Решение № 406 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 431/2009 г.

Решение № 406 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 431/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационен протест на м-р Н. Начев, прокурор във Военно-апелативна прокуратура против присъда № 57 от 22.04.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 52/2009 г. на Военно- апелативния съд на Република България. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1т. 1 НПК, като се излагат съображения, че при установената фактическа обстановка въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НПК и е оправдала подсъдимия. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната въззивна присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 20 от 13.03.2009 г. постановена по НОХ дело № 20/2009 г. Плевенският военен съд е признал подсъдимия л-т Н. Т. Ж. за виновен в това, че за времето от 00.00 часа на 8.12.2007 г. до 21.00 часа на 12.12.2007 г. като курсант на НВУ "В"- гр. В., се отклонил от задължения по военна служба по измамлив начин - като представил на командира на курсантската рота неистински официален документ, удостоверяващ неверни обстоятелства, в резултат на което бил пуснат в домашен отпуск за пет дни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 383, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1т. 1 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъда № 57 от 22.04.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 52/2009 г. Военно-апелативният съд на Република България е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която го е признал за невинен и на основание чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по предявеното обвинение. Касационният протест е неоснователен. Оплакването за нарушение на материалния закон се мотивира с неправилна оценка на обществената опасност на извършеното деяние като явно незначителна. В този смисъл са изложените съображения, че при прилагането на материалния закон въззивната инстанция не е преценила наличието на обстоятелства, които изключват възможността деянието да бъде квалифицирано като явно малозначително, а именно завишена обществена опасност на деянието с оглед на факта, че отклонението от военна служба по измамлив начин е квалифициран случай на отклонение от военна служба, както и характера на престъплението като съставно, защото са осъществени признаците на други две самостоятелни престъпления и тежко, защото има законоустановен минимум на предвиждащото се за него наказание. Те не намират опора в разпоредбите на закона и са неоснователни. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се спори, че фактите относно извършеното деяние, а именно закупуването на празната бланка на отделението по трансфузионна хематология при МОБАЛ гр. В. Търново, попълването и представянето й на командването на учебното заведение и издадената въз основа на нея заповед, с която на подсъдимия било разрешено да ползва пет дни домашен отпуск като кръводарител без да е дарявал кръв, както и данните за личността на дееца- курсант в учебното заведение, успешно завършил курса на обучение, без други нарушения на дисциплината и ползващ се с авторитет сред войсковия колектив, са правилно установени. При тях и в изпълнение на задължението си да приложи точно материалния закон въззивната инстанция е отговорила на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК дали деянието обективира признаците от състава на престъплението отклонение от задължение по военна служба. Обсъдила е степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на регулиране с престъплението и степента на обществената опасност на дееца. Преценила е, че те са толкова незначителни и изключват използването на средствата на държавна принуда посредством осъждането на дееца. Не е възприела правния извод за съставомерност на деянието като престъпление по възведеното обвинение. Изложените съображения, че извършеното деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 383, ал. 1 Нк поради явна малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, намират опора в установените по делото факти. На това основание като е отменила осъдителната присъда и е оправдала подсъдимия е приложила точно материалния закон. Доводите в протеста за наличието на обстоятелства, които изключват приложението на чл. 9, ал. 2 НК са незаконосъобразно. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно престъпление независимо от неговия характер. Законът не въвежда ограничение за приложението на чл. 9, ал. 2 НК за определен вид престъпления с оглед характера им и санкцията, която се предвижда за тях. Всяко едно престъпление, независимо дали е на просто извършване или съставно и дали осъществява основният или квалифициран състав на дадено престъпление, както и независимо дали има определен минимум на предвиждащото се наказание, може формално да осъществява признаците от състава на престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия. В конкретния случай правилно е прието, че установеният войскови ред и дисциплина, които са обект на защита с престъплението, не са били съществено засегнати с оглед войсковата част, от която е извършено отклонението от военна служба и обществената опасност на извършеното е явно незначителна. Касае се до учебно заведение и макар кадрова военна служба в него също да се изпълнява от курсантите, тя е с различен обем и съдържание в сравнение с тази в останалите поделения на Българската армия. К. обучаващи се те имат особен статус и под ръководството на командирите си се подготвят за изпълнение на кадрова военна служба. Деянието е плод на лекомислено поведение, характерно за младежката възраст, при което все още не е завършен процеса на формиране на качества, характеризиращи военнослужещите от състава на армията. Това го е лишило от възможността да оцени в достатъчна степен твърде тежките последици от извършеното деяние. То до голяма степен е било улеснено от ръководството на учебното заведение, което е допуснало масово да се използват идентични бележки за разрешаване на домашен отпуск. Деянието е изолирана проява в живота на подсъдимия. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Военно-апелативния съд на Република България материалния закон е приложен точно с оправдаването на подсъдимия и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК