Решение № 4290 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2012 г.

Решение № 4290 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от община Белово, представлявана от кмета на общината, срещу решение № 553/26.10.2012 г. по адм. дело № 553/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, с което община Белово е осъдена да заплати на Пламен Георгиев Царков от гр. Пазарджик обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 304,32 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 02.03.2011 г. до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 850 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Пламен Георгиев Царков, жив. в гр. Пазарджик, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество, е частично основателна. Оспореното в настоящето производство решение на АС - Пазарджик е постановено след като с решение № 10593/19.07.2012 г. по адм. дело № 5342/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение № 90/02.03.2012 г. по адм. дело № 925/2011 г. на АС - Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС за установяване на факти по платени Царков обезщетения и евентуално извършено извънсъдебно прихващане /включително и чрез експертиза/ се произнесе по направеното от ответника възражение за съдебно прихващане. За да постанови второто първоинстанционно съдебно решение, АС е приел за установено, че със заповед № 365/31.08.2009 г. на кмета на община Белово е прекратено служебното правоотношение на Пламен Царков с общината. Заповедта е отменена с решение № 545/12.11.2009 г. на АС - Пазарджик, оставено в сила с решение № 7815/11.06.2010 г. на ВАС, от която дата влиза в сила и решението на АС. Безспорно е, че след 01.09.2009 г. до постановяване на първоинстанционното решение Царков не е работил по трудово или служебно правоотношение, както и че след отмяната на заповедта за уволнение, същият не се явил на работа в община Белово. С влязлото в сила решение № 545/12.11.2009 г. по адм № 656/2009 г. на Царков е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за период от два месеца в размер на 1576,10 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2009 г. до окончателното и плащане и 470 лева разноски. От така присъдената сума на ищеца са изплатени 470 лева разноски. Освен тази сума са му изплатени и през м. 09.2009 г. - 525, 42 лв. и през м. 09.2010 г. - 591 лв. неизползван отпуск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок за предизвестие 788,13 лв. през м. 09.2009 г. и на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение за оставане без работа за 2 месеца в общ размер на 1613, 79 лв., от които 900,72 лв. през м. 11.2009 г. и 713,07 лв. през м. 12.2009 г. Ищецът има право на обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл поради отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. При определяне размерът на обезщетението АС е взел предвид, че същото следва да е в размер на брутната заплата за периода, през който служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, като с предходно влязло в сила решение е присъдено обезщетение за два месеца. Предвид изложеното исковата претенция за останалите осем месеца за периода от 01.09.2009 г. до 01.07.2009 г. в размер на 6 304,32 лв. съобразно заключението на вещото лице е основателно. АС, въпреки, че е установил размера на направените плащания от община Белово на ищеца и основанията им, не може да се произнесе по направеното възражение за прихващане, тъй като с влязло в сила определение от заседанието от 11.01.2012 г. АС при първото първоинстанционно разглеждане на делото е оставила без разглеждане възражението и е прекратил производството по делото. Главницата от 6304,32 лева се дължи ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 02.03.2011 г. Съдът е направил обосновани изводи за фактите по делото. Постановеното при първото първоинстанционно разглеждане на делото определение за частично прекратяване на производството по възражението е без правен ефект, доколкото съдът в исковото производство няма правомощие да преценява дали да приеме за съвместно разглеждане своевременно направеното възражение на ответника /още с отговора на исковата молба/ и съответно да прекрати производството по него, каквато възможност има при предявяване на насрещен иск. Предвид изложеното първата касационна инстанция е дала задължителните за втория първоинстанционен съд указания за произнасяне с решението по делото по своевременно направеното възражение за прихващане от ответника по исковата молба. Направеното възражение за прихващане е частично основателно относно изплатените на Царков суми, представляващи обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в общ размер на 1613,79 лв. за оставане без работа за два месеца. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила решение, това обезщетение се явява платено на отпаднало основание, същото е изискуемо и ликвидно. Неоснователно е възражението за прихващане в останалата му част - обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е изплатено поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение, ако това бе сторено служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение би получил възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразна или не. Неоснователно е възражението за прихващане с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, което се дължи поради неизползването на платения годишен отпуск и не се явява заплатена на отпаднало основание. Като не е уважил частта от своевременно направеното и основателно възражение за прихващане до по-малкото по размер насрещно вземане от 1613, 79 лв. и е уважил иска за разликата над 4690,53 лв. до 6 304,32 лв., АС е постановил материално незаконосъобразно решение в тази част, която следва да бъде отменена, и вместо нея да се постанови отхвърляне на иска за разликата над 4690,53 лв. до 6 304,32 лв. Решението следва да бъде отменено частично и относно присъдените разноски, които следва да бъдат съразмерно с уважената част на иска съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК - а именно за присъдената сума над 638 лева до 850 лева. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение