предявен иск срещу Административен съд София - област, Върховен административен съд и Висш съдебен съвет за солидарно заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Р. Б. М. за периода от 25.10.2017 г. до 24.09.2021 г., от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, вследствие нарушаване на принципа за ефективна защита и на правилото за разглеждане на делото в разумен срок, във връзка с показатели 1, 2 и 3 от Анекса към Решение 2006/929/ЕО, посредством явно създадени пречки от процесуален характер по адм.д. 1064/2017 г., адм.д. 948/2017 г. и адм.д. 947/2017 г. по описа на Административен съд - София област и касационно адм.д. 13792/2017 г. по описа на ВАС и неупражнен цялостен контрол от ВСС по прилагането и спазването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и непрецизно извършвана административна дейност при подбора и назначаването на кадрите в съдебната система, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Искът е предявен на основание извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС от действия и бездействия на органи, принадлежащи към съдебната система, задължени коректно да прилагат чл. 19, § 1, ал. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) ВСС в качеството на кадрови орган, а ВАС и АССО в качеството на правораздавателни органи взаимосвързани институции, от действията на които зависи точното изпълнение на показатели 1, 2 и 3 от Анекса към Решение 2006/929/ЕО, с оглед осигуряване на ефективен и справедлив процес. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Анализирал е производствата по адм.д. 1064/2017 г., адм.д. 948/2017 г. и адм.д. 947/2017 г. по описа на Административен съд - София област - основанията за спирането, възобновяването и прекратяването им и постановеното определение по адм.д. 13792/2017 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила определението за спиране на производството по адм.д. 948/2017 г. по описа на АССГ. Обсъдил е и е кредитирал назначената, по искане на ищцата, съдебно-психологична експертиза. С оглед установеното от фактическа страна, съдът е приел, че не са налице всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, което обосновава неоснователността на предявения иск. Счел е, че макар ВСС да не е орган на изпълнителната власт, същия като особен държавен орган е надлежен ответник, чиято отговорност може да бъде ангажирана за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Посочил е, че по отношение на всички ответници е установена първата предпоставка - ищцата сочи като нарушени правни норми на Съюза, които й предоставят права като гражданин на общността, но не се установяват и доказват другите две предпоставки - нарушението на тези норми да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от нея вреда /не е доказана връзка между твърдените от ищцата неимуществени вреди и съдебните актове, по които твърди, че ответниците са нарушили съществено правото на ЕС/. Съдът е приел за несъответстващо на изискванията на чл.628 от ГПК и направеното от ищцата искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По изложените съображения отхвърлил както искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и предявеният иск, като присъдил и направените от ответниците ВАС и ВСС разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда, по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, поради което е несъстоятелно твърдението в касационната жалба, че решението е нищожно. Неоснователно е и възражението, че същото е недопустимо. Производството пред Административен съд-Благоевград е образувано по допустима искова молба, с решението съдът се е произнесъл по заявените в нея факти и обстоятелства и не е излязъл извън предмета на спора. Основателно обаче е оплакването на касационната жалбоподателка, че е било нарушено правото й на защита при приемане на заключението по назначената по делото експертиза. По искане на ищцата съдът е допуснал и назначил съдебно-психологическа експертиза, заключението по която е постъпило на 06.12.2023 г. - в срока по чл. 199 от ГПК, субсидиарно приложим в настоящото производство. Със заявление, подадено по електронната поща и входено на 14.12.2023 г. в 15,35 ч. жалбоподателката е поискала да й се даде възможност до следващото съдебно заседание да се запознае със заключението на вещото лице и да изрази становище по него. Посочила е, че на 11.12.2023 г. е пуснала заявление по ел.поща да й бъде изпратено заключението, но не е получила отговор /такова заявление не се намери в кориците на делото/, че на 13.12.2023 г. в разговор със служител на съда, отново е помолила да й бъде изпратено заключението, което й било обещано, но не го е получила и че едва на 14.12.2023 г. по обяд, след повторен разговор с деловодството на съда, заключението й е било изпратено. Сочи че информацията е огромна и й е необходимо време да се запознае с нея. Заявлението е докладвано от съда в проведеното на 14.12.2023 г. от 15,40 ч. съдебно заседание. По съображенията, че заключението е било представено в законноустановения срок и ищцата е разполагала с достатъчен срок за запознаване с него, както и с възможността да се яви в насроченото съдебно заседание, съдът е оставил без уважение искането да й бъде предоставена възможност да се запознае със заключението на вещото лице. В проведеното на 14.12.2023 г. съдебно заседание, съдът е дал ход на делото по същество. Със заявление от 08.01.2024 г., подадено по ел.поща, ищцата е поискала да се отмени определението за даване ход на делото по същество, потвърждавайки изложената по-горе хронология и невъзможността да се запознае със заключението. С разпореждане на съда от 15.01.2024 г. заявлението е оставено без уважение. При тези данни настоящият състав намира, че съдът е нарушил правото на защита на ищцата. Следва да се посочи, че защитата на правата на страните в съдебния процес е обект на изрична регламентация с точни правни разпоредби. Спазването им съставлява, според законодателя, достатъчна гаранция за обезпечаване правото на участие. В областта на експертизите, като доказателствено средство, защитата на страните е уредена с императивната норма на чл. 199 ГПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. В случая това правило е изпълнено. Заключението е представено на 06.12.2023 г. по делото, насрочено за разглеждане на 14.12.2023 г., с преписи за страните. С това е осигурено правото им да се запознаят със заключението, да го оспорят, да изразят становище по приемането му или да искат неговото допълване. Независимо, че заключението е представено в срок и ищцата е имала възможност да се запознае с него, след като същата, преди съдебното заседание, е поискала по-дълъг срок за запознаване, съдът е следвало да й предостави тази възможност. Неоснователното отлагане на делото в този случай, дори и поради недобросъвестно упражняване от страна на ищцата на предоставените й процесуални права, е скрепено със санкцията по чл. 92а от ГПК. Препятстването на възможността ищцата да вземе отношение по поисканата от нея експертиза, нарушава /ограничава/ правото й на защита, което е следвало да бъде съобразено от съда, както в проведеното съдебно заседание, така и при произнасянето му по молбата за отмяна на определението за даване ход на делото по същество. Предвид изложените съображения, оспореното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, от фазата на приемане на заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза, като се даде възможност на ищцата да вземе становище по нея. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение