Решение № 4829 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2013 г.

Решение № 4829 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. с 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение № 5374 от 5.08.2013 г., постановено по адм. дeло № 2086/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че срокът по § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС е изтекъл към момента, в който процесните бандероли са предадени на търговското дружество, поради което се е погасило правото му на прихващане и/или възстановяване на внесения акциз за необлепени бандероли върху тютюневи изделия. В подкрепа на тезата си излага многобройни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Калиман Карибе" ООД, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва същата като неоснователна, като моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № 9700-0442/19.07.2011 г. на Началника на Митница - София, с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 535.23 лв., ведно с потвърждаващото го Решение № 696/29.09.2011 г. в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на "Калиман Карибе" ООД. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на отказа за възстановяване на акциз съдът е приел, че след изменението на ЗАДС (ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) не е отменена възможността за възстановяване на платения акциз за заявени и получени бандероли от лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3, които са върнати на съответното компетентно митническо учреждение и с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия. Този краен правен извод е формиран при следните безспорни между страните фактически констатации: "Калиман Карибе" ООД е лицензиран държател на данъчен склад, за което притежава лиценз № 361/8.04.2008 г. за складиране на акцизни стоки. В това си качество дружеството е направило пред Митница Столична искане вх. № К47-1059/26.11.2010 г. за възстановяване на внесен акциз в размер на 735.75 лв. за бандероли, с които не са били облепвани тютюневи изделия. Бандеролите са получени в периода 2009 г. - 21.07.2010 г., като акцизът за тях е внесен по сметка на Митница "Аерогара-София". С Решение № 9700-0442/19.07.2011 г. Началникът на Митница Столична се е произнесъл по заявеното искане, като е отказъл възстановяване на акциза по отношение на бандеролите, получени след 20.07.2010 г. Изложени са мотиви, че по аргумент от § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС - ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., за предадените до влизането в сила на този закон бандероли по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 в компетентното митническо учреждение, акцизът се прихваща и възстановява при условията и по реда на отменените ал. 9 - 11 на чл. 27 от с. з. Прието е, че след като процесните бандероли са предадени след влизане на този закон в сила, то липсва основание за възстановяване на акциза по чл. 27, ал. 1, вр. ал. 7 ЗАДС. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на съда противоречат на приложимия материален закон и не са съобразени с разпоредбата на § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС. Същата урежда заварените случаи, при които исканията за възстановяване са подадени преди изменението на закона, но не отменя, нито преклудира правото на възстановяване на недължимо платен акциз при връщане на получени бандероли, с които не са облепвани тютюневи изделия. То е регламентирано в чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, който не е отменен с влезлите в сила на 20.07.2010 г. изменения на закона и който урежда общата хипотеза, при която възниква субективното право на възстановяване на платен акциз - когато данъкът е недължимо платен или е подлежащ на възстановяване при условията, предвидени в закона. Извод за неговата неприложимост в случая не следва от отмяната на чл. 27, ал. 9 - 11 от ЗАДС, които са регламентирали специални хипотези, като изложените в тази връзка подробни мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до извода, че незаконосъобразно на дружеството е отказано възстановяване на платения акциз, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като липсват доказателства, че такива действително са сторени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение