Решение № 10876 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2012 г.

Решение № 10876 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Баните, чрез пълномощника му адв. Венета Илчева Русева, против решение № 143 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 152 от 2012 г. по описа на Административния съд - Смолян. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва решението като недопустимо поради липсата на правен интерес у жалбоподателя да инициира съдебното оспорване на решението на кмета на общината. Според касационния жалбоподател директорът на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район няма право да оспори процесното решение и не е бил страна в административното производство, за да му се признае правото на жалба срещу издадения в това производство административен акт. Алтернативно прави възражение за неправилност на решението. Твърди, че съгласно решение № 67 от 22.02.2011 г. на МОСВ безвъзмездното управление и ползване на находището за минерална вода е предоставено на община Баните, поради което съгласно чл. 52 от Закона за водите (ЗВ) кметът на общината има правомощие да издава разрешителни за водоползване, респ. да удължава срока на тези разрешителни. С оглед на това изводите на съда за липсата на компетентност за издаване на оспорения акт са направени в нарушение на закона. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд. Ответникът по жалбата - директор на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, редовно призован, не се представлява. Заинтересованото лице - ЕТ "Модак-91-Т-Таско Илиев", редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение. Директорът на БДУВ е в качеството си на контролиращ орган и му е вменено задължението да осъществява контрол и да провежда държавната политика за управление на водите. Поради това той е заинтересуван от последиците на акта, макар и да не е участвал в административното производство. С обжалваното решение жалбоподателят е продължил срока на действие на разрешителното за водоползване. Обосновано съдът е приел, че липсва искане за продължаване на срока за разрешителното, а се претендира изменение в частта на дебита и общото водно количество на обект за водоснабдяване "Хотелски комплекс "Родопа". Следователно жалбоподателят се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. В този смисъл съдът правилно е упражнил контрол за законосъобразност и е обявил нищожността на решението поради материална незаконосъобразност. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административният съд - Смолян, е обявил нищожността на решение № 2-ПРС от 24.06.2011 г. на кмета на община Баните, с което е продължен срокът на действие на разрешително за водоползване на минерална вода № 0070 от 14.09.2001 г., издадено на ЕТ "Модак-91-Т-Таско Илиев" - с. Резбарци, общ. Кърджали, подземен воден обект находище Баните № 2, с. Баните, общ. Баните, област Смолян, за времето от 24.06.2011 до 24.06.2021 г. Съдът е приел, че то е нищожно на две основания: като издадено от некомпетентен орган и като издадено, без да са налице основание и искане за издаването му. Съдът е посочил, че е удължен срокът на разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите. Искането за продължаване на срока на действието му трябва да се разгледа от органа, който е издал първоначалното разрешително. Съгласно чл. 78 от Закона за водите кметът на община може да продължи срока на издадено от него разрешително за водоползване. Този извод се налага и от тълкуването на разпоредбата на § 133, ал. 11 от ПЗР на ЗВ. Освен това е приел, че с подаденото до кмета искане е заявено откриване на процедура за издаване на разрешително и за изменение на разрешително № 0070 от 14.09.2001 г. относно посочените в него параметри, но не и искане за продължаване на срока за разрешителното. Издавайки акт, какъвто не е поискан, кметът е издал един нищожен административен акт. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Производството пред административния съд е образувано по жалба от директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВ) срещу решение № 2-ПР от 24.06.2011 г. на кмета на община Баните, с което е продължен срокът на действие на разрешително за водоползване на минерална вода № 0070 от 14.09.2001 г., издадено в полза на ЕТ "Модак-91-Т-Таско Илиев" - с. Резбарци, общ. Кърджали. Правилни са изводите на съда относно допустимостта на жалбата и наличието на правен интерес на директора на БДУВ да атакува посочения административен акт. Съгласно чл. 9, ал. 6 от ЗВ управлението на басейното ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите. Правомощието по управление включва и контрол при осъществяването на ползването на водните обекти в този регион. Освен това съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ във всички останали случаи, извън изрично посочените в разпоредбата, разрешителното за водоползване се издава от директора на басейновата дирекция. Като счита, че в конкретния случай са нарушени правомощията му по издаване на акта, директорът има правен интерес да го атакува. В останалата част касационната инстанция не споделя изводите на съда относно нищожността на оспорения административен акт. Съгласно чл. 78 от ЗВ органът, който е издал разрешителното за ползване, следва да издаде и разрешително за продължаване на срока му на действие. С изменението на разпоредбата на чл. 52 от ЗВ с ДВ, бр. 61 от 2010 г. е предвидено право на кмета на общината да издава разрешителни за водоползване и за ползване на воден обект по отношение на водни обекти - публична държавна собственост и изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините. По делото са представени доказателства, че с решение № 67 от 22.02.2011 г. на министъра на околната среда и водите са предоставени безвъзмездно за срок от 25 години за управление и ползване на община Баните посочени в решението водни обекти, включително и този, за който се отнася настоящото разрешително. От това следва, че от този момент правомощието да управлява подземен воден обект находище Баните № 2, водовземно съоръжение сондаж № 3 с. Баните, общ. Баните, област Смолян е на кмета на общината. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ негово е правото да издава разрешителни за посочения воден обект, а съгласно чл. 78 от ЗВ - и да продължава срока на действието им. Законът свързва това правомощие с правото да се управлява воден обект съобразно изброяването в разпоредбата на чл. 52 от ЗВ. Съответният териториален орган, който стопанисва обекта, има право да издава разрешителните за ползването им. Поради това не е определящ фактът, че разрешението, чийто срок на действие е продължен, е издадено първоначално от министъра на околната среда и водите. След прехвърлянето на правата върху находището от минерална вода на община с. Баните министърът на околната среда няма правомощие да издава разрешителни за водоползване, а от това следва, че няма правомощие и да продължава срока на разрешителни за водоползване за този обект, независимо кога са издадени. В този смисъл е и разпоредбата на § 133 от ПЗР на ЗВ. Съгласно § 133, ал. 7, т. 2 от ПЗР на ЗВ за ползването на минералните води по ал. 1 (предоставени безвъзмездно за управление на общини) кметът на общината издава разрешителни за водовземане по чл. 52, ал. 1, т. 3. На основание чл. 78 във вр с чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗВ и правото да продължава разрешителните за ползване за тези обекти е на кмета на общината. Посочените съображения водят до извод, че кметът на община с. Баните е бил компетентният орган, който да продължи срока на действие на разрешително за водоползване на минерална вода № 0070 от 14.09.2001 г., издадено на ЕТ "Модак-91-Т-Таско Илиев" - с. Резбарци, общ. Кърджали. По отношение на становището на съда, че кметът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, касационната инстанция приема следното: С искане № 3351 от 18.04.2011 г. ЕТ "Модак-91-Т Таско Илиев" е заявил изменение на разрешително за водоползване на минерална вода № 0070 от 14.09.2001 г. в частта относно разрешения дебит и общо необходимо водно количество. Към искането си е приложил заявление за издаване на разрешително за водовземане на минерална вода по чл. 60, ал. 1 от ЗВ. При тези противоречиви данни кметът е бил длъжен да даде срок на молителя да уточни искането си - дали иска продължаване на срока на действието на разрешителното при новите заявени параметри, или иска издаване на ново разрешително. Без да поиска уточнение, кметът на община с. Баните е приел, че подаденото заявление е за продължаване на срока на разрешението, и се е произнесъл в този смисъл с две отделни решения - № 1-ИЗМ от 24.06.2011 г. и № 2-ПРС от 24.06.2011 г. С това той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта. Допуснато е и друго нарушение - съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ кметът на общината издава разрешение за водоползване след решение на общинския съвет. По аналогия това изискване следва да се прилага и при продължаване на срока на издадено вече разрешително. Видно от писмо изх. № 103/1 от 22.06.2012 г., Общинският съвет - Баните, област Смолян, не е приемал решение за продължаване на срока на действие на разрешително № 0070 от 14.09.2001 г. на ЕТ "Модак-91-Т-Таско Илиев" - с. Резбари. Посочените нарушения на материалния и процесуалния закон водят до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, но не и до неговата нищожност. Отстраняването на тези нарушения е следвало да стане в срока на обжалването им от заинтересованите лица. Процедурата по продължаване на срока на разрешителното е обявена на електронната страница на общината и след оповестяването й решението на кмета е можело да се оспори от общинския съвет поради неспазване на процедурата по приемането му. Същото се отнася и до самия молител, който е имал интерес да оспори акта като издаден не в съответствие с подаденото от него искане. След като в законоустановения срок решението не е било обжалвано, това е довело до саниране на констатираните нарушения на закона. Съгласието на общинския съвет е елемент от фактическия състав по издаването на административния акт и липсата му води до незаконосъобразност на акта. Що се отнася до вида на издаденото решение, дали то е такова за продължаване на срока, или за издаване на ново разрешение, е без значение поради факта, че по съществото си и по своето съдържание двата акта са идентични и се различават само от формална страна. При това, видно от представените доказателства, налице е съгласуване на издаденото решение на основание чл. 52, ал. 3 от ЗВ с директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, видно от писмо изх. № МВ-01-11 от 03.06.2011 г. Предвид изложеното решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено. Поради изясняване на спора от фактическа страна и представянето на необходимите доказателства спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК. При изложените по-горе съображения съдът намира, че решение № 2-ПРС от 24.06.2011 г. на кмета на община Баните, област Смолян, не е нищожно и жалбата на директора на БДУВ в Източнобеломорски район с център Пловдив следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,