Решение № 3860 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2019 г.

Решение № 3860 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Копринкова, чрез проц. представител адв. Дуков, против решение № 657/22 март 2019 г., постановено по адм. д. № 1889/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Копринкова против заповед № ДК-10-ЮЦР-17/23 май 2018 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата й и са оставени в сила одобрените/ съгласувани инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 689/15 септември 2017 г. Разрешението за строеж е за обект "Ремонт на жилищна сграда" в УПИ II-24, кв. 2 по плана на с. Храбрино с възложител К. Чобанов. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обосновано и правилно е прието от решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от чл. 59, ал. 2 АПК форма, съдържа посочените в тази разпоредба реквизити и в частност – фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Прието е, че жалбата е допустима по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, тъй като Д. Копринкова се явява собственик на 1/2 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел II-24, кв. 2 по плана на с. Храбрино. От доказателствата по делото, включително от приетата и неоспорена СТЕ, се установява, че сградата, обект на ремонт по разрешение за строеж № 689/15 септември 2017 г., e изградена преди месец август 1945 г., няма строителни книжа и има издадено удостоверение за търпимост № 662/25 май 2016 г. на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Сградата е нанесена в действащия подробен устройствен план, но не се запазва съгласно одобрения застроителен план и няма траен градоустройствен статут. В случая както административния орган, така и първоинстанционният съд са приели, че сградата попада в режим на § 53, ал. 2 ЗИДЗУТ. Според разпоредбата по отношение на строежите в режим на търпимост, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Същите са законовите ограничения и по отношение на временните строежи (чл. 53 ЗУТ). Според заключението на вещото лице представеният за одобрение инвестиционен проект предвижда цялостна реконструкция и основен ремонт и преустройство на съществуващата сграда. Проектът включва подмяна на външни стени по северозападната, югозападната и югоизточната фасади на втория етаж, изграждането на нова покривна конструкция, нови стоманобетонови колони и пояс, предвидено е минимално увеличение на обема на сградата във вертикално и хоризонтално положение и пр. При тези данни е налице противоречие с посочените изисквания на § 53, ал. 2 от ЗИДЗУТ. Изготвеният проект недопустимо предвижда направата на нови или укрепване на носещите конструкции. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е потвърдил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед и оставеното с нея в сила строително разрешение - съответно отменени. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, административният орган, издал отменения административен акт, следва да бъде осъден да заплати поисканите и доказани разноски на жалбоподателката, по представения списък, в размер на 670 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав