Решение № 8285 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13909/2013 г.

Решение № 8285 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13909/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Зара Изолмас" ЕООД, представлявано от управителя Румен Христов Стойков, срещу решение № 4954 от 17.07.2013 г. по адм. дело № 10959/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2061200172/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 2040/20.08.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП"). В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни доводи в подкрепа на така поддържаните оплаквания. Отправя се искане за неговата отмяна, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в оспорената му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си юрк. Манчева, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Отправил е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на "Зара Изолмас" ЕООД срещу РА № 2061200172/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 2040/20.08.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП"). За да постанови решението в този смисъл, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Съдът е приел РА за материално законосъобразен по отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по по фактурите, издадени от "Зедоари" ЕООД, "Метал БГ 60" ЕООД, "Лем комерс" ЕООД и "Колхида 2008" ЕООД с предмет на доставките "полагане на полиуретаново покритие", "нанасяне на хидроизолационно покритие", "разтоварване складиране и регулярна доставка на абразив "ARMEX" и др. Основните оплаквания на касатора са, че съдът е разгледал спора едностранчиво, като не е отчел доказателствената стойност на ангажираните от ревизираното лице и неговите доставчици писмени доказателства, не ги е анализирал съвкупно, което от своя страна е довело съда до възприемане на фактическа обстановка, различна от действителната, и оттам - до неправилно приложение на материалния закон. Въведени са и допълнителни твърдения за противоречие на решението с актуалната практика на СЕС и по-конкретно с Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Оплакванията са неоснователни. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство, така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, обсъдени са свидетелските показания на Галичка Николова, както и заключението на съдебно- техническата експертиза. Настоящият състав намира, че обосновано административният съд е споделил извода на органите по приходите, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки с оглед установената липса на доказателства, че услугите по тях - "полагане на полиуретаново покритие", "нанасяне на хидроизолационно покритие", "разтоварване, складиране и регулярна доставка на абразив "ARMEX" и др. е извършена от посочените в нея доставчици. Обоснован е изводът на административния съд, че независимо от представените договори и приложените към тях Актове за установяване завършването и за заплащане на натурални СМР, не може да бъде обоснован извод за реално осъществени доставки, тъй като в така създадените документи не са визирани вида и количеството на вложените материали, както и за чия сметка са те. Процесните договори са такива за изработка. Доколкото в тях не е посочено за чия сметка са вложените средства, то приложение следва да намери чл. 259 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. По делото, обаче, нито от ревизираното лице, нито от неговите доставчици са представени доказателства съобразно гореизложеното: първични счетоводни документи за покупка на материали (полиуретан, боя за ултравиолетова защита, абразив), количествено- стойностни сметки за вложени материали, приемо-предавателни протоколи и т. н. Обоснован се явява и друг решаващ извод на съда, а именно, че с оглед вида на договорените СМР за изпълнението на всяка доставка е било необходимо наличието на определени количества от посочените материали, поради което и доказването на тези обстоятелства е от съществено значение за установяване реалното изпълнение на доставките. Съдът аргументирано е обсъдил и факта, че в противоречие с поддържаната от ревизираното лице теза за реално осъществяване на доставките е и обстоятелството, че в процесните договори услугите са формулирани общо, като е посочена единствено дейността, която изпълнителят се е задължил да изпълни, без да са посочени конкретни параметри на услугата- количество и качество на материалите, който следва да бъдат вложени, цена, начин на формиране на цената при липсата на количество на извършените СМР, включително и по актовете за тяхното приемане. Верен е и изводът на първостепенния съд, че не са ангажирани доказателства за реалното изпълнение на договора от 24.06.2011 г., с който ревизираното лице е възложило на "Метал БГ 60" ЕООД да разтовари, съхранява и достави 6 тона абразив, доколкото във връзка с тази доставка е представен единствено Акт обр. 19, с който е констатирано изпълнението на дейностите по договора. Не са ангажирани от жалбоподателя- касатор в настоящото производство, каквито и да било доказателства, които да могат да бъдат преценявани в светлината на материализираната твърде обща констатация. Извод за обратното не следва от мотивите на цитираното от касатора Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което не се отрича необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." По изложените съображения, достигайки до законосъобразни правни изводи, приемайки, че е било налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за органите по приходите да откажат да признаят на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното искане от ответника по касация, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК, тъй като в първоинстанционното производство такова не е присъждано. Така "Зара Изолмас" ЕООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" юрисконсултско възнаграждение в размер на 719.22 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,