Решение № 10366 от 16.11.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение16.11.2022 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 54 от 15.06.2021 г., постановено по адм. дело 220 по описа на Административния съд Видин за 2020 г. в ЧАСТТА, в която ДАМТН е осъдена да заплати на ЕТ Шуми-Т. Василева обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 19 773, 20 лв., причинени в периода от 08.06.2018 г. до 06.04.2019 г. в резултат на отменена, като незаконосъобразна, по съдебен ред Заповед А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 664, 25 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане, а така също и в частта, в която ДАМТН е осъдена да заплати на ищеца разноски, както следва - 358, 00 лв. за адвокатски хонорар, 10, 00 лв. държавна такса и 200, 00 лв. за вещо лице общо 568, 00 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ Шуми-Т. Василева с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Видин, [улица]да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор разноските, направени в касационното производство, в размер на 6271,60 лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на ЕТ Шуми-Т. Василева с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Видин, [улица], подадена чрез упълномощени представители адв. В. Донков и адв. А. Йонкова и по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) със седалище и адрес на управление в София, бул. Г.М. Димитров 52А, подадена чрез упълномощени представители адв. С. Чаушева и адв. Л. Георгиева, срещу Решение 54 от 15.06.2021 г., постановено по адм. дело 220 по описа на Административния съд Видин за 2020 г. в съответните неблагоприятни за касационните жалбоподатели части. С обжалваното решение ДАМТН е осъдена да заплати на ЕТ Шуми-Т. Василева обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 19 773, 20 лв., причинени в периода от 08.06.2018 г. до 06.04.2019 г. в резултат на отменена, като незаконосъобразна по съдебен ред, Заповед А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 664, 25 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение искът за обезщетение на имуществени вреди, предявен от едноличния търговец против ДАМТН е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 151 900, 00 лв. както и за мораторната лихва до пълния размер от 23 206,94 лв. за периода от 06.04.2019 г. до 09.12.2019 г., отхвърлен е и изцяло претендирания иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и мораторна лихва върху това обезщетение в размер на 4583,33лв. за целия претендиран период от 08.06.2018г. до 09.12.2019г., както и законната лихва. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски, както следва - 358, 00 лв. за адвокатски хонорар, 10, 00 лв. държавна такса и 200, 00 лв. за вещо лице общо 568, 00 лв. разноски по делото, а ищецът е осъден да заплати на ответника 4 480, 42 лв. разноски за адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател ЕТ Шуми-Т. Василева обжалва решението в отхвърлителната за този жалбоподател част, както и в частта, с която е осъден да заплати на ДАМТН разноски в размер на 4 480, 42 лв. за адвокатски хонорар. Твърди неправилност на решението в обжалваните му части. Навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на иска за имуществени вреди счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички икономически показатели, касаещи оборота и печалбата, отразени в таблиците по назначената и извършена по делото съдебно-икономическа експертиза, а е отчел само средномесечните показатели за 2017 г. и 2018 г. Относно иска за неимуществени вреди сочи аргументи, че е доказал всички предпоставки от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изразява становище, че претендираният в първоинстанционното дело от ДАМТН адвокатски хонорар от 5 000, 00 лв. е прекомерно висок и завишен предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Отбелязва, че защитата на ответната страна пред първата инстанция се е ограничила в отговор на исковата молба и процесуална защита, осъществена в едно съдебно заседание, поради което не се дължи адвокатско възнаграждение по-високо от минимално предвиденото такова, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подчертава, че в съдебния протокол от проведеното на 03.06.2021 г. заседание по делото не е отразено да е прието доказателство, удостоверяващо плащането от ДАМТН на уговореното възнаграждение за адвокат в размер на 5 000, 00 лв. По изложените доводи и възражения иска отмяната на обжалваното решение в частта, с която Административният съд Видин го е осъдил да заплати на ДАМТН разноски в размер на 4 480, 42 лв. за адвокатски хонорар и постановяване на съдебен акт, с който да бъдат уважени в цялост предявените от него срещу ДАМТН искови претенции за имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по тази касационна жалба ДАМТН, в писмен отговор, чрез упълномощен представител адв. Л. Георгиева, я оспорва, като неоснователна по подробно изложени доводи. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваните от ЕТ части, като правилно. Претендира сторените в касационното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването на разноските. Касационният жалбоподател ДАМТН обжалва Решение 54 от 15.06.2021 г., постановено по адм. дело 220 по описа на Административния съд Видин за 2020 г. в осъдителната за този жалбоподател част. Навежда доводи за наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че Административният съд Видин е основал решението си в обжалваната му част на заключението на вещото лице по повторната експертиза, като е формирал неправилни и необосновани правни изводи. Счита, че заключението на вещото лице не представлява доказателство за реални пропуснати ползи от дейността на ищеца по извършване на монтаж и ремонт на тахографи за относим към правния спор период. Изразява становище, че използваните от вещото лице документи, послужили като източник за данните, отразени в експертизата, не са посочени в заключението й, не са назовани при изслушването на експертизата в съдебно заседание и не са част от приобщения към делото доказателствен материал. Твърди, че данните в експертизата са произволни и противоречащи си, и от тях не може да бъде направено обосновано заключение за настъпването на каквато и да било сигурна вреда от вида на пропусната полза, още по-малко да се установи наличието на причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменената по съдебен ред Заповед А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН. Твърди също липса на мотиви относно обосноваването на законовите предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ относно решението в обжалваната му част. Навежда доводи, че първоинстанционният съд е постановил решението си в оспорената част при липса на убедителни доказателства за реалността и сигурността на реалзирането на печалба от ЕТ Шуми-Т. Василева , а също и при липсата на убедителни и безпротиворечиви доказателства, че причина за нереализирането на печалбата е единствено и само незаконосъобразният административен акт, от който се претендира обезвредата. Твърди, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи настъпването на твърдените имуществени вреди. С тези аргументи, иска отмяната на решението в осъдителната за него част и оставането му в сила, в останалата, неоспорена от този касационнен жалбоподател, част. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ Шуми-Т. Василева я оспорва с доводи за неоснователност, развити в писмен отговор, подаден чрез упълномощени процесуални представители - адв. В. Донков и адв. А. Йонкова. Иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационните жалби като подадени от надлежни страни по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за касаторите в съответните му обжалвани от всеки един от тях части, поради което са процесуално допустими. По съществото на касационните жалби, касационната инстанция приема следното: Административният съд Видин е приел, че е сезиран от ЕТ Шуми-Т. Василева с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ДАМТН за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: имуществени вреди в размер на 151 900, 00 лв., изразяващи се в накърняване на доброто търговско име на ЕТ и пропуснати ползи (финансови загуби и възможен, но неосъществен размер на печалбата), претърпени в резултат на отменена, като незаконосъобразна, по съдебен ред Заповед А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН в периода от 08.06.2018 г. (датата, на която със Заповед А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН ЕТ е заличено от регистъра на лицата, регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи) до 09.12.2019 г. (датата на влизане в сила на Решение 16679 от 09.12.2019 г., постановено по адм. дело 387/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение 145 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело 167 по описа на Административния съд Видин за 2018 г. в частта му, с която цитираната заповед е отменена), както и мораторна лихва върху сумата на обезщетението за претендирания исков период в размер на 23 206, 94 лв. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане; неимуществени вреди в размер на 30 000, 00 лв. за периода от 08.06.2018 г. до 09.12.2019 г., претърпени в резултат на отменена, като незаконосъобразна, по съдебен ред Заповед А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН и изразяващи се в накърняване на създаденото отлично търговско име и безупречна репутация на търговеца, както и на личната репутация на Т. Василева, като едноличен собственик и управител на ЕТ, в широко разгласяване в медиите на случая Схема за фалшиви тахографи и в преживяване на душевни болки, депресивни състояния, чувство на безнадеждност и безперспективност и безсъние, както и мораторна лихва върху сумата на обезщетението за претендирания исков период в размер на 4 583, 33 лв. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът ЕТ Шуми-Т. Василева е извършвал дейност на територията на гр. Видин. Позовавайки се на Решение 145 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело 167 по описа на Административния съд Видин за 2018 г. установил, че на 19.12.2017 г. в 11,15 ч. на търговеца е извършена проверка от служители на ДАМТН в сервиз за дигитални тахографи на ищеца, находящ се в гр. Видин. В началото на проверката е установено, че непосредствено преди това е приключила проверка от страна на сервизен техник на дигитален тахограф тип 1381.207000902 със сериен 0002824406, който тахограф бил монтиран в товарен автомобил камион Мерцедес Актрос с рег. [рег. номер], собственост на Интерактив Медиа Сървисиз ЕООД. Установено е, че за извършената проверка от сервиза е издаден протокол 005938/19.12.2017 г., според който тахографът е преминал успешно периодична проверка и отговарял на изискванията. След края на проверката товарният автомобил напуснал сервиза, но спрял пред него и не тръгнал. Впоследствие пристигнали още няколко автомобила на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Видин, както и екип на Нова телевизия. Извършена била повторна проверка на същия товарен автомобил в друг сервиз на територията на гр. Видин, при която е констатирано наличие на манипулативно устройство, свързано между монтирания в това МПС блок на тахографа и датчика за движение. Допълнителното устройство, монтирано към тахографа, е предоставено на проверяващите с приемо предавателен протокол от 19.12.2017 г. от сервизен техник в Ауто Профи Н ЕООД. Съдът установил, че на 08.06.2018 г. Председателят на ДАМТН издал Заповед А-425 (л. 18-20 от том I на адм. дело 220/2020 г. описа на Админинстративния съд Видин), с която заличил от регистъра на лицата, регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи ЕТ Шуми-Т. Василева като лице, извършващо монтаж и проверка на аналогови и дигитални тахографи и ремонт на аналогови тахографи и обезсилил Удостоверение BG44/2016 от 06.04.2016 г., издадено на едноличния търговец от П. Данаилова главен директор на Главна дирекция Метрологичен надзор за вписването му в регистъра на лицата, регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи като лице, извършващо монтаж и проверка на аналогови и дигитални тахографи и ремонт на аналогови тахографи. Съдът приел, че тази заповед е отменена с Решение 145/22.11.2018 г. по адм. дело 167/2018 г. по описа на Административния съд Видин, оставено в сила в частта му за отмяната на заповедта с Решение 16679/09.12.2019 г. по адм. дело 387/2019 г. по описа на Върховния административен съд. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на лицата Е. Василев брат на съпруга на Т. Василева и Р. Тофишева нейна приятелка и съседка. На основание чл. 176, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът допуснал даване на обяснения от страна на Т. Василева протокол от съдебно заседание по том II от адм. дело 220/2020 г. по описа на Административния съд Видин, проведено на 03.06.2021 г. (от л. 302 до л. 305). За установяване на икономическия растеж на ЕТ преди и след издаването на процесната заповед и след отмяната й по съдебен ред, както и за определяне, и оценяване на пропуснатата полза на ЕТ като резултат от тази заповед, в първоинстанционното производство са допуснати две съдебно-икономически експертизи (основна и повторна), извършени от вещо лице Х. Данова Тодорова, заключенията от които съдът е кредитирал като компетентно изготвени. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, от правна страна, че предявеният иск за имуществени вреди е процесуално допустим. По съществото на иска приел, че исковата претенция е доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 19 773, 20 лв. и за периода от 08.06.2018 г. до 06.04.2019 г. Мотивирал се е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ДАМТН за имуществени вреди. Посочил, че относимият исков период, в конкретния случай, е този от 08.06.2018 г. (датата на издаване на Заповед А-425) до 06.04.2019 г., когато е изтекъл срокът на лиценза на ЕТ Шуми-Т. Василева . Позовал се на разпоредбата на чл. 89а, ал. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), съгласно която, когато лицето отговаря на изискванията на ал. 2 и ал. 3 от същия закон, Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица вписват лицето в регистъра по чл. 89г и му издават удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи. Посочил е регламентираното в тази разпоредба, че регистрацията е за срок три години. Посочил е също така, че по делото не е представен издаден нов лиценз след изтичането на този срок. Не били представени и доказателства относно твърденията за подадено искане за нов лиценз, за което производство се твърди, че било спряно до приключване на производството по обжалване на заповедта за отнемане на лиценза. Според Административния съд Видин, дори да се приеме, че има реализирани вреди под формата на пропуснати ползи и след изтичането на лиценза, то те със сигурност са резултат от друг акт, за което следва да има образувано различно производство. Съдът е приел въз основа на заключението от повторната съдебно-икономическа експертиза, че е налице разлика между приходите, реализирани по Таблица 1 с лицензната дейност, съпоставени с Таблица 2 без лицензната дейност. Въз основа на същото заключение е приел, че през 2019 г., за която година не била осъществявана дейност по лиценза, е налице драстичен спад на печалбата от приходи за ЕТ. Въз основа на установеното формирал извод, че пропусната полза за търговеца е реална. Мотивирал този си извод и с представения по делото, като доказателство, договор за банков кредит. Допълнил, че този кредит е взет от ЕТ, за да може да се стабилизира дейността му, което от своя страна, приел като доказателство за реалността на затруднението, в което ЕТ се намирал. Съпоставил, основавайки се на експертизата, средномесечната печалба, която търговецът имал за 2017 и 2018 г. Приел е за установено, че ЕТ има пропуснати ползи за 10 месеца. Изчислил печалбата, която ЕТ би реализирало за този период, на 19 773, 20 лв. Уважил иска за имуществени вреди до този размер за периода от 08.06.2018 г. до 06.04.2019 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 664, 25 лв. и със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част, до пълния предявен размер от 151 900, 00 лв. и за периода от 06.04.2019 г. до 09.12.2019 г. отхвърлил този иск, като неоснователен и недоказан. Относно иска за неимуществени вреди, предявен от ЕТ Шуми-Т. Василева , приел същия за допустим, като се мотивирал с практиката на Съда на Европейския съюз, Европейския съд по правата на човека и на Върховния административен съд. Счел, че доброто име и търговската репутация не са абстрактни понятия, а съществени активи на всяко юридическо лице, които имат особено значение за развитието на бизнеса на съвременния конкурентен пазар. Подчертал, че негативните последици от накърняване на търговската репутация имат комплексен характер, тъй като засягат различни бизнес показатели като напр. клиенти, оборот и партньори. Посочил, че материалното отражение от накърняването на търговската репутация има неясно и продължаващо във времето действие за съответния търговец. По съществото на тази искова претенция, Административният съд Видин е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи твърдените от него за настъпили неимуществени вреди, както и да обоснове наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и отменената, като незаконосъобразна, заповед на Председателя на ДАМТН. Не кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Преценил, че същите не са достатъчни да обосноват извод за накърнена репутация и компрометирано доверие от страна на клиентите на ЕТ, причинено именно от ответника. Съобразил е казаното от свидетелите, че освен коли на проверяващите, пред сервиза на ищеца, в деня на проверката, имало и коли на полцията и репортери. Формирал е извод, че ако проверката на сервиза на ЕТ, след която е издадена процесната заповед, е била осъществена само и единствено от проверяващите от ДАМТН, то това не би станало достояние на квартала и обществеността посредством отразяването в медиите. Посочил е, че дори да се приеме, че е накърнена репутацията на търговеца, то това не е вследствие на действията на служителите на ДАМТН. Счел е, че по делото не са ангажирани доказателства, кой и защо е повикал други органи и медиите. Посочил е също така, че по делото не са представени и медицински документи, от които да се установят твърденията за преживени от Т. Василева душевни болки и страдания. Приел, че единственото доказателство е медицинско направление от личен лекар, в което е описано депресивно състояние, но същото е с дата 12.03.2020 г., т.е. е извън исковия период. Подчертал, че ищецът не сочи и конкретни бизнес партньори или лица, които, заради заповедта, да са отказали търговски контакт с него като ненадежден партньор. Мотивиран по гореописания начин, съдът отхвърлил иска на ЕТ Шуми-Т. Василева за неимуществени вреди с цена 30 000, 00 лв. за периода от 08.06.2018 г. до 09.12.2019 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 4 583, 33 лв. за същия период и законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът е присъдил разноски, съобразно изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като частично неправилно. За да уважи в една част предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, административният съд е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт, реална вреда, изразяваща се в намаляване на печалбата от приходи за търговеца през процесния период от дейността му по лиценза. Първоинстанционният съд не е изложил изрични съображения за наличието на причинна връзка между двете, но е приел такава, посочвайки, че когато търговецът не е осъществявал дейност по лиценза е налице драстичен спад на печалбата от приходи. Като измерител на размера на вредата, административният съд е приел средномесечната печалба на едноличния търговец за 2017 и 2018г. изчислена от вещото лице в размер на 1977,32 лева. Съдът е определил размера на пропусната полза, умножавайки така изчислената средномесечна печалба с броя на месеците
от процесния период, за които е преценил, че искът е основателен. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява извода на административния съд за наличието на причинна връзка между твърдяната вреда, установена от съда и незаконосъобразната заповед, като необоснован и неправилен. На първо място следва да се посочи, че твърденията на ищеца, които са в основата на иска му за обезщетяване на имуществени вреди, не са, че е пропуснал полза от печалба от дейността му по монтаж или монтаж и ремонт на тахографи. Както в исковата молба, така и в уточняващата молба, представена пред Видинския административен съд ищецът е твърдял, че в резултат на заличаването му и обезсилването на удостоверението за извършване на тази дейност, репутацията на търговеца е станала негативна, сринала се е, което е рефлектирало и върху бизнеса му, чрез множество проблеми при договорните отношения към негови клиенти, отказ от сделки, отказ от клиенти и на клиенти. Тоест, твръденията на ищеца са, че в резултат на незаконосъобразната заповед се е сринала репутацията му, което е довело до спад на печалбата от дейността му като цяло, а не само тази, извършвана във връзка с издаденото му удостоверение. Установено е по делото, че ищецът, чрез въпросния сервиз, не е извършвал единствено и само дейност по монтаж и монтаж и ремонт на тахографи (за която се изисква нарочно удостоверение от председателя на ДАМТН). Установено е ( от разпита на вещото лице, от показанията на св. Василев), че ищецът е извършвал и друга сервизна дейност на моторни превозни средства. Също така от обясненията на Т. Василева ( дадени в съдебно заседание на 03.06.21г.) става ясно, че дейността на фирмата на едноличния търговец е от 20 години, тоест тя е започнала много преди на търговеца да бъде издадено удостоверението от ДАМТН. От данните, събрани по делото следва, че удостоверението за дейността на търговеца по монтаж и ремонт на тахографи е издадено през април на 2016 година. Следователно, въпросният сервиз на едноличния търговец през процесния период е извършвал и други сервизни дейности извън дейността, за която е получил удостоверението, което му е отнето с процесната заповед. От гореустановените обстоятелства следва, че за успешното доказване на исковата си претенция за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, ищецът е следвало да докаже, че въпросната заповед и изпълнението й са сринали репутацията му, и това е единствената причина за срива в оборота на сервиза през процесния период, респективно за намалялата печалба от дейността на търговеца, както и че приходите от дейността му по удостоверението са значителна част от месечните му приходи от сервизната дейност като цяло. Тези относими за спора обстоятелства ищецът не е доказал по делото. Касационният състав преценява, че по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за твърденията му, че се е сринала търговската му репутация сред неговите клиенти ( както впрочем е приел и първоинстанционния съд, но във връзка с предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди). Показанията на св. Василев не са достатъчни, за да докажат тези твърдения на ищеца. Свидетелят заявява, че след този случай потокът камиони го е нямало пред сервиза и рядко е имало камиони, които те ( сервизът) са ремонтирали. Тези показания освен, че не се подкрепят от други доказателства по делото, не доказват, че причината за намалелия поток от коли пред сервиза е именно сривът в търговската репутация на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че след случая със заличаването му от регистъра на лицата, регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, негови редовни клиенти са се отказали занапред от услугите му, или че след случая потенциални негови клиенти са се отказали от услугите му, заради съмнения в качеството на предоставяните от него услуги. По тези въпрос не могат да се кредитират и показанията на св.Тофишева, тъй като информацията, която тя съобщава, а именно, че е намаляла работата на сервиза, не е полученаа в резултат на нейно лично възприятие, а отразява казаното й от собственика на едноличния търговец. Обстоятелствата кредитирани от съда въз основа на заключенията на вещото лице, а именно, че е налице разлика между приходите, реализирани от търговеца по времето, когато е извършвал лицензионна дейност и в периода, когато не е могъл да извършва такава поради издадената заповед, както и че през 2019г. когато изобщо не е осъществявал дейност по лиценза, е налице драстичен спад в печалбата от приходи, не водят непременно до извода за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед и намалелите приходи за ищеца, респективно печалбата му. Видно от таблицата, изготвена от вещото лице в първоначалното му заключение, в която помесечно са отразени оборотите на ищеца за периода от 2014 до 2019 година е, че не е налице непременно възходяща тенденция в приходите на търговеца през годините следващи 2014. Видно е, че през някои месеци на годините ищецът е бил с по-малък оборот от същите месеци на предходни години и обратно, вкл. и за тази част от периода, в който ищецът е упражнявал дейността си по монтаж и ремонт на тахографи. Тоест, и през годините -2014, 2015 и 2016г.( до м.04., когато на ищеца е издадено удостоверението за вписването му в регистъра за извършване на монтаж и ремонт на тахографи), оборотът на ищеца е бил с периоди на спад и с периоди на увеличение. Тези данни, не позволяват да се формира категоричния извод, че спадът в приходите на ищеца през периода след издаването на процесната заповед до отмяната й от съда, се дължи единствено и само на действието на заповедта. Изводът, направен от административния съд в обратния смисъл не почива на сигурни данни, събрани по делото. Ищецът не е представил по делото доказателства, че ежемесечно е имал приходи от дейността си по монтаж и ремонт на тахографи, както и че тези приходи са значителна част от общите приходи от дейността на търговеца. Както основателно се сочи в касационната жалба на ДАМТН, по делото не са представени доказателства за наличие на дългосрочни договорни отношения между ищеца и трети лица, чието изпълнение да е осуетено от незаконосъобразната заповед. Основателно е възражението на този касатор, че кредитираният от административния съд договор за банков кредит също така не доказва пропуснатата полза, твърдяна от ищеца. Предвид липсата на събрани доказателства по делото за посочените по-горе относими за спора обстоятелства, касационната инстанция преценява, че ищецът не е доказал причинно-следствената връзка между незаконосъобразната заповед и твърдяната от него пропусната полза. Липсата на един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е основание за отхвърляне на иска. Така посочените съображения мотивират касационната инстанция да прецени като основателна касационната жалба на ДАМТН, поради което решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която искът за обезщетяване на имуществени вреди е частично уважен, а вместо това искът следва да се отхвърли и в тази част. Следва да се отмени решението и в частта, в която частично е уважен иска за мораторна лихва върху сумата на присъденото обезщетение По същите съображения, касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба на едноличния търговец в частта й срещу отхвърлителната част на съдебното решение по този иск. Обжалваното решение е правилно в частта, в която съдът е отхвърлил изцяло иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Мотивите на първоинстанционния съд за този резултат се споделят напълно от настоящият касационен състав, което прави излишно повтарянето им в настоящото решение, а на осн. чл.221, ал.2 АПК решението в тази част се потвърди въз основа на тях. С оглед изхода на спора следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, в която ДАМТН е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер от 568 лева. По разноските, направени пред касационната инстанция:
С оглед изхода на спора, такива не се дължат на едноличния търговец.
Искането на ДАМТН за присъждане на разноски за касационната инстанция е направено своевременно. Разноските са доказани, че са направени в претендирания размер със следните документи - авизо за издадено преводно нареждане от 29.06.2021г. на Банка ДСК с наредител ДАМТН за държавна такса за касационно обжалване в размер на 12,50 лева, бюджетно платежно нареждане ЕО1949/08.07.21г. на БНБ с наредител ДАМТН за държавна такса в размер на 57,50 лева, Договор за правна помощ от 09.08.21г. между ДАМТН и Адвокатско дружество "Божилов", фактура 0...942/10.02.2022г. от Адвокатско дружество "Божилов" с получател - ДАМТН с предмет - представителство по адм.д. 8595/21г. на ВАС с цена 6201,60 лева с ДДС и бюджетно платежно нареждане Е000963/10.02.2022г. с наредител ДАМТН и получател АД"Божилов" за сумата от 6201,60 лева по номер на документа по който се плаща 0...942/10.02.22г. Разноските за касационното производство, направени от ДАМТН следва да се присъдят в цялост, така, както са поискани - 6271,60 лева. Не е налице възражение от другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.