Решение № 8599 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Белами Стор България ЕООД, гр. Варна, подадена чрез адв. Евстатиева, против Решение 1848/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 1191/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-03000322001318-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение 54/28.04.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна, с който на Белами Стор България ЕООД са определени задължения за ДДС в размер общо на 88 990 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 22 585,72 лева, за данъчни периоди от 30.07.2019 г. до 31.12.2020 г., както и задължения за корпоративен данък за внасяне в размер общо на 577,41 лева и лихви в размер общо на 109,97 лева за 2019 г. и 2020 г., и в полза на НАП са присъдени разноски.

В касационната жалба се навеждат твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Митева, по съображения, изложени в депозиран писмен отговор, оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Предмет на производството пред Административен съд Варна е била законосъобразността на Ревизионен акт (РА) Р-03000322001318-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение 54/28.04.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна, с която спрямо дружеството в ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при възприети основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, са били установени следните публични задължения:

1. За данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 88 990 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 22 585,72 лева за периода от 30.07.2019 г. 31.12.2020 г. в резултат на:

• начислен на основание чл. 86 във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данък добавена стойност в размер общо на 10 055,15 лева за данъчни периоди от м.08.2019 г. до м.12.2020 г. във връзка с осъществени от Белами Стор България ЕООД облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по фактури, издадени от ревизирания субект, заплатени по банков път от получателите им, но без да намерят отражение в счетоводството на дружеството, т.е. данъкът, по които не е бил начислен като задължение към бюджета;

• начислен на основание чл. 84 от ЗДДС данък добавена стойност за осъществени и недекларирани вътреобщностни придобивания (ВОП) на стоки в размер общо на 27 343,33 лева, при данъчна основа от общо 136 716,69 лева, при липсата на предпоставките за приложение на нормата на чл. 73а от ЗДДС за признаване на корелативното право на данъчен кредит;

• начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данък добавена стойност в размер на 1 600 лева, при данъчна основа от 8 003,46 лева, за данъчен период месец Декември 2019 г. и в размер на 21 103,59 лева, при данъчна основа от 105 517,94 лева, за данъчен период месец Декември 2020 г. за осъществени последващи облагаеми доставки със стоките, придобити в условията на неосчетоводените ВОП, при възприета търговска надценка от 20 % за 2019 г. и 19.74 % за 2020 г.;

• начислен на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 86, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС данък добавена стойност в размер общо на 1 348,58 лева за данъчни периоди от м. 09. 2019 г. до м.04.2020 г. във връзка с получени и неосчетоводени доставки на услуги от доставчик данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, при отказано корелативно право на данъчен кредит на основание чл. 71 от ЗДДС поради непредставяне на първичен счетоводен документ и липсата на доказателства за връзката на така получени услуги с икономическата дейност на ревизираното лице и

• отказано на основание чл. 71 от ЗДДС право на данъчен кредит в размер общо на 27 538,98 лева за периода от м. 07.2019 г. до м. 12.2020 г., поради липсата на първичните счетоводни документи, по които това право е упражнено и

1. За корпоративен данък за довнасяне за 2019 г. в размер на 194,31 лева и лихви за забава в размер на 50,08 лева и за корпоративен данък за внасяне за 2020 г. в размер на 383,10 лева и лихви за забава в размер на 59,89 лева, произтичащи от преобразуване на декларирания СФР за данъчни цели в посока увеличение с възприетите от органите по приходите неотчетени (укрити) приходи от реализация на стоки (в размер на 40 980,22 лева за 2019 г. и в размер на 84 722,50 лева за 2020 г.), и в посока намаление с установените в хода на ревизията разходи, които е следвало, но не са намерили отражения в СФО на дружеството за същия съответен данъчен период (в размер на 39 037,07 лева за 2019 г. и в размер на 64 077,74 лева за 2020 г.).

Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и следв. ДОПК с оглед констатирани от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК данни за укрити приходи и липсата/непредставянето на счетоводна отчетност по Закона за счетоводството; воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане, както и т. 5 (възприета от Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна) - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват.

Административният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо, че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите, че са доказани от органите по приходите обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и че в хода на ревизията са определени в съответствие с материалния закон процесните публични вземания.

Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията - издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените в хода на ревизията процесуални действия и събраните доказателства, фактическите констатации за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК - наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, начинът на съставяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС за ревизираните периоди.

Изложил е аргументи, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, има необходимото съдържание, подписан е с квалифицирани електронни подписи, вкл. както първоначалната ЗВР, така и Уведомлението по чл. 124 от ДОПК и ИПДПОЗЛ са редовно връчени по реда на чл. 32 от ДОПК.

След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт.

По наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 , т. 2 и т. 4 от ДОПК, съдът е приел, че ревизиращите органи са се справили с възложената им доказателствена тежест за тяхното установяване.

Прието е, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се установява от събраните в хода на ревизията и последващото оспорване на РА доказателства данните от подадените от Белами Стор България ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., тези в ОПР, в подадените СД по ЗДДС, както и тези за движението по банковата сметка на дружеството в ЦКБ АД и данните от VIES системата, вкл. и доказателствата събрани в хода на осъществен международен обмен на информация по реда на Регламент (ЕС) 904/2010, категорично установяват наличието както на неотчетени покупки, така и на неотчетени продажби на стоки

Така по банковата сметка на дружеството, вкл. и посредством приетото по делото заключение на вещото лице, са установени постъпили преводи от Белами Дистрибуция ООД, Беллами стор ЕООД, Смарт Фокс ЕООД и Дървени играчки Белами ООД, в размер общо на 60 330,94 лева за двете календарни години, на конкретно визирани дати, с посочено основание плащане по фактура, каквито фактури не е установено да са отразени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за процесните данъчни периоди, респ. приходите от които продажби не са намерили отражение в подадената ГДД от дружеството. Нещо повече - самото дружеството при оспорването на РА по административен ред е представило въпросните първични счетоводни документи за 2019 г. и не е оспорило липсата на счетоводното им отразяване и начисляването на дължимите пряк и косвен данък за доставките.

Отделно от това съдът е установил, че Белами Стор България ЕООД редовно е закупувало голямо количество стоки (дървени играчки) от чуждестранни търговци от ЕС, като не е декларирало част от тези ВОП, стоките не са заприходени в счетоводството, което води и до укриване на последващите продажби с тях. Тези изводи са подкрепени с данните от подадените от ревизирания субект СД по ЗДДС (в частта им за декларираните ВОП), в съвкупната им преценка с данните от VIES-системата (за декларираните обеми на вътреобщностните доставки (ВОД) от съответните доставчици) и получените по линията на международното сътрудничество, осъществено в съответствие с правилата на Регламент (ЕС) 904/2010, доказателства вкл. инвойс фактури, международни товарителници (ЧМР), доказателства за плащане по банков път, заявки и прочие документи. От същите е прието, че по безспорен начин се установява получаването на стоките в условията на ВОП от страна на Белами Стор България ЕООД, посочен и като получател (вкл. идентифициран и по ДДС номер) в издадените инвойс-фактури от доставчиците Kidkraft Netherlands B.V. с VAT NL8202888101B01 и FISCALE EENHEID BEISHUIZEN BEHEER B.V. EN BEISHUIZEN ONROEREND GOED B.V. с VAT NL809815795B01 (във фактурите е посочен същият идентификационен номер за целите на ДДС с име на контрагента NEW CLASSIC TOYS B.V.).

Най-сетне са установени и извършени плащания от банковата сметка на Белами Стор България ЕООД в ЦКБ АД към чуждестранните търговци NEW CLASSIC TOYS B.V. с VAT NL860087232B01, ORANGE TREE TOYS LTD с VAT GB753232547 и VIVRE DECO S.A. с VAT RO30010618 (конкретно цитирани като размер и дати, вкл. в мотивите на съдебния акт) с посочено основание конкретни инвойс-фактури, както и декларирани от тези доставчици ВОД към Белами Стор България ЕООД, които също не са намерили отражение в счетоводството на ревизирания субект.

Съдът е приел, че при установеното получаване на стоките в условията на ВОП и липсата на доказателства за съхраняването им, респ. липсата на годишни инвентаризации на материалните запаси, се обосновава и изводът, че тези стоки са продадени и доставките/приходът от същите е укрит.

Първостепенният съд е споделил и изводите на органите по приходите за наличието и на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОКП, като е приел че от събраните по делото доказателства (всъщност липсата на ангажирана счетоводна отчетност, вкл. и първични счетоводни документи в хода на ревизията, а и в хода на съдебното дирене), вкл. и експертният извод на вещото лице по допуснатата ССчЕ, категорично се установява че липсва водено счетоводство в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч).

При тези факти е прието, че приходната администрация се е справила с възложената й доказателствена тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, даващи й правомощието да определи данъчните основани за облагане за целите на ЗКПО и ЗДДС по особения ред, дефиниран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в който случай се следва и презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, с оборването на която жалбоподателят не се е справил.

Следващата част от мотивите на състава на Административен съд Варна е насочена към проверка на обосноваността на начина на формиране на данъчните основи и размера на вмените публични вземания.

Касателно задълженията по ЗКПО е посочено, че правилно органите по приходите са сторили дължимите корекции на декларирания СФР в посока увеличение, с както следва:

• приходите от продажби на стоки, по издадени от Балами Стор България ЕООД фактури с получатели Белами Дистрибуция ООД, Беллами стор ЕООД, Смарт Фокс ЕООД и Дървени играчки Белами ООД (тези касаещи 2019 г. представени в хода на административното оспорване на РА, а за останалите установено разплащане от конкрагентите по банковата сметка на Белами Стор България ЕООД, потвърдено и от заключението на вещото лице), които не са намерили отражения в счетоводството на дружеството, като размерът е изчислен след приспадане на дължимия за доставките ДДС, определен по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, и възлиза на 34 745,16 лева на 2019 г. и 15 530 лева за 2020 г.;

• неотчетените приходи от последващи продажби на стоки, придобити в условията на ВОП, по фактурите, издадени от Kidkraft Netherlands B.V. с VAT NL8202888101B01 и New Classic Toys B.V. (последните декларирани във VIES-системата от FISCALE EENHEID BEISHUIZEN BEHEER B.V. EN BEISHUIZEN ONROEREND GOED B.V. с VAT NL809815795B01, последният посочен и в самите фактури), за които е прието, че обективират действително извършени ВОД от доставчиците, регистрирани за целите на ДДС-търговията в други държави-членки, с получател ревизирания субект под издадения му идентификационен номер по ЗДДС, за което свидетелства получените в хода на международния обмен на информация доказателства инвойс фактури, международни товарителници (редовно съставени и попълнения, вкл. съдържащи и подпис и печат за получател Белами Стор България ЕООД), заявки/поръчки, листове за доставка (от които се установяват превозвачът и получателят), доказателства за разплащане по банков път, водена кореспонденция между страните и прочие документи; както и по фактурите, издадени от New Classic Toys B.V. с VAT NL860087232B01, Orange Tree Toys LTD с VAT GB753232547 и Vivre Deco S.A. с VAT RO30010618, за които е установено, че Белами Стор България ЕООД е извършило разплащане от банковата си сметка в ЦКБ АД; с които стоки, при липсата на доказателства за наличието им, е прието, че ревизираният субект се е разпоредил в края на всеки един от отчетните периоди а именно месец Декември съответно на 2019 г. и 2020 г., без да осчетоводи приходи; размерът на увеличението е определен на 8 003,46 лева за 2019 г. (стойността на неотразените ВОП в размер общо на 35 623,85 лева е увеличена с търговска надценка от 20 %, след което получената стойност на продажбите от 42 748,62 лева е намалена с размера на установените укрити приходи от продажби, посочени в предходния абзац 34 745,16 лева за 2019 г.) и в размер на 105 517,94 лева за 2020 г. (аналогично стойността на неотразените ВОП в размер на 101 092,84 лева е увеличена с търговска надценка от 19,74 %, след което получената стойност на продажбите от общо 121 048,57 лева е намалена с размера на установените неотразени приходи от продажби, посочени в предходния абзац 15 530,63 лева за 2020 г.);

Първоинстанционният съд е посочил и че в съответствие с принципите на чл. 3 и чл. 5 от ДОПК и спазване на залегналите такива в ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, органите по приходите са сторили и дължимите намаления на СФР на дружеството, като са признали и кореспондиращите на тези приходи разходи (данните се съдържат в таблиците на стр. 51-53), с което са установили в максимална степен една обективна и обоснована, съобразно събраните доказателства, данъчна основа за облагане с корпоративен данък.

Относно спорът в частта му по ЗДДС първоинстанционният съд е изложил следните съображения, при съобразяване сторените по-горе фактически установявания:

Осъществените недекларирани продажби на стоки по фактурите, издадени от Белами Стор България ЕООД, заплатени от Белами Дистрибуция ООД, Беллами стор ЕООД, Смарт Фокс ЕООД и Дървени играчки Белами ООД по банков път (тези от 2019 г. и представени по делото), но ненамерили отражение в счетоводството на дружеството, както и във връзка с получените в условията на ВОП стоки, които не са налични съответно към края на 2019 г. и 2020 г., съставляват облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, данъкът, за които е дължим от доставчика, който, като е следвало, не го е начислил като задължение към бюджета по реда на чл. 86 от ЗДДС, и това е сторено с ревизионния акт. Съобразено е правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за първата група доставки (определен е дължим ДДС в размер общо на 10 055,15 лева, данните за който по конкретни данъчни периоди са дадени в таблицата на стр. 57-58 от РД), респ. при възприемане настъпило данъчно събитие през месец Декември съответно на 2019 г. и 2020 г. и данъчна основа в размер на установените неотчетени приходи за втората група (определен е дължим ДДС в размер на 1 600 лева при данъчна основа от 8 003,46 лева за месец Декември 2019г. и в размер на 21 103,59 лева при данъчна основа от 105 517,94 лева за месец Декември 2020 г.). Правилността на ревизионния акт в тази му част е възприета и при съобразяване разрешението, дадено с Решение от 05.10.2016 г. по дело С-576/15 на СЕС.

В съответствие с правилото на чл. 84 от ЗДДС като материално законосъобразни са възприети и изводите на органите по приходите за дължимост на ДДС за ВОП (вкл. за отразените и неотразените такива в дневниците за продажби и СД по ЗДДС) и за липсата на кумулативните предпоставки на чл. 73а от ЗДДС, а и тези по чл. 71 от същия закон, за признаване на корелативното право на данъчен кредит.

Правилно и законосъобразно е прието, че при установени в хода на ревизията извършени плащания към Face Ireland Limited, VАN IE9692928F, на обща стойност от 6 742,88 лева за декларирани от този доставчик във VIES системата доставки на услуги с получател Белами Стор България ЕООД, са на лице предпоставките по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за изискуемост на данъка от получателя, който не е изпълнил задължението са неговото начисляване като задължение към бюджета, поради което и е сторено с РА.

Най-сетне за материално законосъобразен, при съобразяване нормата на чл. 71 от ЗДДС, е възприет и подходът на органите по приходите да откажат правото на данъчен кредит в пълния му размер, с аргументи черпени от чл. 71 от ЗДДС, вкл. поради липсата на представени първични счетоводни документи, както и доказателства, от които да се установи влагането на услугите в икономическата дейност на ревизирания субект.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК.

Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост.

В тази връзка не се споделят възраженията в касационната жалба.

В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, както и приетата експертиза, последната обсъдена при спазване правилото на чл. 202 от ГПК.

Обсъдено е всяко едно от възраженията на жалбоподателя, т. е. всеки един от спорните по делото въпроси от фактическа и правна страна. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства, а тяхната обоснованост (към което всъщност са насочени основните аргументи в касационната жалба) ще бъде разгледана по-долу в това изложение.

Или иначе казано съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и не се констатираха така твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила в дейността на съда.

Следва да се посочи, че при условията на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а и с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока именно са изложените съображения от първата съдебна инстанция относно кредитирането на заключението по допуснатата ССчЕ. По оплакванията в касационната жалба следва да се посочи, че експертът напълно необосновано спрямо доказателствата по делото посочва, че нужните документи не са налични по преписката, очевидно при конкретиката на казуса укрити продажби на стоки, няма как да се сторят насрещни проверки на получателите; документите за ВОП са част от доказателствения материал, събран в хода на ревизията; а установяванията на вещото лице за декларираните получени/осъществени доставки от оспорващия напълно кореспондират с тези на органите по приходите.

Недопускането на свидетели относно установяване адреса на управление, връзката по телефона с управителя на дружеството, работното време на проверявания обект и дните на посещението, не съставлява процесуално нарушение. Адресът на управление е вписаният такъв в търговския регистър, действията на органите по приходите по осъществяване контакт с представляващия ревизирания субект са обективирани в надлежно съставени протоколи по смисъла на чл. 50 от ДОПК, ползващи се с придадената им доказателствена сила.

По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакванията в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на първоинстанционият съд, че предвид наличните доказателства за издадени фактури на трети лица, плащанията по които са постъпили по банковата сметка на ревизирания субект, които не са намерили отражения в подадените СД по ЗДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за ревизираните периоди, съответно за декларирани ВОД от регистрирани в други държави-членки от ЕС данъчно-задължени лица с получател Белами Стор България ЕООД, които не съответстват на декларираните обеми ВОП от ревизирания субект, и събраните в хода на осъществения международен обмен на информация по реда на Регламент (ЕС) 904/2010 писмени доказателства, и липсата на установена фактическа наличност на същите тези стоки, е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Аналогично необосновано е и възражението за неправилност на изводите първостепенният съд за доказаност от органите по приходите и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, предвид категорично установената в хода на съдебното дирене липса на водено счетоводство, отговарящо на изискванията на ЗСч.

Всяко едно от посочените основания само по себе си е достатъчно основата за облагане да бъде определена по реда на ал. 2 на правната норма.

Настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Аналогично правилни и обосновани са изводите на първостепенният съд, относно основния спорен въпрос по делото - дали дружеството се явява доставчик по посочените по-горе фактури, за които има извършени плащания по банков път от получателите; съответно получател на доставки на услуги и стоки по процесните фактури, издадени от гореописаните доставчици данъчно задължени лица, регистрирани в други държави членки, и разпоредил ли се е със стоките в последствие, в резултат на което е реализирал приходи, всичко в съвкупност водещо до възникване на задължение за начисляване на данък добавена стойност и корпоративен данък в посочените в РА размери. За да отговори на спорния въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Както в хода на предходни ПУФО (материалите по която са редовно приобщени към тези по ревизията, в хода на която междувпрочем проверяваното лице при редовно връчени му искания за това е можело, но не е, предоставило счетоводната си документация), както и хода на самото ревизионно производство са предприети действия за събиране на доказателства касаещи търговската дейност на ревизирания субект, в това число от самото ревизирано дружество. Тъй като такива не са били представени в необходимия им обем, в хода на ревизията са събрани такива от базите данни на НАП, за банковите сметки на Белами Стор България ЕООД, осъществен е и международен обмен на информация, в хода на който са събрани доказателства от трети лица доставчици, регистрирани в други държавни членки на ЕС.

При извършения съвкупен анализ именно на тези доказателства (цитирани и по-горе в това изложение), вкл. и въз основа на представените от самия ревизиран субект фактури, издадени за 2019 г., са открити налични първични счетоводни документи, издадени от него, респ. инфойс фактури, придружени с надлежни доказателства за получаването на стоките от Белами Стор България ЕООД, а и с надлежни доказателства за разплащания между съконтрагентите по банков път, които доставки обаче не са намерили отражения в подадените отчетни регистри по ЗДДС, респ. в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Събраните доказателства са описани подробно в ревизионния доклад, съответно са обобщени и в решението на първата съдебна инстанция, част от тях са били подложени и на анализ от вещото лице, чиито експертни изводи в тази им част подкрепят фактическите констатации в РД, РА и Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна. Що се касае до данните относно процесните ВОП, то правилно съдът не е кредитирал заключението в тази му част, доколкото твърдението на експертът, че по преписката липсват доказателствата, които да обективират същите, както се посочи, не отговаря на приобщения доказателствен материал. В тази й част познавателната дейност на състава на Административен съд Варна, напълно съответства на правилото на чл. 202 от ГПК, като съдът подробно е цитирал и анализирал относимите за разрешаването на правния спор доказателства. Всъщност действията на органите по приходите, съответно на първостепенния съд, не разкриват каквито и да било пропуски в установяванията си, респ. в методиката на изчисляване на задълженията и почиват на наличните по делото доказателства.

Действително следва да се държи сметка и на обстоятелство, че след като производството се развива по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, то в тежест на органа по приходите е да установи реалното получаване на стоката от задълженото лице, съответно реализиране на същата от последното, а при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК задълженото лице е това, което следва да обори тези констатации.

В конкретния случай именно наличните счетоводни документи и записвания са такива, че може да се говори за пълна липса на счетоводство, която липса обуславя необходимостта ревизията да бъда проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и доказателства за извършените доставки от/към ревизираното лице да бъдат търсени от трети лица, за които обаче приходната администрация разполага с информация. Поведението на задълженото лице влиза в противоречие с разпоредбите на Директивата за ДДС чл. 242, чл. 244 и чл. 250, § 1 /вж. т. 38 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С 576/15/, които налагат на данъчно задължените лица платци на данъка, задължение за водене на надлежна отчетност, задължение за съхраняване на всички фактури, както и задължение да подават справка-декларация, която съдържа цялата информация, необходима за изчисляване на размера на дължимия ДДС. Според същото това Решение на СЕС от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15, на което се и позова първостепенният съд, чл. 122 от ДОПК има за цел определянето на данъчна основа за облагане с ДДС, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случаите, в които не могат да се получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за техните получатели, както и за облагаемите доходи на лицето поради факта, че то не е изпълнило задължението си да води надлежна счетоводна отчетност (т. 48), както и Директивата за ДДС допуска такава национална правна уредба, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, данъчната администрация може да презюмира, че същите са продадени от него и да определи данъчната основа за продажбите им на база на фактите, които са й известни (т. 50).

При липса на заведена счетоводна отчетност, при констатирани несъответствия и нередовности в изготвените регистри по ЗДДС и в подадените ГДД, при непредставяне на необходимите документи от задълженото лице /независимо, че са изисквани многократно, а противно на възраженията на касатора много точно първостепенният съд е приел, че редът по чл. 32 от ДОПК е спазен/ органът по приходите не е имал друга процесуална възможност освен да събере доказателства за доставките чрез разкриване на банкова тайна, международен обмен на информация и справки в съответните масиви на НАП. Събраните данни да в кръга на критериите за определяне на данъчната основа, посочени в чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Противно на твърденията в касационната жалба при липсата на каквато и да било информация за конкретни получатели по доставките, извършени от Белами Стор България ЕООД, няма как да бъдат сторени търсените от касатора насрещни проверки.

Правилно въз основа на така събраните доказателства е изграден изводът, че коментираните фактури обективират реално извършени доставки от/към задълженото лице, както и че получените стоки по фактурите, издадени от чуждестранните търговци, неотразени в счетоводството на Белами Стор България ЕООД, са реализирани към 31 декември на съответната година, като приходите от продажбата им не са отчетени от дружеството, респ. не е начислен към бюджета и дължимия ДДС. При условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчната основа за получените/извършени доставки, като е съобразяван (където е било необходимо) приложимият размер на надценката, и са определени задължения за ДДС и корпоративен данък. Съобразени са и правилата на чл. 82, ал. 2, т. 3 ; чл. 84; чл. 71 и чл. 73а от ЗДДС, съображенията за което, сторени от първостепенният съд не следва да бъдат приповтаряни, като касационната инстанция препраща към мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Следва да бъде посочено още, че при определянето на данъчната основа за целите на облагане с корпоративен данък са признати съответните съпоставими разходи, вкл. при съблюдаване принципите на чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, тези на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, същата е намалена с установените в хода на ревизията разходи, но ненамерили отражения в СФР на дружеството.

Направените оплаквания за начина на определяне на данъчните основни не могат да бъдат споделени. Касае се до аритметични в същността си изчисления, за чиято правилност, ако оспорващият е имал съмнения, е следвало да постави конкретни задачи към вещото лице, но това не е сторено. Касаторът се е задоволи да предостави този въпрос на преценката на съда. Касационната инстанция не е средство за отстраняване пропуските в процесуалното поведение на страните. Касационната жалба междувпрочем не се и отличава с някаква конкретика относно грешки в пресмятанията и/или установени дублирания.

След като е изложил мотиви защо приема, че данъчните задължение на жалбоподателя са определени в съответствие с материалния закон, а и са правилно изчислени, решаващият съд е в правото си да не възлага служебно задачи към вещото лице.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно.

Направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Претендираният размер от 9 140,52 лева съответства на правилото на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 вд във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК същото следва да бъде присъдено в полза на НАП.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,