Решение № 5492 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 31/2021 г.

Решение № 5492 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 31/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез адв. А. П. против решение № 1299/12.10.2020 г. на Административен съд, Б., постановено по адм. дело № 249/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02/311/001113/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8436#2 от 15.01.2020 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът твърди, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е обявил Правилата за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за нищожни, без да е сезиран с такова искане от страната. Излага подробни съображения за тяхната законосъобразност. Посочва и нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК, поради липса на мотиви в обжалваното решение по релевантните за спора факти. Оспорва като необосновани на доказателствата по делото изводите на първоинстанционния съд, че изпълнението на бизнес плана е в средноаритметичен размер на 51. 11 %. Твърди, че при извършената проверка на място компетентните органи са установили, че за три пълни финансови години 2016 - 2018 г. реализираните приходи са в размер на 21. 35 % спрямо заложените в бизнес плана. На това основание поддържа, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Счита, че решението е необосновано и в частта, в която се констатира неизпълнение на устойчивата заетост. Приетото от съда, че инвестицията е изпълнена, като е създадено едно работно място е в противоречие със заложените в бизнес плана 2 работни места. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира разноски. Ответникът - Р. Ч. с ЕТ "Р. - Р. Ч. ", чрез адв. П. В. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02/311/001113/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8436#2 от 15.01.2020 г., с който на ЕТ Р. - Р. Ч., [населено място], общ. Несебър, обл. Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 814. 30 лева и съответните лихви, представляващи 11.08.20 подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор № 02/311/01113 от 10.10.2014 г. сключен с ДФ Земеделие за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че размерът на подлежащата на възстановяване сума 10 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ е определен в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - "Наредба № 30/2008 г. ", въз основа на Правила, одобрени от ДФ Земеделие - РА, който не е овластен от Конституцията или от друг закон да издава подзаконови нормативни актове. В тази връзка са изложени съображения, че Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 -2013, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., имат всички белези на нормативен акт, но не отговарят на основния критерий за валидност на нормативните актове, а именно компетентност на органа издател съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 1 а и чл. 7 а от ЗНА. С тяхното издаване, според съда, се изземват правомощия на други държавни органи в противоречие с чл. 8, чл. 84, т. 1 и чл. 115 от Конституцията на РБ и чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Към момента на издаването им ДФ Земеделие не е овластен нито от Конституцията, нито от закон да издава подзаконови нормативни актове. В чл. 11, ал. 2 и чл. 11 а, ал. 1 ЗПЗП, които уреждат изчерпателно правомощията на ДФЗ липсва овластяване за издаване на подзаконови нормативни актове. Такива правомощия не са предоставени на УС на ДФ Земеделие и на изпълнителния директор на Фонда съгласно чл. 19 - чл. 20 а от ЗПЗП. Компетентност за издаване на нормативни актове не е предвидена и в чл. 20 а, ал. 2 - 6 от ЗПЗП (ред. обн. ДВ бр. 51, в сила от 28.06.2019 г.). С тези мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като издаден въз основа на нищожен подзаконов нормативен акт и при липса на мотиви за обстоятелствата, визирани в чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в мотивите му. Изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ПРАВИЛА за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.) поради липса на компетентност на органа, издател са в противоречие с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП. По силата на тази норма компетентността за одобряване на правилата е на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Основателно е и възражението в касационната жалба, че по валидността и законосъобразността на посочените правила е налице влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 14154/2019 г., което е оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. Въпреки констатираното нарушение, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Фактическите основания, послужили за издаване на оспорения АУПДВ са 1 реализираните приходи са в размер на 21. 35 % средноаритметично за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи от дейността, представляващо неизпълнение на одобрения проект под 50 % и над 20 % по смисъла на т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.) и 2 не са запазени и не са разкрити заложените в бизнес плана две работни места, което представлява неизпълнение на една от целите на мярката. В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20 а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) - съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 15.01.2020 г. В чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основания по ал. 6 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Следователно в конкретния случай, при установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При наличието на материалноправните основания по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, специалният закон изрично препраща към основанията и реда за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ. В случая издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде основано и на преходната разпоредба на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 10.10.2014 г., е изтекъл на 10.10.2019 г. съгласно § 1, т. 1, б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.) По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че оспорения административен акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Като е постановил неговата отмяна, първоинстанционният съд е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1800 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,