Решение № 15003 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2017 г.

Решение № 15003 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Зелено бъдеще" АД, гр. П., срещу Решение № 2464 от 29.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1752 от 2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004771-091-001 от 25.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД - П. на НАП, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с № П-16001616113611-003-001 от 27.06.2016 г., потвърдени с Решение № 430 от 29.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните доказателства към всяка спорна фактура, в резултат на което е формирал необосновани изводи. Намира, че са изложени общи мотиви, които не позволяват да се прецени каква е конкретната фактическа установеност досежно отделните доставки. Счита, че необосновано не е кредитирано заключението по проведената ССчЕ, както и че доводите на съда са взаимнопротиворечиви. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи, представя писмени доказателства и се позовава на цитираните тълкувателно приложими решения на СЕС. П., че е установено реалното извършване на доставките, с оглед на което претендира отмяна на атакувания съдебен акт на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., чрез процесуален представител, с писмено становище и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В условията на евентуалност релевира доводи за приложението на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001615004771-091-001 от 25.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД - П. на НАП, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с № П-16001616113611-003-001 от 27.06.2016 г., потвърдени с Решение № 430 от 29.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., с който на "Зелено бъдеще" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 307 810,21 лв. и са начислени следващите се лихви за забава в общ размер от 49 352,42 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С издадения РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на "Зелено бъдеще" АД по фактури, издадени от "Тонков-2008" ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Р.-В." ЕООД, "АСС П. С." ЕООД, "Н. Е." ЕООД, "П. Д.-2012" ЕООД, "Р. Т. 63" ЕООД, "В. Е. М." ЕООД, "Миги 2012" ЕООД, "А. Г. Г." ЕООД, "Месивко" ЕООД и "Тиона-12" ЕООД. Органите по приходите са приели, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което данъкът за тях е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за получателя не е налице право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, по която вещото лице е систематизирало съпътстващите всяка фактура документи и последващите доставки, извършени от ревизирания. Заключението не е оспорено от страните, но не е кредитирано от съда поради "обосноваването му с приетите по делото документи." След подробно възпроизвеждане на констатациите на органите на приходите и мотивите на постановеното от Директора на Дирекция "ОДОП" решение, първоинстанционният съд е счел, че следва да изложи общи фактически и правни доводи спрямо спорните доставки в зависимост от техния предмет. При този подход относно доставките на стоки по фактурите, издадени от "Тонков - 2008" ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Р. В." ЕООД, "АСС П. С." ЕООД, "Н. Е. " ЕООД, "П. Д. 2012" ЕООД той е приел, че събраните доказателства не установяват разполагаемостта на доставчиците със стоките, съхранението им, транспортирането им до получателя и прехвърлянето на собствеността върху тях. За доставките, с предмет - "билки", решаващият състав е отчел липсата на позволителни за тяхното бране по чл. 22 ЗЛР и на разрешителни за отваряне на билкозаготовки. Преценил е, че ангажираните доказателства не установяват кадровия ресурс на доставчиците за извършване на доставките и транспортирането на стоките, както и че са налице "несъответствия и непълноти в представените доказателства". Досежно доставките на услуги по фактурите, издадени от "Р. В." ЕООД, "Р. Т. 63" ЕООД, "В. Е. М." ЕООД, "Месивко" ЕООД и "Тиана - 12" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че не е установено кои лица са извършили услугите, както и резултатът от извършеното. Наред с горното, решаващият състав е изложил подробни принципни доводи за възникването и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, както и е цитирал относими тълкувания на СЕС, съдържащи се в постановените решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-18/13, С-285/11 и др. В обобщение е приел, че са налице обективни данни за недобросъвестност на получателя, с оглед на което и предвид неустановеността на реалното извършване на доставките законосъобразно с РА му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност ангажираните доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани правни изводи. При представените за всяка доставка съпътстващи документи решаващият състав е следвало конкретно да анализира същите и изрично да посочи своите мотиви за евентуалното им некредитиране. В случая, той се е задоволил с общата формулировка за установени несъответствия и непълнота на представените доказателства, без да посочи в какво се изразяват те и без да уточни към коя доставка са относими. При така изложените общи фактически и правни изводи, на практика липсват конкретни установявания на релевантните факти и обстоятелства по отношение на отделните доставки, което препятства възможността да се провери правилното приложение на материалния закон. Действително, в правомощията на националния съдия е да извърши преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на приложимите националнопроцесуални норми да формира извода си за вярност на съдържанието на представените частни документи, но този анализ следва да е конкретен и мотивиран. По аргумент от чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК той не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, но следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Доводът, че изводите на експерта са основани на представените по делото документи не представлява обсъждане на заключението, нито е основание за неговото некредитиране. След като първоинстанционният съд не е уточнил еднозначно, че намира за невярно съдържанието на представените частни документи, нито е посочил в какво се състоят разминаванията между тях, то той е следвало да ги обсъди в съвкупност със заключението по ССчЕ. Едва след такъв анализ съдът е следвало да отчете констатираните нередности при доставчиците, които съгласно тълкувателно приложимата практика на СЕС не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство. В хипотезите, при които спорът се концентрира върху въпроса дали доставките са извършени именно от издателите на фактурите, СЕС сочи, че отказ на правото на приспадане е допустимо само при наличието на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделките са белязани с измама. В този контекст решаващият състав е следвало да обсъди събраните доказателства, че собствеността върху дружествата - доставчиците е прехвърлена на лица, които притежават над 100 дружества, че същите не са подали ГДД за съответната финансова година, както и депозираните от купувача на имота в местността "Гара лъка" обяснения за посредническата услуга. Съобразена с последователната практика на ВАС е тезата на касатора, че установяването на произхода на стоката не е елемент от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Разполагаемостта на доставчика със стоките е относима към преценката на обективната му възможност да прехвърли правото на разпореждане като собственик с тях на получателя. Първоинстанционният съд е приел, че именно тези релевантни обстоятелства не са установени спрямо спорните доставки, но не е обосновал този извод с конкретни фактически констатации. При тяхната липса и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана, касационната инстанция не може да извърши дължимата проверка на материалната законосъобразност на съдебния акт, което налага неговата отмяна и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства за всяка доставка поотделно, като въз основа на нея формира конкретни фактически и правни изводи, като отчете и гореизложените указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение