Решение № 7450 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2012 г.

Решение № 7450 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Георги Стоянов Желязков от гр. Дупница, действащ чрез процесуалния си представител адв. Здравкова, против решение № 202 от 08.12.2011 г., постановено по административно дело № 307 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-12-81/30.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ/РУСО гр. Кюстендил, оставящо без уважение жалбата му против разпореждане № 252/08.07.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Кюстендил. Касаторовият повереник претендира отмяна на съдебното решение като недопустимо, и навежда доводи, че доверителят й е внесъл необходимите осигурителни вноски за 6 месеца за всички социални рискове, предхождащи месеца на ползване на паричната помощ за профилактика и рехабилитация, поради което добросъвестно тя е получена и не следва да бъде възстановявана. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") - Кюстендил, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Георги Стоянов Желязков срещу решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Ако и да посочил касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, изложените съображения от касаторовия повереник са по-скоро относими към основанието по чл. 209, т. 3, предл. трето от АПК - необоснованост. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Кюстендил (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парична помощ, за недобросъвестност при получаването й и съответно за законосъобразност на разпореденото възстановяване на платените суми за процесния период ведно със съответните лихви върху тях. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кюстендил е решение № РД-12-81/30.08.2011 г. на директора на РУСО - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Георги Стоянов Желязков против разпореждане № 252/08.07.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кюстендил. С потвърденото по същество при осъществения административен контрол разпореждане от 08.07.2011 г. на основание чл. 110, ал. 3 от КСО Георги Стоянов Желязков от гр. Дупница е задължен да внесе сума по ревизионен акт за начет в общ размер 516.20 лв., от които главница - 393.00 лв. за периода 24.11.2009 г. - 03.12.2009 г. неправомерно получена парична помощ за профилактика и рехабилитация, и лихва върху главницата до 29.06.2011 г. - 123.20 лв. От фактическа страна по делото е установено, че служебното правоотношение на Георги Стоянов Желязков със "Стройком пласт" ЕООД гр. Дупница е прекратено със заповед № 25/06.11.2009 г., считано от 06.11.2009 г. На същата дата е било извършено и връчването на заповедта. Служебната бележка по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация, удостоверяваща осигурителните права на лицето, е издадена от "Стройком пласт" ЕООД гр. Дупница на 04.11.2009 г. С декларация към удостоверение № 496/10.11.2009 г., издадено от РУСО - Кюстендил на основание чл. 8, ал. 1 от цитираната наредба, Георги Стоянов Желязков е декларирал, че при прекратяване на трудовия договор или осигуряването му към датата на постъпване в изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация няма да ползва правата, предоставени му с удостоверението. Декларирал е също така, че му е известно, че при ползване на правата, предоставени му с удостоверението, след прекратяване на трудовия договор или осигуряването му, е длъжен да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и рехабилитация, като за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. С оглед на така подадената декларация от физическото лице и поетото задължение за възстановяване на паричната помощ за профилактика и рехабилитация в случай на прекратяване на осигуряването, събирането на неправомерно получените суми може да бъде извършено както по реда на чл. 110, така и по реда на чл. 114 от КСО. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" от Кодекса за социално осигуряване. След като е установил, че осигуряването на жалбоподателя е било прекратено през м. ноември 2009 г., съдът обосновано е приел, че през периода 24.11.2009 г. - 03.12.2009 г. той не е изпълнявал кумулативно предвиденото условие да е осигурено лице за всички осигурени социални рискове. За да се получи помощта, жалбоподателят е използвал издаденото от РУСО - Кюстендил удостоверение № 496/10.11.2009 г., което представлява виновно нарушение на поетото от него задължение с декларация от 10.11.2009 г. да не използва предоставените с удостоверението права след прекратяване на трудовия договор или осигуряването. Неправомерното изплатената от ДОО помощ за профилактика и рехабилитация представлява щета, която подлежи на възстановяване от причинилото я физическо лице по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация, право на парични помощи за профилактика и рехабилитация имат лицата: 1. осигурени за всички осигурени социални рискове; 2. осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица; 3. осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица; 4. осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест само при случаи на трудова злополука и професионална болест. Текстът на цитираната подзаконова норма възпроизвежда законовите норми на чл. 11, чл. 12, чл. 13а и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване. Законодателят е признал правото на парични помощи за профилактика и рехабилитация в полза на лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, при условие, че за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Тълкуването на текста води до извод, че правото на парични помощи за профилактика и рехабилитация възниква при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: лицето да подлежи на осигуряване за изброените социални рискове, т. е. да има качеството на "осигурено лице" по смисъла на КСО; осигурителните вноски за предходните шест месеца да са дължими или внесени. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. (В същия смисъл решение № 8233 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2009 г., VI о. и др.). При получаване на удостоверение № 496/10.11.2009 г., и при подаване на декларацията на датата 10.11.2009 г. касаторът Желязков не е подлежал на осигуряване на законово основание и това обстоятелство му е било известно. В нарушение на поетите задължения за съобщаване на обстоятелствата във връзка с осигуряването му, които го лишават от правото на парична помощ и след известяване, че неоснователно получените суми за парична помощ подлежат на възстановяване, през периода 24.11.2009 г. - 03.12.2009 г. той е провел профилактика и рехабилитация в "ПРО" ЕАД - клон Павел Баня, гр. Павел Баня. В случая са налице причинени щети на ДОО, произтичащи от неправомерно получена парична помощ за профилактика и рехабилитация, защото жалбоподателят не е имал качеството на осигурено за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест лице към периода на ползването на парична помощ за профилактика и рехабилитация от 24.11.2009 г. до 03.12.2009 г. По реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО се събират суми по ревизионни актове за начет, съставени на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване. Понесените от държавното обществено осигуряване щети от неправилно извършени осигурителни разходи не са причинени от бездействието на негови длъжностни лица, а от съзнателните действия на ползвалото паричната помощ лице, което е декларирало неверни обстоятелства във връзка с осигуряването му. Както бе отбелязано и по-горе, към 24.11.2009 г. касационният жалбоподател не бил "осигурено лице" по смисъла на КСО и не е имал право на помощта по чл. 13а, т. 2, б. "б" от КСО. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,