Решение № 350 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1161/2012 г.

Решение № 350 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1161/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения С. Г. Г. за възобновяване на нохд 756/2011 г. на РС-Лом по съображения, че присъдата е постановена при нарушения, които представляват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от НПК. Неправилно към отговорност е привлечен само той, а..."основен обвиняем" е М. А. Д., който е разпитван само като свидетел, нарушение допуснато още на досъдебното производство и продължило и във въззивното. Пред първата инстанция му било внушено да приеме делото да се гледа по реда на Глава ХХVII от НПК, чл. 371, т. 2. Иска да се отменят влязлата в сила присъда и въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Прокурорът изразява становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите на осъдения, становището на защитата му и прокурора и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: В производство по Глава ХХVII, чл. 371, т. 2 от НПК с присъда от 15.ХI. 2011 г. по нохд 756/2011 на РС-Лом подсъдимият С. Г. Г. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК на 2 (две) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 12/13.IV.2011 г. в Лом при опасен рецидив и продължавано престъпление извършил квалифицирана кражба - с взлом, на чужди движими вещи на стойност 130,60 лв. от владението на И. Л. и К. И. Присъдата е в сила от 7.II.2012 г., когато с решение от същата дата по внохд 225/2011 г. на ОС-Монтана е потвърдена. Няма касационна проверка и на двата съдебни акта. Искането за възобновяване е постъпило на 18.V.2012 г. според щемпела на Затвора-Враца. Срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. Искането е неоснователно и следва да остане без уважение. По делото липсват и данни за внушаване на подсъдимия да приеме делото да се гледа и реши по реда на Глава ХХVII от НПК. В протокола от съдебното заседание няма отразяване на подобни обстоятелства, а единственото доказателство за проведеното съдебно заседание е именно този протокол - чл. 311 и чл. 312 от НПК. Без правно значение са твърденията на осъдения и защитата му, че има и друго лице, съучастник в престъплението, за което е осъден С. г. Това обстоятелство би могло да бъде основание за разследване и ако се установи по несъмнен начин, да даде основание за искане на окръжния прокурор по чл. 420, ал. 1 от НПК. Между впрочем, престъпленията, извършени в съучастие са с по-висока степен на обществена опасност, което предполага и по-тежкото им наказване, а това изключва наличие на правен интерес за осъдения да иска възобновяване на делото на това основание. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.