Решение № 7419 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2014 г.

Решение № 7419 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Люба Димитрова Георгиева, Николай Найденов Георгиев, Димитър Найденов Георгиев, Цветанка Веселинова Георгиева, Тереза Петрова Георгиева, Григор Веселинов Георгиев - като наследници на Григор Георгиев Найденов, Жанета Георгиева Василева, Ирена Георгиева Василева и Тереза Григорова Георгиева - всички от гр. София, срещу Решение № 815 на Министерския съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780" на територията на област София (обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) в частта му, с която е определено паричното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор № 68134.4401.6, ЕКАТТЕ 68134, намиращ се в землището на гр. София, район "Връбница", местност "Язо", вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище. Направено е искане за присъждане на разноски. В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за недвижим имот, описан в приложение към т. 1 на решението, а именно: пореден № 5 с идентификатор № 68134.4401.6, ЕКАТТЕ 68134, намиращ се в землището на гр. София, район "Връбница", местност "Язо", вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище, с обща площ 735,75 кв. м, от които отчуждени 208 кв. м, и определена стойност на обезщетението 1501 лв., поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган, се установява, че с писмо изх. № 04-19-202 от 13.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+00 до км 0+780" на територията на област София". Към искането са приложени: заверени копия от влезли в сила решения на Столичния общински съвет за изменение на ПУП, доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, комбинирани скици. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-186 от 19.12.2013 г., е представен и проект на решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект, което решение е прието на заседание на МС. В приложение към точка 1 от решението под № 5 е описан имотът - собственост на оспорващите съгласно приети като доказателство по делото документи за собственост. С договор № РД-37-7 от 31.07.2013 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от дванадесет месеца преди възлагането на оценката, а именно 31.07.2012-31.07.2013 г. Вследствие на горното и в процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б от ЗДС с Решение № 815/21.12.2013 г. на Министерския съвет е отчуждена част от имот с пореден № 5 в решението с идентификатор № 68134.4401.6, ЕКАТТЕ 68134, намиращ се в землището на гр. София, район "Връбница", местност "Язо", вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище, с обща площ 735,75 кв. м, от които отчуждени 208 кв. м, и определена стойност на обезщетението 1501 лева. Посочено е, че имотът се отчуждава от Цветанка Веселинова Георгиева, Жанета Георгиева Василева, Ирена Георгиева Василева, Тереза Григорова Георгиева и наследниците на Григор Георгиев Найденов. По делото е приложено решение № 62 от 14.08.2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори "Нови Искър", гр. Нови Искър, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Григор Георгиев Найденов в съществуващи стари реални граници на процесния имот. На стр. 14 от делото е приложено удостоверение за наследници на Григор Георгиев Найденов, от което е видно, че негови наследници са Люба Димитрова Георгиева, Николай Найденов Георгиев, Димитър Найденов Георгиев, Тереза Петрова Георгиева, Цветанка Веселинова Георгиева и Григор Веселинов Георгиев. На стр. 16 от делото е приложен договор за продажба на наследство от 9.03.2005 г., от който е видно, че Алексана Григорова Костова (наследница на Григор Георгиев Найденов) е продала цялото си оставено наследство от Григор Георгиев Найденов на Цветанка Веселинова Георгиева, Жанета Георгиева Василева, Ирена Георгиева Василева и Тереза Григорова Георгиева. Посочените документи доказват правото на собственост на жалбоподателите върху процесния имот. По искане на жалбоподателите, с определение от 19.05.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото на 20.11.2014 г. е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателите, като е посочено, че имотът попада в район Люлин, а не в район "Връбница". Обезщетението е определено по двойна данъчна оценка на стойност 15 588 лева. В проведеното на 26.11.2014 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на Цветанка Веселинова Георгиева е поискал да се постави допълнителна задача на вещото лице, което да даде заключение къде се намира имотът. На 24.03.2015 г. е представена допълнителна експертна оценка, в която вещото лице е отразило, че процесният имот се намира в район "Люлин" и на базата на три сделки като пазарни аналози е определило стойност на обезщетението в размер на 16 538 лева. И трите използвани сделки се отнасят за имоти в урбанизирана територия. С разпореждане на съда от 9.04.2015 г. е допусната нова експертиза, която да даде заключение относно стойността на имота към 2013 г. На 20.04.2015 г. е представено заключение, съгласно което стойността на отчуждената част от процесния имот към 2013 г. по метода двойна данъчна оценка е 7715 лева. В проведеното на 24.04.2015 г. открито съдебно заседание по искане на процесуалния представител на ответната страна съдът е допуснал допълнителна задача на вещото лице, което да даде заключение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. На 12.05.2015 г. е представено допълнително заключение, в което е посочено, че размерът на обезщетението на отчуждената част от процесния имот, изчислен съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е 174 лева. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.). Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че съгласно законовите критерии за определяне на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от недвижимия имот следва да се приложи разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС или Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая се касае за имот, попадащ в земеделска територия в границите на район "Люлин", и само сключени сделки с имоти със сходни характеристики в този район в относимия период и отговарящи на изискванията на закона могат да послужат при определяне на дължимото парично обезщетение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че процесният имот е урбанизирана, а не земеделска територия, и оценяването му следва да се извърши по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, съответно обжалваната оценка да се измени в размера, определен в първия (експертизата от 20.11.2014 г.) или в третия (20.04.2015 г.) вариант на съдебната експертиза. Равностойното парично обезщетение за имота - предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което е имал преди влизането в сила на подробния устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на национален обект. В случая имотът на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект, е земеделска земя - пасище, мера. От представените по делото комбинирани скици се установява, а и не се спори по делото, че отчуждаването е въз основа на ПУП - план за регулация на местност "Територии, принадлежащи на пътен възел "Околовръстен път - бул. "Сливница", одобрен с решение № 44 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. Не се твърди, не се и доказа по делото по отношение на процесния имот, възстановен и ползван като земеделска земя, да е налице друг, предходен план, съгласно който статутът му да е променен. По делото не се доказа от жалбоподателите наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, въз основа на които да се определи пазарна цена на отчуждения имот, поради което допълнителната експертна оценка от 24.03.2015 г. (втори допълнителен вариант) не следва да се кредитира от съда. Този вариант се основава на три сключени сделки за имоти в урбанизирана територия. Административният орган е определил равностойното парично обезщетение в размер на 1501 лв. въз основа на сключени сделки със земеделски земи, находящи се в район "Връбница". При посоченото по-горе този начин на определяне на обезщетението е несъответен на закона, защото са ползвани неотносими пазарни аналози, а е следвало същото да се определи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. При прилагането на наредбата, видно от допълнителното заключение от 12.05.2015 г. - четвърти допълнителен вариант, размерът на обезщетението е 174 лв. - т. е. по-малък от определения в обжалваното решение на МС. Въз основа на горното и при така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е законосъобразно, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателите не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,