Решение № 4085 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2011 г.

Решение № 4085 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Николай Василев Керефеин, от гр. Самоков е подал касационна жалба срещу решение № 470/29.06.2011 г. по адм. дело № 284/2011 г. по описа на Административен съд - София - област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му против отказ рег. № з-125/9.03.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Самоков, с която е отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В касационната жалба жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началникът на РУП - Самоков, е депозирал отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на АССО е отхвърлил жалбата на Николай Василев Керефеин срещу отказ рег. № 125/9.03.2011 г. на началника на РУП - Самоков, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление с вх. № 757/16.02.2011 г. по чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като е посочил, че същото му необходимо във връзка с дейността му като земеделски производител. Описал е притежаваната земеделска техника и инвентар, като е посочил, че съществува потенциална опасност на живота, здравето и имуществото му, без да сочи конкретни актове или действия, обосноваващи това твърдение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Керефеин е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешения от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност на земеделски производител. Релевираните доводи за потенциална опасност също не може да обоснове необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АССО, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,