Решение № 5332 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14771/2017 г.

Решение № 5332 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14771/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Силва 999" ЕООД, представлявано от И. Б. срещу решение № 1938 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1850/2017 г. по описа на Административен съд -П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение № П-16002416212815-135-001/19.04.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с решение № 242/23.05.2017 г. на директора на ТД на НАП- П.. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ТД на НАП - П., чрез ст. юк. Ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - основателна. Предмет на обжалване пред АС- П. е бил АУЗ № П-16002416212815-135-001/19.04.2017 г. г. на орган по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с решение № № 242/23.05.2017 г. на директора на ТД на НАП- П., с който на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК е коригирана подадената от "Силва 999" ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2014 г. и е установено задължение за довнасяне на корпоративен данък в размер на 212 560,22 лв. Приходният орган е приел, че не са налице условията по чл. 167, ал. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, поради установени публични задължения към 31.12.2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен, издаден e от компетентен приходен орган, в необходимата форма и при спазване на законовите изисквания. Към релевантния момент - 31.12.2014 г. Жалбоподателят е имал непогасени задължения, с оглед на което не отговаря на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, респ. не е имал право на преотстъпване на дължимия за съответната година корпоративен данък. Решението е неправилно. В настоящото производство няма спор по фактите. Според настоящия съдебен състав обаче, неправилна е преценката на първоинстанционния съд за валидност на АУЗ досежно установените с него задължения за довнасяне на корпоративен данък. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът по чл. 106, ал. 1 ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основата и дължимия данък и ЗОВ по чл. 105 ДОПК. С АУЗ не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и размерът им. Съгласно чл. 106, ал. 3 ДОПК установяването на публичните задължения се осъществява в ревизионно производство. Само в ревизионно производство могат да се изследват предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, като се събират доказателства за наличието или липсата на основанията за това преотстъпване и респ. се установи действителния размер на дължимия корпоративен данък. Установяването на подобно публично задължение обаче, не може да стане с издаване на АУЗ, както това е сторено от органа по приходите, тъй като, и както бе казано в случая не се касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация /в случая ГДД по чл. 92 от ЗКПО/, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък, а на практика се установяват нови факти и обстоятелства, различни от декларираните от лицето. Подобни констатации обаче е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което с ревизионен акт да бъдат установени задълженията - аргумент от чл. 106, ал. 3 от ДОПК Предвид гореизложеното процесният АУЗ е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. Като е достигнал до различни правни изводи административен съд П. е издал неправилно решение, което следва да се отмени. Разноски: При този изход на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на "Силва 999" ЕООД разноски за две съдебни инстанции в размер на 75 лв., Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,