Решение № 496 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2017 г.

Решение № 496 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация- В." ООД- гр. В. срещу Решение № 754 от 28.04.2017 г., постановено по административно дело № 1797/2016 г. на Административен съд - В. (АС-В.), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/2016 от 27.04.2016 г., издаден от Директора на Б. Д. "Черноморски район" /БДЧР/. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението като постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на Басейнова дирекция Черноморски район - В., в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация- В." ООД- гр. В., срещу АУПДВ № 11/2016 от 27.04.2016 г., издаден от директора на БДЧР, с който на оспорващия са установени публични задължения в размер на 9786,80 лв. - главница, представляваща непогасен остатък от такса, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., за правото на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2311-0013/25.08.2010 г., изменено и продължено с Решение № 950/12.07.2012 г., издадено от директора на БДЧР, за ползване на воден обект: река Девненска, вливаща се в река Провадийска, за заустване на отпадъчни води от експлоатацията на обект: "Канализационна система - Д.", изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, при единичен размер на таксата от 0,005 лв./куб. м. за заустени 4 142 090 куб. м. отпадъчни води, възлизаща в общ размер на 20 710,45 лв., частично погасена с плащане в размер на 10 923,65 лв. Установено е и задължение за законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2015 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение на административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, подадена срещу АУПДВ. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в рамките на материалната /предметната/ компетентност на директора на БДЧР, както и, че същият е издаден в писмена форма и е с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК. Приел е още, че не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават отмяната на оспорения АУПДВ. Конкретно, съдът е приел, че спорът по делото е правен и е свързан с това, дали за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., таксата за заустване на отпадъчни води се дължи за реално заустени водни количества, отчетени с функциониращо разходомерно устройство, или за фактурираните водни количества, доставени от оператора към ползвателите. В тази връзка съдът е посочил, че в конкретния казус размерът на дължимата от "В и К В." ООД такса за заустване правилно е определена на основание чл. 194а, ал. 1 от ЗВ на базата на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. Този извод на съда е изведен, въз основа на заключението, че предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм. с ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) (Тарифата) изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички "В и К" оператори, в смисъл че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с разпоредбите на Закона за водите. Това противоречие на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съдът е разрешил в полза на чл. 194а, ал. 1 от ЗВ като нормативен акт от по - висока степен спрямо Тарифата. Прието е също, че ВиК-операторът следва да заплаща такса за заустване на базата на заустеното водно количество, отчетено чрез измервателно устройство и изчислено по формулата на чл. 12 от Тарифата. В този смисъл, съдът се е позовал и на Решение № 8127/02.07.2015 г. по адм. д. № 11220/2014 г. на ВАС. При липса на спор относно наличието на такова измервателно устройство при ПСОВ "Д." и относно констатираните показатели на устройството, а именно, че за 2014 г. измереното количество заустена вода е 4 142 090 куб. м., съдът е приел, че определеното в акта главнично задължение е законосъобразно определено. Съдът е приел за неоснователни възраженията относно началния момент, от който се дължи законната лихва към главницата. Прието е, че административния орган правилно е приложил чл. 15, ал. 1 от Тарифата, установяващ заплащане на таксите не по-късно от 31 март на следващата година. Посочено е, че така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, и съответно - началният момент, от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2014 г., а именно 01.04.2015 г. Съдът е приел, че изтичането на срока за доброволно изпълнение е неотносим факт, спрямо изпадането в забава при погасяването на задължението. Настоящата инстанция на ВАС, трето отделение, намира, че решението на АС-В. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът правилно е определил предмета на спора, който се отнася до начина на изчисляване на дължимата от касационния жалбоподател такса за периода 01.01.2014 - 31.12.2014 г. и конкретно - дали тази такса се дължи за реално заустени водни количества, или за фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите. Изводите на съда относно приложението на чл. 194а, ал. 1 от ЗВ спрямо противоречащата му разпоредба на чл. 12 от Тарифата, в частта касаеща определянето на множителя "W" от формулата относно: "ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м", е правилно. Съдът обосновано и при съобразяване с нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА е изследвал изпълнението на закона от страна на административния орган при зачитане на действието на чл. 194а, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" във вр. с чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ред. преди ДВ, бр. 58/2015 г.). Следва да се отбележи, че практиката на ВАС е непротиворечива по този въпрос, като в решение № 212/2018 г. по адм. дело № 11099/2016 г., решение № 5875/2017 г. по адм. дело № 14069/2016 г., решение № 7196/2017 г. по адм. дело № 602/2017 г. и решение № 8127/2015 г. по адм. дело № 11220/2014 г. съдът вече е установил, че прилагането на чл. 12 от Тарифата (отм. с ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), в частта й относно изчисляването на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води на базата на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите, противоречи на норма от по - висока степен, а именно на разпоредбата на чл. 194а, ал. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.). Неоснователни са възраженията на касатора за дублиране на заустваните количества отпадъчни води, доведени от гр. В. дол и още 31 населени места, териториално попадащи към района на БДДР - П. АУПДВ обхваща и има за предмет единствено заустваните количества отпадъчни води, преминали през измервателните устройства на ПСОВ "Д.". Мястото на произход или формиране на отпадъчните води не е определящо в случай на остойностяване на задължения въз основа отчетено чрез измервателни устройства обеми на водата. В тази връзка, щом замърсяването чрез заустване на отпадъчните води се осъществява в река Девненска, вливаща се в река Провадийска, и преминава пред ПСОВ "Д.", таксата за замърсяване законосъобразно включва и формираните отпадъчни води, доведени от района на БДДР - П. Неоснователно е и възражението, че чл. 12 от Тарифата е изцяло неприложим, тъй като регламентира критерий "единичен размер на таксата", който не е предвиден в чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ. Единичният размер на таксата е функция от правомощието на Министерския съвет, произтичащо от нормата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ, да определи размерът на таксите. От своя страна, чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ въвежда критериите за определяне на "стойностите", въз основа на които се определят обемите, към които е относим установеният в чл. 12 от Тарифата множител "E", представляващ "единичен размер на таксата". Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Детайлно и подробно АС В. е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съобразно изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение