Решение № 1309 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2013 г.

Решение № 1309 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Топ ферм" ООД гр. Сливен против решение № 760/03.04.2013 г. по адм. дело № 605/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 02-1101168/23.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 70/14.02.2012 г. Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас, понастоящем преименувана в "ОДОП" при ЦУ на НАП Бургас, за определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. април и м. май 2011 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на непреодолима сила - заболявания - като причина за висока смъртност на животните, а от друга страна наличие на основания да се приеме, че е налице технологичен брак с оглед конкретната ферма и условията, при които се отглеждат прасетата. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е бил РА № 02-1101168/23.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 70/14.02.2012 г. Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас, с който на "Топ ферм" ООД гр. Сливен за данъчни периоди месец април, май и юни 2011 г. е доначислен ДДС съответно в размери на 4481,60 лв., 3179,08 лв. и 3130,67 лв., както и съответните лихви. Начисляването на данъка е направено на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС поради установени липси на животни - прасета, за които е ползвано право на пълен данъчен кредит, в размер на приспаднатия данъчен кредит. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е обосновал изводи за това, че РА е издаден, а ревизионното производство е проведено при спазване на процесуалните правила. Установил е наличието на предпоставките по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за установяване на данъчните задължения, както и е приел за недоказани възраженията на ревизираното лице за наличие на основания за неприлагане на корекцията по чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗДДС - брак/липси, причинени от непреодолима сила или технологичен брак в допустимите норми, определени с технологична документация. Решението е правилно. Фактите по делото са безспорно установени. Не са спорни и са установени предпоставките за корекция и възникване на данъчни задължения в размера на приспаднатия данъчен кредит, установени по чл. 79, ал. 3 ЗДДС - регистрацията на РЛ по ЗДДС, размерът на липсите на придобита и произведена стока /умрели прасета/, ползвания данъчен кредит за същата стока, съотнесен към размера на установения данък /ДДС/. Спорно е било наличието или липсата на предпоставки за ограничаване на корекцията. Наведените от РЛ доводи са били за наличие на основания за неизвършване на корекция по чл. 80, ал. 2, т. 1 и 4 ЗДДС. Въз основа на събраните доказателства и разпределяйки правилно доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки, възлагайки същата върху РЛ, което би черпило права при установяването им, съдът е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че възраженията на РЛ са останали недоказани. Основните възражения на РЛ и касатор са за наличие на непреодолима сила - заболявания при прасетата, довели до висока смъртност на същите в ревизираните периоди. В тази връзка са представени докладна на ветеринарен лекар, научни публикации и са събрани свидетелски показания от св. Проф. д-р Мотовски. Така събраните доказателства са крайно недостатъчни за установяване на твърдяните от РЛ обстоятелства относно протекли заболявания и настъпила висока смъртност при животните в резултат именно на тези заболявания, които да съставляват непредвидени и/или непредотвратими събития от извънреден характер по смисъла на легалното определение в чл. 306 ТЗ. Дадените принципни разяснения на заболяванията при прасетата биха били относими за спора в случай, че беше установено, че животните в конкретната стопанисвана от РЛ ферма са заболели масово в ревизирания период. Това релевантно обстоятелство е останало недоказано. Свидетелските показания на проф. Мотовски се неотносими, тъй като същият няма преки впечатления в ревизирания период и шест месеца преди него. Обяснителната записка на ветеринара сама по себе си не е годно доказателствено средство. Липсват каквито и да било официални документи за такива заболявания, вкл. и изискуемите по Наредба № 23/14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните, а именно - уведомявания да териториалната РВМС, както и задължителна регистрация по установения в Закона за ветеринарномедицинската дейност ред. Неоснователно е и позоваването от касатора на изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДДС. РЛ не е представило, вкл. и по искане на проверяващите приходни органи, технологична документация, представляваща определени допустими норми за технологичен брак в дейността си. При липса на такива норми лицето не може да се позовава на това изключение, тъй като невъзможността за прилагането му се дължи на собственото му недобросъвестно поведение. Направеното от приходните органи сравнение с други технологични норми, действащи при независим производител, е неотносимо, но това не се отразява на правилността на крайния извод за неприлагане на изключението. Като е съобразил всичко изложено дотук и е развил сходни мотиви за правилност на обжалвания пред него ревизионен акт първоинстанционният съд е достигнал до крайни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Предвид изложеното дотук обжалваното решение на АС Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната инстанция не са направени разноски от ответника по касация и не се дължи присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,