Решение № 9148 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2018 г.

Решение № 9148 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт М. С. Жалбата е срещу решение № 230 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 60/2018 г. от Административен съд – С. З. С него по жалба на "Тракия Ленд" ООД е отменена заповед № 03-РД/5916 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, и Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Тракия Ленд" ООД сумата от 1613 лв. разноски по делото. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, при евентуалност – само в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени от 1000 лв. на 500 лв. Претендират се и разноски за касационното производство. Прави се и възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Тракия Ленд" ООД, с представен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Г. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да му бъдат присъди направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – С. З. е било образувано по жалба на "Тракия Ленд" ООД със седалище в гр. С. Загора, против заповед № 03-РД/5916 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея е отказано изцяло финансирането на заявление за подпомагане ИД № 20/04/1/0.0.0915, наименование на проекта "Създаване на етерично-маслените култури, ведно с изграждане на складово стопанство с административен блок и напоителна система както и закупуване на специализирана земеделска техника" със на стойност проекта 1 927 812. 40 лв. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. С обжалваното решение № 230 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 60/2018 г. Административен съд – С. З. е отменил оспорения пред него акт, върнал е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, и е осъдил Д. фонд "Земеделие" да заплати на "Тракия Ленд" ООД сумата от 1613 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че в административното производство са нарушени принципите на прозрачност и предвидимост, тъй като дадените от административния орган разяснения са публикувани след началната дата на прием на заявления за подпомагане и същите не са в 10-дневния срок по чл. 35, ал. 7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9). Съдът е тълкувал критерия по т. 8. 3. от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 през призмата на чл. 32, ал. 1, т. 1, чл. 2 и чл. 4 от същата наредба. Във връзка с това е приел, че не може да се изключат от допустимите разходи, онези от тях, които са насочени към строителство на обекти с обслужващо главната вещ значение. Съдът се е основал и на заключението по допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, и е приел, че всичките десет подобекта, изброени на стр. 6 от заключението, са разходи в дефиницията на т. 8. 3 към Приложение № 7 от Наредбата. Тези разходи на обща стойност 1 294 517, 46 лв., представлявали 67. 15 % от общата инвестиция. Затова съдът е приел, че по проекта на "Тракия Ленд" ООД неправилно не са присъдени 10 точки по т. 8. 3. В тази връзка съдът е счел, че неправилно по тази точка са приети за недопустими инвестиционните разходи за складова ограда, ограда на насажденията, административно-битова сграда, вертикалната планировка с площадкови мрежи, капково напояване за 23 дка рози и за 110. 4 дка рози. На последно място съдът не е уважил възражението за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв., като е посочил, че този размер е двойният от предвиденото минимално възнаграждение от 500 лв. за дела по чл. 8, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административното производство е допуснато нарушение на чл. 35, ал. 7 от Наредба № 9, тъй като дадените от административния орган разяснения не били публикувани в 10-дневен срок преди крайния срок за прием на заявления за подпомагане. Установява се, че със заповед №РД09-755/04.10.2016 г. министъра на земеделието и храните е определил период на прием на заявления за подпомагане с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата 07.12.2016 г. Това означава, че срокът за прием на заявления за подпомагане е един месец и единадесет дни, а не само единадесет дни, както неправилно е приел административния съд. Според чл. 35, ал. 7 от Наредба № 9 разясненията се публикуват на електронната страница на МЗХ или РА до 10 календарни дни преди крайния срок за прием на заявления за подпомагане. Тъй като крайния срок за прием на заявления за подпомагане е 07.12.2016 г., това означава, че разясненията е следвало да се публикуват до 27.11.2016 г. В случая разясненията са обявени на 27.10.2016 г., следователно един месец преди крайния срок по чл. 35, ал. 7 от Наредба № 9. Затова няма нарушение на тази разпоредба. Също неправилно първоинстанционният съд е приел, че за проекта на "Тракия Ленд" ООД неправилно не са присъдени 10 точки по т. 8. 3. от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. Според разписаното в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 по този критерий за оценка на проекти минимално изискване е над 65 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях. Или за да са допустими инвестиционните разходи е необходимо: 1. заявените разходи да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или 2. съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в сградите, помещенията и на другата недвижима собственост. Отделно изискване е посоченото в самия критерий по т. 8. 3. - сградите, помещенията и другата недвижима собственост да са пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба. Неправилно административния съд е преценявал оценяването по критерия по т. 8. 3. през призмата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9. Последната разпоредба сочи кои разходи са допустими по подмярка 4. 1. Но от това, че са разходите са принципно допустими по подмярката, не може да се прави извод, че те покриват и критерия за оценка по т. 8. 3. от Приложение № 7. Затова при оценяване проекта на "Тракия Ленд" ООД предмет на преценка е само съдържанието на т. 8. 3. от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. От данните по делото се установява, че проектът на "Тракия Ленд" ООД е бил на стойност 1 927 812. 40 лв. /без ДДС/. А заявените и спорни по т. 8. 3. разходи са на стойност 1 294 517, 46 лв. /без ДДС/., които ако бъдат признати изцяло биха представлявали 67. 15 % от общия размер на разходите по проекта. В случая административния съд неправилно е приел, че всички разходи на стойност 1 294 517, 46 лв. са допустими инвестиционни разходи по т. 8. 3. Сред приетите за допустими инвестиционни разходи първоинстанционния съд неправилно е включил разходите за ограда за насаждения на стойност 127 078, 10 лв. /без ДДС/ и изграждане на капково напояване на стойност 78 206,94 лв. /без ДДС/. Тези разходи по проекта явно не са допустимите инвестиционни разходи по смисъла на коментираното по-горе съдържание на т. 8. 3. По отношение на оградата за насаждения се установява и от двете приети по делото експертизи, че оградата е предвидено да представлява стоманобетонни колове и монтирана за нея оградна мрежа. По този начин оградата не е сграда, помещение или някаква недвижима собственост. Металната мрежа и стоманобетонни колове могат да се демонтират без повреждането им, което се установява от двойната СТЕ по делото /въпреки, че за това не са необходими и специални знания/. Освен това оградата за насаждения не е и съоръжение или оборудване, монтирано на сгради или помещение. Затова явно е, че оградата за насаждения не е допустим инвестиционен разход по смисъла на т. 8. 3. Системата за капково напояване е предвидено да се изгради с тръбопроводи и поливни крила за капково напояване. Явно е, че системата за капково напояване също не е нито сграда, помещение или недвижима собственост, нито съоръжение или оборудване, монтирано на тях. Системата за капково напояване е самостоятелно съоръжение, което не е допустим инвестиционен разход по т. 8. 3. Безпредметно е да се обсъждат останалите спорни инвестиционни разходи, тъй като дори само ако оградата за насаждения и системата за капково напояване се извадят от допустимите инвестиционен разход, то допустимите инвестиционен разход биха били под изискваните 65 % по т. 8. 3. Така е, защото допустимите инвестиционен разход биха били 1 089 232, 42 лв. /1 294 517, 46 лв. - 127 078, 10 лв. - 78 206, 94 лв./. По този начин процентът между допустимите инвестиционен разход и общата стойност на проекта би бил 56, 50 % /1 089 232, 42 лв. разделено на 1 927 812. 40 лв./. С оглед на изложеното проектът на "Тракия Ленд" ООД законосъобразно не е оценен с до 10 точки по т. 8. 3. от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. При получени 51, т. при класирането, на проекта на "Тракия Ленд" ООД законосъобразно е отказано финансиране с процесната заповед на административния орган. Така е, защото при проведената предварителна оценка по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 /при недостатъчен бюджет/ административният орган след извършен анализ на обработените заявления е определил за подпомагане проекти, получили най-малко 56 точки. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд – С. З. е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК "Тракия Ленд" ООД следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото – 1120 лв. за експертиза и по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Така общият размер на разноските е 1420 лв. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК, е неоснователно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,