Решение № 7160 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2009 г.

Решение № 7160 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена чрез майката и законен представител на малолетния Иван Хезни Мурад, гражданин на Сирия, срещу Решение № 13333/5.12.2008 г. по ахд № 8923/2008 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 319/25.06.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - председателят на ДАБ, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с влязло в сила решение по ахд № 3939/2007 г. на АС - София-град е отхвърлена жалбата на майката на малолетния Иван Хезни Мурад срещу Решение № УП-102/27.08.2007 г. на интервюиращ орган на ДАБ, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗУБ е отхвърлена молбата и за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Мурад е роден в България, не е живял в Сирия и за него липсват каквито и да е било основания да се приеме, че при завръщането му в Сирия за него съществува опасност за сигурността или правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причинили реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обстоятелството, че майка му иска да остане да живее в България, не попада в нито една от изброените хипотези. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на нормите, свързани с предоставяне на закрила на членове на семейството на лица с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут - чл. 22 от ЗУБ, тъй като видно от приложеното и цитирано по-горе решение на майката на малолетния е отказан статут, като административният акт е влязъл в сила. Чл. 33 ЗУБ се отнася до непридружени малолетни, какъвто касаторът не е - същият е в България с майка си. Отделното производство по отношение на него е следствие на цитираното съдебно решение, което частично е отменило обжалвания административен акт по отношение на малолетния, а не поради инициатива на административния орган. Решението на председателя на ДАБ съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 75 ЗУБ след измененията в ДВ бр. 52/2007 г. и съдът е обсъдил съдържанието им. В настоящето производство законният представител на малолетния не е формулирал никакви твърдения, свързани с бащата на малолетния, поради което и съдът не би могъл да обсъди липсващи по делото доводи. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.