Решение № 1705 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2014 г.

Решение № 1705 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ГД "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. Николова срещу решение № 6142/17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3904/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск. Моли също за присъждане на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Валентин Георгиев Атанасов, чрез процесуалния си представител адв. Дацев в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по исковата молба на Валентин Георгиев Атанасов от гр. София против ГД "Изпълнение на наказанията", в която е предявена претенция за присъждане на сумата от 676, 24 лева, представляваща мораторна лихва върху присъденото му на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, съгласно решение № 134/17.06.2013 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 86/2012 г., оставено в сила с решение № 4369/31.03.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11251/2013 г., като установено от съда по делото е, че към първоначалния иск не е била предявена претенция за присъждане на лихва. С обжалваното решение административният съд е уважил, като основателен и доказан иска за дължимата лихва върху присъдената сума от 3000 лева, като решаващия съд е приел, че с оглед основателността на основния иск следва да бъде прието за основателно и акцесорното искане за присъждане на законна лихва за забава и е присъдил на касационния ответник сумата от 676,24 лева. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Безспорно установено е по делото, че с решение № 134/17.06.2013 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 86/2012 г., оставено в сила с решение № 4369/31.03.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11251/2013 г., ГД "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Валентин Георгиев Атанасов изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Бобов дол, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в трайно и доживотно увредено здравословно състояние - хронифицирало и неподлежащо на излекуване заболяване "дълбока венозна флеботромбоза във феморопоплитеалния сегмент на левия долен крайник", болки страдания и неудобства, свързани с него, причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители и длъжностни лица при дирекцията при или по повод осъществяване на административната дейност по изпълнение на наказанията, за която са оправомощени. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или юридически лица, като в § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ се препраща към гражданските закони. Правилни са изводите на съда, че с оглед липсата на специална разпоредба в ЗОДОВ по отношение на давността се прилага общата разпоредба на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите и давността за предявяване на иск срещу държавата е 5 години. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. От така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителна давност и се дължи мораторна лихва. От представените по делото доказателства се установява, че необходимите действия за диагностициране и лечение не са били извършени непосредствено или няколко дни след травмата, а много по-късно едва, когато касационния ответник е бил хоспитализиран на 10.06.2011 г., като съдът обосновано е приел, че това е моментът на прекратяване на бездействието на ответника, признато по съдебен ред за незаконосъобразно. От този момент по силата на закона вземането е изискуемо и касаторът дължи обезщетение за вредите и лихви за забава. Обосновано съдът е приел, предвид характера на отговорността на касационния жалбоподател, която произтича от непозволено увреждане, че задължението за обезвреда възниква именно от датата на деликта и не е необходима покана за дължимата лихва за забава съгласно нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Неоснователни в този смисъл са възраженията на касатора, за изтекла погасителна давност на иска за лихви. Атанасов е предявил своето вземане за периода от 01.01.2012 г. до момента на сезиране на първоинстанционния съд на 14.04.2014 г., поради което правилно съдът е установил, че процесното вземане не е погасено по давност. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за нарушение от решаващия съд на принципа на служебното начало, регламентиран в нормите на чл. 145 и чл. 146 от АПК. Видно от определение от 16.06.2014 г. на Административен съд - София-град, дело № 3904/2014 г. е докладвано и насрочено за открито съдебно заседание, като на страните е указано как се разпределя доказателствената тежест за твърдените от тях факти и обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора и при своевременно направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния представител на ответника по спора съдът намира същото за основателно. Следва да се присъдят реално направените такива, в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.11.2014 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,