Решение № 6408 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2016 г.

Решение № 6408 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на А. Д. Д. и Г. Д. Д., подадена чрез адв. Джулева със съдебен адрес гр. С., бул. "Х. А." .№..., ет. ..., ап. ... срещу Решение № 55 на Министерския съвет от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447.20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област. Жалбоподателите оспорват решението в частта относно посочените като правоимащи собственици и размера на определеното обезщетение за недвижимия имот, описан в Приложение № 1, т. 33, находящ се в община С., землище с. А., ЕКАТТЕ 00223 - "Земеделска територия", представляващ поземлен имот с № по регистър 099001 с обща площ от 15.689 дка, от които отчуждени 2.599 дка с определено парично обезщетение в размер на 1 344 лева. Относно кръга на посочените правоимащи собственици жалбоподателите твърдят, че административният орган е пропуснал да посочи Д. Г. Д. в качеството му на наследник на М. Х. П. В подкрепа представят удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 94, издадено на 01.03.2016 г. от длъжностно лице С. Д. при община С., Софийска област, съгласно което имената М. Х. П. и М. В. М. са имена на едно и също лице с ЕГН **********. Представят още удостоверение за наследници № 93, издадено на 01.03.2016 г. от длъжностно лице С. Д. при община С., Софийска област, в което като наследници на М. Х. П. са посочени лицата Д. П. П., Д. Г. Д., А. Д. Д. и Г. Д. Д. Според жалбоподателите правото на участие в административното производство на Д. Г. Д. е било ограничено, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на следващо място, предвид непосочването му като правоимащо лице в решението за отчуждаване е налице и противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби. Жалбоподателите обосновават, че така посочените нарушения са особено тежки и обосновават нищожност на решението на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Относно размера на обезщетението жалбоподателите изразяват съображения, че е занижено и е в противоречие с нормативните разпоредби относно начина на определянето му. С жалбата се иска назначаването на съдебно-оценителна експертиза. Прилагат се писмени доказателства по опис. П. се разноските по водене на делото. В съдебно заседание жалбоподателите А. Д. Д. и Г. Д. Д. се представляват от адв. Джулева, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Министерският съвет на Р. Б. и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си юрк. Георгиева, юрк. Ганева, юрк. Григоров и юрк. Божилова изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят да се отхвърли. Заинтересованите страните Д. П. П. и Д. Г. Д. не се явяват и не се представляват. Настоящата инстанция, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лица с правен интерес от оспорването и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: С оглед обхвата на съдебната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС и в изискуемата писмена форма. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имота, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението за отчуждаване съдържа реквизитите по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС - посочени са държавната нужда, за която се отчуждава имотът; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и собствениците му с изключение на един от тях - Д. Г. Д. Качеството на Д. Г. Д. на наследник на М. Х. П. се установява от представените от жалбоподателите удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 94 и удостоверение за наследници № 93 и двете издадени на 01.03.2016 г. от длъжностно лице С. Д. при община С., Софийска област. Посочените писмени доказателства са официални свидетелстващи документи, не са оспорени от ответника и се характеризират с материална доказателствена сила, която обвързва съда да приеме за съществуващи удостоверените с тях факти и обстоятелства. Пропускът да бъде посочен този собственик в качеството му на наследник на М. Х. П. не води до нищожност на административния акт в обжалваната му част, както се твърди от жалбоподателите, а единствено сочи на наличието на основание за неговото изменение в частта му относно посочените титуляри на правото на обезщетение. Предвид оспорването на решението и в частта му относно размера на определеното обезщетение, съдът е допуснал и изслушал съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от процесния имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. При направената справка в Служба по вписванията - гр. С. вещото лице А. А. e установило, че за периода 29.05.2014 г. - 29.05.2015 г. са налице 11 броя вписани сделки с поземлени имоти с подобни характеристики на процесния имот - предмет на сделките е земеделска земя в землището на с. А. Съгласно тази оценка осреднената цена за 1 дка е 517,24 лева. Съобразно размера на отчуждаемата площ ВЛ е определило стойност на обезщетението в размер на 1 344 лв., която съвпада с определената от административния орган. Съдът кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза като пълно, обосновано, обективно и компетентно изготвено. Същото определя размер на обезщетението за процесния имот, съвпадащ с определения от административния орган размер на обезщетение. По изложените съображения настоящият състав счита, че решението на МС в оспорената му част следва да бъде изменено в частта на посочените наследници на собственика на имота - М. Х. П., а жалбата срещу определения размер на дължимото обезщетение като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото искането на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователно. От жалбоподателите са представени доказателства за извършени разноски в размер на 250 лв. за платено възнаграждение на ВЛ по приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, но тези разноски са извършени във връзка с оспорването на размера на обезщетението - предвид това, че в тази част жалбата е неоснователна, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение