Решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г.

Решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., подадена чрез процесуален представител Г. Г., против Решение № 1598/6.10.2017 г., постановено по административно дело № 1969/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение, по жалба на "К. с." ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0242734/21.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която е постановено запечатване на търговски обект - "бърза закуска", находящ се в гр. П., бул. "К." №..., и забрана достъпа до обекта за срок от 7 дни. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи за това, че безспорно е установено нарушение на наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на документ за продажба, поради което административния орган законосъобразно е наложил принудителната административна мярка. Твърди се, че в оспорената заповед се съдържат подробни аргументи, обосноваващи продължителността на наложената мярка, както и, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 186 ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна - "К. с." ЕООД се представлява от адвокат Пампулов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което предлага да бъде отменено, след което се потвърди принудителната мярка. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е установил правилно относимите факти, които не са били спорни между страните, а именно: Запечатването на търговския обект - "бърза закуска", стопанисван от "К. с." ЕООД е било разпоредено след проверка, извършена на 12.06.2017 г. в 12,30 часа от служители при ТД на НАП - П., при която е установено, че за извършена контролна покупка на един брой катма с шоколад на стойност 3,50 лева, платени в брой, не е издаден фискален бон от въведеното в обекта устройство с фискална памет. С оглед констатираното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби от търговските обекти чрез фискални устройства, и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена процесната принудителна административна мярка. За да отмени заповедта, съдът е развил съображения за това, че същата не съдържала мотиви и не се било доказало по делото, че прилагането на мярката било наложително с оглед предотвратяване на бъдещо нарушение на фискалната дисциплина. Следвало в заповедта да бъдат посочени конкретни факти за съществуването на такава опасност, така, че да се обоснове необходимост от приложението на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Н. следващо място, съдът е счел, че в заповедта не били изложени мотиви относно продължителността на наложената мярка, което съставлявало нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правните изводи, възприети от административния съд, не се споделят от касационната инстанция, тъй като не са съобразени с приложимия закон. Неправилно съдът е приел, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, следва да се налага само при съществуваща възможност от извършване на бъдещо нарушение на финансовата дисциплина. Превантивната цел на този вид принудителна мярка е презумирана от законодателя, поради което не е необходимо да се обуславя чрез посочването на конкретни факти в тази насока. С оглед редакцията на приложимата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в същата императивно е разписано задължението за компетентния орган да приложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за това. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма, налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, тоест констатира ли такъв вид нарушение е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата му се простира единствено досежно определяне на срока, за който се налага мярката, като в тази насока, действително органът следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Установените по делото факти, обуславят извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС. П. разпоредби вменяват в задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обекти, да издава фискална касова бележка за регистриране и отчитане на извършените продажби в обекта. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, фискалната касова бележка е следвало да се издаде в момента на получаване на плащането в брой за закупената стока, което не е било сторено в случая. Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост, законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, да се налага принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. Горните разсъждения сочат, че оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, но така също и с неговата цел. Както се каза процесната принудителната мярка има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 АПК. Издадена е от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, при спазване на административно-производствените правила, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число подробни и обосновани мотиви относно определения с нея 7-дневен срок за налагане на мярката. За да се обоснове тази продължителност на разпореденото запечатване на обекта, в заповедта се съдържат конкретни мотиви, а именно: съобразена е тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, капацитета на търговския обект с площ от 12 кв. м., наличието на две отделни помещения, местоположението му на оживено място в гр. П., с голяма посещаемост от клиенти, стойността на извършената продажба, реализирания оборот до 12,30 ч. в деня на проверката. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "К. с." ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0242734/21.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П.. При този изход на спора, в полза на ТД на НАП - П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на касационния жалбоподател следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева, включващо по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение