Решение № 3524 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2015 г.

Решение № 3524 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "Акрон - Николай Николов", със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Аврам Стоянов" № 4 против Решение № 529 от 2.02.2015 г. по адм. дело № 10502/2013 г. на Административен съд- София град (АССГ), с което се отхвърля жалбата срещу Заповед № РД-09-2-358/8.10.2013 г. на кмета на район "Триадица" - Столична община. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна. Счита се, че решението е неправилно, тъй като в него не се съдържат мотиви, относно безспорно нарушение на административно-производствените правила, тъй като при издаване на процесната заповед не е връчено писмо за доброволно освобождаване на имота, което представлява нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост. Посочва се, че не са налице фактическите основания, които са записани в мотивите на заповедта, като причина за издаване на административния акт. Подробни съображения са развити в съдебно заседание от процесуалния представител адвокат- Дамян Францов от САК и в представената писмена защита. Ответникът- Кмета на район "Триадица"- Столична община, редовно призован, чрез юрисконсулт Москова оспорва жалбата. Прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и изцяло е в съответствие с материалния закон. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че касационният жалбоподател ползва помещение, общинска собственост, без да има наемен договор, като има сключен договор с политическа партия "СДС", което е в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС. Посочва, че ЕТ упражнява фактическа власт върху общинското помещение с разрешение на кмета на район "Триадица", като срокът за това е до провеждане на конкурс, но не по-късно от 25.01.2013 г. и след тази дата той държи помещението без правно основание. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административния съд- София- град, е образувано по жалба от ЕТ "Акрон- Николай Николов"- гр. Сливен против Заповед № РД-09-2-358/8.10.2013 г. на Кмета на район "Триадица"- Столична община, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, във вр. с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за общинската собственост, с която е наредено изземване на общински имот, който се държи и ползва без правно основание. Решаващият съд приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на представените му правомощия, съобразно чл. 65, ал. 2 от ЗОбС, вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост, и в предвидената от закона форма. Намира, че оспореният административен акт съответства на материалния закон, като са налице предпоставките, обуславящи възникването на правомощието за изземване на общински имот, уредените в чл. 65, ал. 1 от ЗОС- имотът се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Разгледан е доводът на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта, като е прието, че правото на жалбоподателя на защита срещу действията на администрацията е упражнено в пълен обем със съдебното оспорване. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/ района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице, това фактическо действие да е без правно основание. Не е спорно по делото, че предметът на заповедта за изземване е недвижим имот, помещение- общинска собственост, обособено за "Кафе", като собствеността на Район "Триадица"- Столична община, върху него е доказана по делото с акт за частна общинска собственост от 12.12.2012 г. Същият имот, към момента на издаването на административния акт се ползва от касатора без правно основание. Правото на фактическо държане, което се основава на база Писмо от 31.08.2012 г. на Кмета на Район Триадица- СО, с което е определено парично обезщетение, не препятства изземването на имота по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, тъй като същото писмо няма характер на договорно съгласие между страните. При безспорно установеното право на собственост на общината за обект, за който не е налице наемно правоотношение, правилен е изводът на съда, че този имот се държи, без правно основание от едноличния търговец. Неоснователни са твърденията на касаторът за неправилност на съдебния акт, тъй като в него не е обсъдено безспорно нарушение на административно-производствените правила, като при издаване на процесната заповед не е връчено писмо за доброволно освобождаване на имота. С писмо № 7000-637/9.05.2013 г. на Район "Триадица"- Столична община е изпратено писмено предизвестие за доброволно освобождаване, за което търговецът на 22.05.2013 г. е известен, при условията на отказ, който е надлежно оформен. Неоснователни са доводите в жалбата, че не са налице фактическите основания, които са записани в мотивите на заповедта, като конкретна причина за издаване на административния акт. Настоящият състав счита, че административният акт съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Обосновано, точно и съобразно данните от административната преписка са изложени фактически и правни основания, послужили за неговото издаване. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Установени са фактите, релевантни към конкретния спор и са обсъдени доводите на жалбоподателя. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени обосновани правни изводи. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., предвид чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение