Решение № 288 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5059/2016 г.

Решение № 288 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5059/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 251 от ГПК. Образувано е по молба на С. Г. С. за тълкуване на решението по делото. Молителката желае съдът да отговори на множество въпроси, свързани с разяснения на мотивите на решението. Висшият адвокатски съвет не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните приема следното: Молителката е подала жалба срещу решение на Висшия адвокатски съвет, с което е потвърдено отписването и като адвокат от регистъра на адвокатската колегия поради лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата за срок от шест месеца. С решението си по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд е оставил без уважение тази жалба. Срокът на дисциплинарното наказание е изтекъл и по този начин решението за отписване на молителката от регистъра на адвокатската колегия вече е изпълнено. Съгласно чл. 251, ал. 2 от ГПК в този случай тълкуване на решението на съда вече не може да се иска. Дори да се приеме, че молителката може да иска тълкуване и след като съдебното решение вече е изпълнено, нейната молба е неоснователна. Необходимост от тълкуване на съдебното решение възниква, когато волята на съда, изразена в съдебния акт, е неясна и двусмислена, което води до невъзможност или до затруднения за неговото изпълнение. Порокът трябва да засяга не мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в него се съдържа волята на съда. Когато диспозитивът е ясен и изпълнението му е безпроблемно, тълкуване на решението на съда не се налага. В този смисъл е трайната, последователна и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 769 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г. на III Г. О., № 215 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IVГ. О., № 8 от 22.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2014 г., II Г. О., № 14 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2013 г., I Г. О., № 76 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II Г. О., № 148 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., II Г. О., № 115 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 333/2009 г., II Т. О., № 1003 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2008 г., I Г. О., определение № 80 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2016 г., II Г. О. и много други. В конкретния случай диспозитивът на съдебното решение е ясен-с него се потвърждава решението за отписване на молителката от регистъра на адвокатската колегия за определения от дисциплинарното наказание срок, поради което тълкуване на това решение не е необходимо. По своята същност формулираните в молбата въпроси, представляват комбинация между опити за оспорване на мотивите на съдебния акт, излагане на доводи за неговата неправилност, искания за преразглеждане на съдържащите се в него фактически и правни изводи и искания за тълкуване на правни норми. Съдът обаче вече е формирал своята воля, която не подлежи на промяна посредством тълкуване. Предвид разпоредбите на чл. 4 и чл. 213 от Закона за съдебната власт и като орган, осъществяващ правораздаване, а не обучение и предоставяне на правни съвети, съдът не може и не е длъжен да дава поисканите от молителката разяснения и обяснения/ определение № 80 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2016 г., II Г. О. на ВКС/. По тези съображения съдът приема, че молбата за тълкуване на съдебното решение по делото е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение