Решение № 6796 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ - София/ против Решение № 277/05.01.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 10880 / 2025 г., с което е прогласена нищожността на Решение № 12-РД-2610 от 16.09.2025 г. на директора на РИОСВ - София, по жалба на „Ташсан Джихан Иншаат Санайи Ве Дъш Тиджарет" Лимитед ширкети /ЕООД/ със седалище Република Турция, град Истанбул. В касационната жалба се твърди, че същото е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е прогласил нищожността на Решение № 12-РД-2610 от 16.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София, вместо на Решение № 12-РД-2610 - 01 от 16.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София, което всъщност било предмет на оспорване. Изтъква, че съдът постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не допуснал изслушването на съдебно – графологична експертиза, която да установи автентичността на подписа на подалия заявлението за издаване на процесния регистрационен документ. Решението било необосновано и защото съдът не изследвал всестранно и пълно всички релевантни за правния спор обстоятелства. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 2 и чл. 209, т. 3 АПК иска решението на административния съд да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно и да се отхвърли оспорването срещу обжалвания административен акт. Ответникът - „Ташсан Джихан Иншаат Санайи Ве Дъш Тиджарет" Лимитед ширкети /ЕООД/ със седалище Република Турция, град Истанбул чрез процесуален представител – адв. Дончева, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, поради което първоинстанционното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град по жалба на „Ташсан Джихан Иншаат Санайи Ве Дъш Тиджарет" Лимитед ширкети /ЕООД/ със седалище Република Турция, град Истанбул, е Решение № 12-РД-2610-01 от 16.09.2025 г. на директора ва РИОСВ - София. Съдът е уточнил в съдебно заседание от 03.11.2025 г., че предмета на жалбата е Решение № 12-РД-2610-01 от 16.09.2025 г. на директора ва РИОСВ – София, с което се отменя предходно Решение №12-РД-2610-00 от 03.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София. За да достигне до посочения правен резултат за нищожност на оспорения административен акт, от фактическа страна първоинстанционният административен съд установява следното: „Ташсан Джихан Иншаат Санайи Ве Дъш Тиджарет" Лимитед ширкети /ЕООД/ е със седалище град Истанбул, Република Турция. С Решение № 12-РД-2610-00/03.09.2025 г. на директора на РИОСВ - София, на основание чл. 78, ал. 10 във връзка с чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от Закона за управление отпадъците /ЗУО/ е одобрено заявление № 17653/08.08.2025 г., подадено от дружеството, като същото е регистрирано, и е издаден регистрационен документ за извършване на дейност по транспортиране /събиране и транспортиране/, в съответствие с чл. 41 и чл. 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна, на отпадъците, посочени в табличен вид. Установява се от т. ІІ от решението на директора на РИОСВ - София, че начините на транспортиране на отпадъка са по шосе и съответно се предвиждат конкретни превозни средства, също изброени в табличен вид в 30 пункта. В т. ІІІ е указано, че предаването за последващо третиране на отпадъците се извършва само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документи по чл. 35 от ЗУО, отпадъци със съответния код съгласно чл. 3 от ЗУО, както следва: разрешение или комплексно разрешително за дейности по чл. 35, ал.1 от ЗУО; регистрационен документ за дейности с отпадъци по чл. 35, ал.2, т. 3-5 от ЗУО; регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци или регистрация за дейност като търговец или брокер, когато същите имат сключен договор с лица, притежаващи разрешителен или регистрационен документ по чл. 35, ал.1, респ. чл. 35, ал.2, т. 3-т. 5 от ЗУО. Указани са допълнителни условия да се води отчетност и да се предостави информация съгласно чл. 44, ал.1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗУО. Предвидено е правата по решението да бъдат упражнявани при спазване на изискванията за опазване на околната среда по ЗООС, ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Решение № 12-РД-2610-00/03.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София е връчено на дружеството на 05.09.2025 г. срещу подпис в сградата на РИОСВ - София. По делото е установено, че то не е оспорено от заявителя и е следвало да влезе в сила на 23.09.2025 г. – работен ден, предвид обстоятелството, че 22.09.2025 г. е официален празник и е неработен ден. На дата 16.09.2025 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 12-РД-26-10-01/16.09.2025 г., с което на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменено Решение № 12-РД-2610-00/03.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София. Мотивите на отменителното решение са, че при издаването на Решение № 12-РД-2610-00/03.09.2025 г. на директора на РИОСВ - София е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно изискванията на чл. 78, ал. 7 от ЗУО. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд след съвкупна преценка на приложените по делото доказателства, достига до извод, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като административният орган - директорът на РИОСВ – София не е бил компетентен в хипотезата на чл. 91, ал.1 от АПК да отмени своето Решение № 12-РД-2610-00/03.09.2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за недопустимост на обжалвания административен акт. По делото няма данни така наименованото Решение № 12-РД-2610 от 16.09.2025 г. на директора на РИОСВ - София да е различно по съдържание от Решение № 12-РД-2610 - 01 от 16.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София, което е предмет на правния спор. Характерът на акта се определя не от неговото наименование, а съдържателната му част, както и включеното в него разпореждане в случая отмяна на Решение № 12-РД-2610 - 00 от 03.09.2025 г. на директора на РИОСВ - София. На това основание следва да се приеме, че се касае за техническа грешка при изписването на обжалвания административен акт, която не е пречка да се установят фактическите и правните основания за издаването му, кой е адресатът на акта и каква е разпоредителната му част. Още повече, че съдът с определение от открито съдебно заседание по делото от 03.11.2025 г. е изяснил предмета на правния спор, а именно действителността, респ. законосъобразността на Решение № 12-РД-2610 - 01 от 16.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София. Обжалваното решение на първоинстанционния административен съд е валидно. Разпоредбата на чл. 91 от АПК предвижда, че административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. Новият акт подлежи на оспорване по реда на АПК. Следва извод, че на основание цитираната разпоредба на чл. 91 от АПК законодателят е предоставил на всеки административен орган правомощието да прекрати или да измени действието на издаден от него индивидуален или общ административен акт, който все още не е влязъл в сила. Това правомощие на административния орган в административноправната теория се нарича още право на отзив и представлява правно установен способ за преустановяване или изменение на действието на незаконосъобразен административен акт. Положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на това право на административния орган, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал.1 от АПК, е да има постъпила жалба от засегнатото лице или организация, респ. протест. Тази законова възможност най – пълно съответства на духа на АПК, а именно да се отстранят допуснати при издаването на акта пороци. Логиката на предвиденото в цитираната норма, изискваща подадена жалба/протест срещу административния акт, произтича и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 91 от АПК се намира систематично в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“. В случая от данните по делото се установява, че срещу Решение № 12-РД-2610-00/03.09.2025 г. на директора на РИОСВ – София, невлязъл в сила, не е постъпвала жалба или протест. Независимо от това обстоятелство, административният орган е упражнил процесуални права, с които по принцип разполага, но които са реализирани без наличие на предпоставките за това – да има подадена жалба или протест. С оглед на посочената констатация се налага извод, че административният орган е нямал материална и темпорална компетентност да отмени вече издадения административен акт, който е бил позитивен от гледна точка на настъпилите правни последици за неговия адресат „Ташсан Джихан Иншаат Санайи Ве Дъш Тиджарет" Лимитед ширкети /ЕООД/. Липсата на компетентност на органа представлява съществен порок на административния акт, водещ до неговата нищожност в какъвто смисъл са и изложените съображения на първоинстанционния административен съд, постановил обжалваното съдебно решение. Неоснователни са касационните аргументи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, анализирал е релевантните факти и е достигнал до правилен извод за нищожност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, и не страда от касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,